Заслушана в земята, взряна в себе си,
тревата се изправя от предчувствие.
Едно дърво ми е убежище.
Като от ресници спуснати,
през спомени и през листа,
дъждът приижда като дество
пропит с озон и яснота.

***
Прозрачен съм и вятърът прониква
дълбоко в мене като в почва.
Той всяка бучица тревожи
с послания от дъждовете,
озон от гръм и мирис на зелено.
Изостреното чувство за прозрачност
кънти в капчук, във ручей се озбистря,
а аз съм ням на чувството в средата,
което ме докосва със върха си
и лудо във душата ми разлиства
забравените кестени по "Руски".

Михаил Кендеров