Постинг
16.07.2019 09:43 -
ЗА ДУХЪТ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД
ЗА ДУХЪТ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД „Основните български схващания, обаче от които произлизали не само устройството, но и времеизчисленето, звездоводството, разбиранията за числото, за произхода и за устройството на Вселената, на природата и на целия веществен свят, не са могли така лесно да бъдат унищожени въпреки продължителното – повече от хиляда години, непрекъснато жестоко гонение срещу тях. И ако не самите разбрания, поне изразът им, въплътен в множество прекрасни обичаи, продължава да съществува и досега”. Димитър Съсълов от „Пътят на България” В наши дни са закрити сетивата ни за възприемане на духовния свят. Затова изрази като „Ангел Хранител”, „Дух на Народа”, „Дух на Времето” – са абстрактни понятия, лишени от конкретно съдържание. Духовната наука ни дава познание за истинския смисъл на тези изрази. С тях се означават реално съществуващи Духовни Същества от Третата Йерархия. Всеки човек има своят Ангел Хранител, който помага, насочва и ръководи човека в цялата верига от негови прераждания на Земята и съхранява паметта, Кармата /Съдбата/ за всеки негов земен живот. По-висшите Духовни Същества Архангелите, наречени „Духове на Народите” свързват етерните /жизнени/ тела на хората от един народ. Те внасят ред и хармония в отношенията на хората от един етнос. Духът на Народа определя мисията, съдбата, темперамента, специфичните черти на характера, езика, обичаите на хората от даден народ. Архангелът на народа го вдъхновява в неговите действия, направления, импулси които се проявяват в културата му, като част от общата човешка култура. Всеки народ има мисия в общата човешка култура. Всички жизнени /етерни/ тела на хората от един народ са свързани помежду си и съставляват жизненото тяло, намиращо се в аурата на народа. Духът на Народа е невидимо за нас, но реално съществуващо Духовно Същество, което се носи като облак в жизнената аура на народа. Духът на Народа е вдъхновител на съответния народ. Със своя Ангел Хранител човек е свързан с Духа на Народа и приема това, което Архангелът го вдъхновява. Той е инструмент и участва в осъществяване на задачите, постиженията, мисията и съдбата на народа. Така всеки човек е свързан с Архангела на своя народ за да се проявят неговите характерни качества, темперамент език, говор, обичаи и култура на народа. Има отделни високо духовно развити личности в съответния народ, които стават проводници на вдъхновението на Архангела за осъществяване развитието, задачите, мисията на народа. За българския народ такива личности, народни водачи са: Аспарух, Левски, Паисий, Кирил и Методи и др. За Народностния Дух на българите Прабългарският народ е бил известен от две и петстотин– три хиляди години преди Христа. В началото той е населявал плодородната Таримска котловина, сега известна като Източен Туркестан. С течение на времето границите на държавата се разширили в огромна територия на Средна Азия. Народностният Дух на българите е направлявал постепенно преселението на нашия народ от Азия до днешната ни Родина. Той е заложил в мисията на българите взаимодействието на културите между Изтока и Запада, свързвайки европейската култура с тази на народите от Централна и Източна Азия. С това взаимодействие на материалната и духовна култура на Изтока и Запада се обяснява ролята на прабългарския народ в световната цивилизация. В дългия си исторически път българския народ, ръководен от своя Архангел, е имал сложна, тежка съдба, своя мисия и извисяване на духовното си и културно развитие и до днешни дни. Обединени от Архангелът си българите имат своите характерни качества. Те са предимно със сангвиничен темперамент. Българинът има бърз, гъвкав ум, той е чувствителен, работоспособен, практичен, находчив, лесно приспособим. Също така е жаден за знание, има стремеж към образование, търпелив, издръжлив, корав, упорит, гостоприемен, спестовен. Българинът е свободолюбив, миролюбив, но и храбър, непобедим воин. Прабългаринът е, почтен, с нравствени и морални устои, господарски народ. По времето на преселението си от Централна Азия до днешната ни Родина – българите са присъединявали, приобщавали населението от завладените територии, а не са ги поробвали. Известна е етническата и верска търпимост на българите. Българският език е богат и на него са създадени много общочовешки културни ценности. Мисия на българския народ е да има своя азбука, глаголица /кирилица/, създадена от братята Кирил и Методи. Сега с тази азбука пишат над триста милиона души по света. Българинът е нешаблонен - нито в културата, нито във вярата. Всеки българин е роден за шеф на собствените си идеи и дръзновение. Не са случайни многото разногласия у нас и днес. Българинът днес има понякога и лоши черти: завист, желание да се възползва