БОГОМИЛСКОТО ХРИСТИЯНСКО УЧЕНИЕ – УНИКАЛНО БЪЛГАРСКО НАСЛЕДСТВО СЪС СВЕТОВНО ЗНАЧЕНИЕ                                                                                                                                                                                              „Богомилското учение може да бъде определено като Второто Християнство. То е втората вълна, аналогична по дух, усърдие, безкористност и енергия с дейността на първите Апостоли, най-близо до автентичното Апостолско учение . . . Самият Исус Христос е говорил с притчи на народа, а на най-близките си ученици е разкривал окултните истини, така и в богомилското учение има легенди и притчи за обикновените слушатели, както и езотерична същност, която Боян Мага е предал на своите апостоли. Любимите източници на богомилите са „Тайната книга на Йоан” и „Евангелието на Йоан”, като най-близки до оригиналното учение на Исус Христос”                                                                                                                                                              Дамян Попхристов                                                                                        Българската мисия на богомилското християнско учение, вдъхновявана и импулсирана от Духът на Българския Народ /Архангелът на Народа/ има значение за възникване  на  ренесанса и реформацията в Европа                                                       И днес още богомилското учение, сякаш е потънало в мъглата на митове и легенди,  същността му не се познава добре и е с противоречиви оценки, счита се за ерес. А то е духовно богатство на нашия народ, което всеки българин е нужно да знае.                                                                                                                                                                              Богомилското християнство е типично окултно /езотерично/ учение, което представлява едно възраждане на ранно християнското, така наречено „Апостолско християнство”, от първите векове след Христа.                                                                 „Богомилското учение е най-голямото духовно богатство, което ние българите притежаваме, но не познаваме добре и не го ценим, а то е от основно значение.                                        Искрено се учудвам, че в България се говори толкова малко и то доста противоречиво и непоследователно за същността на богомилството. Още по-досадни и направо обидни са клишетата, които упорито продължават да битуват сред хората, останали в съзнанието им от няколко кратки изречения в учебниците по история”, пише  големият български писаткел,  учен, историк, изкуствовед,  философ   проф. Дамян Попхристов.                                                                         Богомилството е езотерично /тайно/ по същността си и има две страни: едната за обикновени слушатели – външна /екзотерична/и друга - езотерична за посветени /наричани „Съвършени”/ То може да се нарече дуалистично – реалното разграничаване между „добро” и „зло” и превръщането на злото в добро.                                                                                                                          За духовно просветените, вътрешната /езотерична/ страна – полярността има друго измерение. Тя е израз на четвъртия закон на Великия Посветен - Хермес Трисмегист „Всичко е двойнствено, всичко има два полюса. Полюсите са задължителни като две страни на едно и също явление”.                                          Без да се разгледа дълбоката езотерична /окултна/ същност на богомилското учение, то не може да бъде разбрано. То е сложно християнско учение – система от духовни познания, философия и история. Зад видимата християнска същност, в него има много древна мъдрост, познания и практики от знания на прабългари и траки.                                     Двете основни книги използвани в богомилското учение са: „Евангелие на Йоан” и „Тайната книга на Йоан”                                     В зависимост от проникване до дълбоката /езотерична/ същност на богомилското учение, хората които го изповядват  са: „Съвършени” /които са били посветени, запознати с езотеричната същност/, „Вярващи” и „Слушатели”. Последните две групи са били запознати с външната /екзотерична/,  същност на християнството.                                                             Богомилите се организирали в „богомилски общини” начело със старейшина наричан „дедец”.                                                        От 928 година, когато е възникнало,      богомилството в продължение на двеста години  се разпространява не само в България, но и в Босна, Италия, Южна Франция, Северна Испания. Там те придобиват местна трансформация и названия: катари, албигойци патарени и пр.                                                                                 Богомилството се корени в старата българска култура                                                                                                                                                                                              Екзарх Стефан /1878 – 1957 г./, изключителен учен, богослов и историк в дисертацията си „Богомилите и Презвитер Козма”, отпечатана в Швейцария на френски език, още в 1920 г. разкрива важни неизвестни истини за богомилите. Едва  наскоро през 2012 година е издадена у нас на български език. И това пише съвсем обосновано, обективно, на базата на оригинални, автентични архивни документи, Екзарх  на българската православна църква                                   Той изтъква забележителната за Средновековието степен на образованост и на културно развитие на богомилите чрез самообразование.  Това е била важна цел за богомилското движение – тенденцията за просвещение, която е отслабнала в държавните  институции по време на упадъка на България при цар Петър.                                                                                                      Богомилите работили усърдно в образованието, в четенето на духовна литература е било  главното във вътрешния им живот, в тяхната християнска вяра и бъдеще.                                     