Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.09.2019 15:26 - ПРИЕМАНЕ НА ХРИСТИЯНСТВОТО ОТ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД
Автор: ivankakirova Категория: Други   
Прочетен: 719 Коментари: 2 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 ПРИЕМАНЕ НА ХРИСТИЯНСТВОТО ОТ БЪЛГАРСКИЯ     НАРОД                                                                                                                „Властта на византийската църква в България била смекчена. Но „самостоятелна и независима българска църква” си служела с гръцки език, книги и закони; всички църковници били гърци. Под съчетаното въздействие на такава гръкогласна църква и на византийската „култура”, българският народ бил застрашен от обезличаване. Трябвало да се създадат български духовници, да се сътвори българска писменост; да се изгради нова българска култура, която да обезвреди византийското влияние”.                                                                                                                                                                             Николай Станишев                                                                                        По времето на хан Омуртаг, поради византийското влияние, нараснало проникването на християнството сред населението в държавата. Омуртаг организирал гонения на християните и лишил синът си Енварота /Боян/ от престола, поради покръстването му като християнин.                      Разпространението на християнството заемало важно място при управлението на следващите български владетели:  на сина на Омуртаг  - Маламир и на внукът му Пресиян.                               По време на тяхното управление те успели да  обединят към държавата славянските племена в Родопите и по течението на реките Струма и Вардар. Така Родопите и Македония стават неразделна част от България.                                                                                Маламир и Пресиян не са могли да осъществят единна българска народност чрез приемане на християнството като държавна религия.                                                                                                                                           Княз Борис  Първи /859 - 889 г./                        След хан Пресиян на престола се възкачил синът му – хан Борис. Византийците започнали да нарушават тридесетгодишния договор за мир.                                Първото десетилетие от управлението на хан Борис минало във войни с Византия. Той наложил потвърждаване на стария мирен договор с нови придобивки. Проникване на християнството още повече се засилило по време на хан Борис. В народа и държавата се чувствало раздвоение, още повече, че с християнството навлизало византийското не само религиозно, но  политическо и културно влияние.                                        Под въздействие на вдъхновението на Духът на Българския Народ /Архангел/, хан Борис взел решение да възстанови заплашеното единство на народа, чрез въвеждане на християнството за всички, под негово ръководство и надзор. Това било много трудно решение, защото изисквало от хана огромна сила на Духа, решимост, воля и смелост да го осъществи. Но Хан Борис е бил един от най-големите водачи, предводители на българския народ. Налагала се  коренна промяна на държавното и  родово устройство, както и  промяна на многовековните религиозни разбирания на българите.                                                                                 Под влияние на Византия църквата ставала освен верска и официална държавна институция.     В 864 година хан Борис съобщил на византийския император, че желае да приеме християнството и да покръсти целия свой народ. Сключен бил дългосрочен договор за мир много изгоден за България.                                                                                               В 865 година в България пристигнали византийски духовници и покръстили хан Борис, целият му род и най-близките боили. Той приел титлата княз  и второ име Борис-Михаил. До края на годината по-голямата част от българските родове  на обединения народ били покръстени в християнска религия.                                                                                        С приемане на християнството в България било наложено византийско църковно устройство и служене на гръцки език. От самото начало византийското духовно устройство като държавна религия било в противоречие с цялото българско народностно и държавно устройство.          Настъпило голямо брожение и на свикания съвет мнозина велики боили изказали открито своето неодобрение като заявили, че хан ювиги Борис „не е дал добър закон”.                                                                    Хан Борис постъпил по стария български закон – 52 от стоте велики боили, поради неподчинение, били отсъдени на смърт и родовете им, или били вкарани в затвора.                                            Но имало непримиримо противоречие на византийското християнско устройство като държавна религия  с българското държавно и народностно устройство. Ювиги хан Борис, който преди това бил пълновластен господар, поставен от Бога да управлява един  господарски народ от свободни хора, изведнъж се превърнал в един обикновен княз, в много отношения подчинен на византийската църква и се намирал под чужда вражеска власт.                                                                                        Освен това с църковните проповеди навлизал чуждия за българите гръцки език.     Великият български ювиги хан Борис, владетел на една огромна по територия държава, и многоброен обединен народ, дължал послушание  и почит към византийската църква и патриарха „като неин син” и попадал под византийските закони.                                                                                                