от другите, поддава се на илюзии, на политически манипулации и сугестии. Особено в днешни дни често проявява прекалено голяма търпимост, към хората които са с пари и власт. Според Петер Юхас и Димитър Съсълов прародители на българите са племето Дин- лин. Те образували най-източния клон на европеидните племена в Евразия. Имали червени коси, румени лица и сини очи. Те били проводници на взаимното влияние между източната и западна култура от второто хилядолетие преди Христа. Наименованието българин произхожда от названието на езеро Бол или Бъл /корен последван от родовото или племенно окончание гар /. И така се получава името българ. В края на третото и началото на второто хилядолетие преди Христа в Средна Азия се създава обширна, могъща прабългарска държава, с която древен Китай е трябвало да се съобразява. Характерно за прабългарите още тогава е висока нравственост, свободолюбие и миролюбие. Изява на прабългарите от онези времена е тяхното държавно, военно и народностно устройство, което по своята простота, здравина и целесъобразност остава ненадминато и досега /Д.Съсълов/. Била създадена държава на свободен народ от конници с устройство на свободни и почти равноправни родове. Само родът на хана бил по-високо от другите родове. Основата на това устройство е троенето, разделянето на три области – средищна, лява – източна и дясна – западна. Целият народ – също на три части – средищна, лява и дясна. Войската, родовете - пак на три части. Ханът управлявал средищната чест и цялата държава, цялата войска. Лявата област управлявал престолонаследникът. Третият и четвъртият в реда престолонаследници управлявали дясната част. Българското държавно, народностно, военно и племенно устройство основано върху троенето се запазило в продължение на почти цяло хилядолетие, когато е било унищожено под натиска на от Византийската църква по времето на княз Борис и особено на цар Петър. Счита се, че това е основната причина за падане под Византийско робство от почти двеста години /1018 до 1185 година/. Прабългарите са имали духовна мощ и висока древна култура. Най-късно до втори век преди Христа те били достигнали до такова съвършенство и точност във времечисление, каквото никой народ, както в онова минало, така и досега не е познавал. В българското времечисление са били от значение дванадесет годишният и шейсет годишният кръговрат. В българския календар, за начален ден на годината бил приет най-късият ден на зимното слънцестоене, наричан Идинак. За начало на деня се е считало времето в полунощ. За началото на месеца – първият ден от месеца е бил появата на лунния сърп – новолуние. Възприели месеца от двадесет и осем дни. Българите са имали много познания по астрономия, в схващанията им за Вселената, за Природата, за пространство, за материята. Известни са им били съзвездията от Зодияка, планетите, годишния кръговрат. Българите са имали познания за основните елементи. 1/Земя – средище – начало на годината; 2/ Вода – север – зима; 3/Огън – юг – лято; 4/дърво – изток - пролет ; 5/ метал /желязо/ - запад – есен. Нашите предци са имали специални познания за числата, номерологията, значението на всяко число. Българите са били отлични строители. Строили са аули, отбранителни съоръжения и добре укрепени градове. И днес могат да се видят добре устроените градове: Плиска, Велики Преслав, Мадарския комплекс. Прабългарите са имали почит към излъчващото начало -Върховното Единство, към излъчените от него две основни начала, към петте основни елемента – начала, към Вселената – материален и духовен свят. Те са ценели както материалния свят, така и духовният свят. Българинът всеки ден ставал рано сутрин, когато слънцето изгрява, свалял шапка и благоговейно се покланял. Той оказвал почит и към петте основни елемента. Когато орачът заоравал угар или целина, взимал бучка пръст и я целувал. Водата от всичките обреди заемала едно от първите места. Огънят, огнището се ползвали също така с почит. Респект към дървото, обект на преклонение, били особено дъб, явор, дрян, чемшир. Почитани били също и растенията - билки, цветя или само трева. И днес българите са известни с познанията си за билките и лечението с тях. Металът, най вече желязо, мед, сребро и злато е уважаван като едно от основните вещества. Прабългарите са вярвали в един единствен Бог - Тангра /Небе/. Те са уеднаквявали понятието Върховното Единство с понятието Бог. Върховното Единство е средище, което в неспирната си пулсация излъчва последователно другите две начала. Това са творческото – наричано мъжествено – начало на което са присъщи топлотата и сухотата, и спокойното, зачеващото – наричано женствено – началото на влагата, тъмнината и студа. От различните съчетания на тези две неща е произлязла цялата Вселена и всичко, което е в нея. Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.
Няма коментари
