Тържество на вечния живот – това е окончателният смисъл на Вселената. Съдържанието на този живот е вътрешното единство на всичко, или любовта, нейната форма – красотата, нейното условие – свободата.“

„Но тази стихийна любов, с която е наситено всичко в природата, е само стремеж, влечение към вечното царство на любовта и красотата. Само човешката личност може истински и окончателно да се приобщи към това царство, тъй като пълното съединяване може да се осъществи единствено при наличието на съзнателност и свобода. Тъкмо затова „Всесъдържателят е дал свобода“ на злото начало, за да може чрез борба с него човекът свободно да достигне съвършенство.“

„Истински човешко добро е възможно само когато човек го постига сам и го приема със своята воля и съзнание. Да предадеш на човека отвън готовата истина, без участието на собственото му мислене и опит, би означавало да отнемеш вътрешното достойнство и на истината, и на човека. Ако бе възможно да се надарят хората с най-висше благо наготово, с осигуряване на благополучие отвън, без техния труд и усилия, с това би се потвърдило само, че между щастливия човек и ситото животно няма съществена разлика.“

„Никой не може да поднесе на човека съвършенство без неговото собствено, свободно и съзнателно участие. Личната свобода, или свободата за самоопределение е свойство, което придава на човека безусловното му значение в очите на Висшето същество.“

„