Това засегнало корена на българската народна сила, защото с новата вяра  византийската държавна църква нанесла тежък  удар на българския род, българинът бил откъснат от своя род. Църковно устроеното византийско християнство противопоставило верското начало на кръвно-народностното и подровило цялото стабилно старобългарско устройство.                                   През девети век византийското християнство като държавна институция и религия разполагаща с огромна власт, нямало нищо общо с истинското християнството от първите векове след Христа.  Християните тогава не разполагали с власт, като държавна институция, а само с  морална сила, при която любовта към човека е основният импулс за неговото развитие. Покръстването е било извършвано свободно и изповядвано с неговата първоначална  христова духовна сила.                     Това християнство е било много близко до духовните и верски разбирания на българите и приемането на християнската религия би било много лесно без принуда и насилие.             „Българите бяха някога най-справедливият от всички народи и затова градовете и племената се присъединяваха към тях доброволно” – пише в един документ съхранен във Ватикана.                                             Византийската църква довела със себе си и робството, неизвестно за българската държава. Гръцките духовници трупали имоти и богатства към църкви и манастири. Хиляди българи били закрепостени, като крепостни селяни да обработват  църковните имоти.                                                                              Княз Борис видял пораженията, които византийската църква нанесла. Той решил да отстрани страшните последствия, като създаде една напълно  независима българска църква, подчинена пряко на българската държава и царски род.                                                                     Византийският Патриарх Фотий изпратил послание до княз Михаил-Борис, в което излагал същността на православието.  Това показвало, че Патриарха не мисли да се отказва от църковната духовна власт над България.                                                                         Тогава княз Борис изпратил посолство при Папа Николай и поискал католически епископи и свещеници, като отправил 106 питания, които вълнували българския народ. Те се отнасяли до държавното устройство, до българския род, войска, нрави, обичаи, наказателно право. Папа Николай изпратил духовници и отговорил на българските въпроси.                                                                                         Княз Борис бил доволен, изгонил византийските свещеници и проповедници и византийското влияние било значително намалено.                                                                                                                                 Но, като български владетел княз Борис бързал да постави основите на българска независима църква. На два пъти княз Борис помолил папата                да посвети български първосвещеник. Но папата не се съгласил, пазел своето духовно господство.                                                                       Тогава княз Борис отново се обърнал към Византия. Византийският патриарх вече станал отстъпчив и побързал да посвети български архиепископ.      Княз Борис приел страната му да  попадне в диоцеза на Цариградската вселенска църква, при условие, че българската църква е обявена за независима. Това е историческо събитие, което е утвърдено от Осмия вселенски цариградски събор през 870 г.                                                                    Но макар и самостоятелна и независима църква всички духовници били гърци, служели на гръцки език, четене и проповеди били на гръцки език.                                                                                                                                  Княз Борис  е бил велик водач на българския народ. Вдъхновението, което идвало от Духът на Българския Народ /Архангела на Българския Народ/ било: да се обучи и създаде българско духовенство, да се замести гръцката писменост с българска, славянска, за да достига до народа на разбираем  език. И така да се изгради нова българска култура, която обединява българския народ. Тази нова култура със славяно-българска писменост обогатява и днес световната култура.                                                                                                                                                                 Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.                                                                                                                                                                                                               



Гласувай:
1



1. barin - Здравейте, ivankakirova. Малко ...
02.09.2019 22:19
Здравейте, ivankakirova. Малко допълнителна информация от мен, ако приемете: В началото може да се спомене, че Кубрат е бил християнин, Тервел също, което означава, че и Аспарух трябва да е бил християнин. След смяната на владетелския род няма сведения дали е имало християни в България. Изобщо за VIII век след Тервел няма информация и много писано за България от историческите извори. Иначе при княз Борис в 865 г. става официалното покръстване на българския народ. Много добре си го описала, както и са Боян-Енравота- първата християнска жертва. Около 30 г. преди покръстването е убит по заповед на брат си Маламир. Чества се от православната църква на 28 март. Правилен ход на княз Борис I. Само ще добавя, че азбуката и покръстването са две свързани събития.
Поздрави!
цитирай
2. morskipesni - За МАСОВОТО ПОКРЪСТВАНЕ на Българите
03.09.2019 14:53
Това е сторено от Светите Братя Кирил и Методий (от български болярски род) по молба на българския княз. Тяхно е делото както на Покръстването, така и на Просвещението.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ivankakirova
Категория: Други
Прочетен: 895395
Постинги: 849
Коментари: 119
Гласове: 621
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031