Постинг
21.03.2019 14:49 -
ПОЕЗИЯ
Българио мила,
защо отмиля на децата ни,
та отлитат панически
през планини от натрупани викове,
през облаци от въздишки,
през девет земи в десета,
над най-горчивия океан.
Отиват – не връщат се.
И какво ще остане?
Перушинки от последния
мах на крилата им.
Така ги обичаме,
а са толко далече
и засяда ми в гърлото
дума неречена
като камък нехвърлен.
И какво ще остане?
Треперещи старци
немили – недраги
в държава – приют
за отчаяни старци.
Михаил Кендеров
Няма коментари