Всяка богомилска община е имала редовно училище. Всички богомили трябвало да знаят да пишат и четат на славянобългарски език, да се обучават духовно. Това допринася за голямото културно влияние на богомилите в християнската вяра и разрастване на богомилското движение не само в България, но и в цяла Европа.                                                                                                                                                                                 Богомилската християнска просвета и култура е посочена като основен двигател в старобългарската народна литература.                                                                                                                                                      Богомилите били любознателни, начетени и най-просветената част от народните слоеве.                                                                                                Според Екзарх Стефан приносите на културно-историческите достижения на богомилската книжнина не само за България, но и за другите страни до които е достигнала са:                                                                                                                                                                        - Тази книжнина развива ума чрез просвета и стимулира духовното развитие.                                                                                                                    -  Освен официалния, тя е другият основен поток на старобългарската литература и основен път на обогатяване на българския език.                                                                                                                                                                - Тя има широко благотворно влияние върху литературата на южно-славянските народи.                                                                                  - Тя е основен мост на общуването между Изтока и Запада в Средновековието.                                                                                                                                        А това е била и мисията на българския народ, зададена му от Духът на Народа /Архангелът на народа/.                                     Екзарх Стефан описва богомилската просветеност и познанията им като непознато за Средновековието обогатяване на личността, пораждане на творчески импулс в нея: „Но събитията са създадени от фантазията на разказвачите, за да заинтересоват и възхитят читателите. Всичко, което Библията не съдържаше, и което по природа интересува масите, разказвачът го притуряше и го обясняваше”.                                                                                                                                                                                Така възниква богомилската апокрифна книжнина, легенди, митове, притчи, за които пише и изтъкнатият учен, философ и изкуствовед  проф.Николай Райнов в книгата си „Богомилски легенди” базирана на славянска митология.                                      В богомилската книжнина има широк хоризонт на духовното познание, в което се съдържа теология, космогония, философия, история и пр.                                                                                                      За да  покаже мащаба на това световно културно явление Екзарх  Стефан  го съпоставя с античната и световна история, с Илиядата и Одисеята.                                                                                    Анонимните богомилски автори на  апокрифната книжнина попълват това, което не е написано в Стария и Новия завет. Това е значението на богомилската книжнина като творчество, като литература. Това е предренесансово влияние на богомилската книжнина което вдъхновява и импулсира изкуствата – поезия, живопис, скулптура и пр.                                               Главната цел на богомилската книжнина е познанието да освети тайнствения духовен свят, да го опише и изследва.                                                                                                                                                               Особено силно е влиянието на богомилската книжнина на Балканите и Югоизточна Европа. То е важно, защото е допринесло за разпространението на българската литература в Сърбия, Македония, Босна, Русия, на целия югоизточен славянски свят.                                                                                                                                        „Благодарение на тяхната ревност да преподават и пътуват, богомилите служеха за звено в културните отношения между славяните и между Изтока и Запада” пише Екзарх Стефан.                                                                                                                                                               Богомилската култура и книжнина внася български принос в международното културно общуване в епохата на средновековната изолация.                                                                                                                                               Богомилските книжовници имат също заслуга за разпространение писмено и устно  на легенди и митове от Азия, през България до Западна Европа. Това са достижения на българската култура, на българския Дух, извисяване на българския Дух.                                                                                                                                                                   Битуващите клишета в оскъдните сведения за богомилите, че са магьосници, че се занимават с черна магия  са измислици и незнание за тях.                                                                                                             Световната мисия на богомилското учение се заключава в познанието за облагородяване и одухотворяване на материята и превръщането на злото – в добро. Основното е любовта към ближния.                                                                                                                                                                                                                                                                                                            Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.                                                                                                               БО

Здравейте, ivankakirova. Бе ше ми приятно да прочета написаното за богомилското учение. На няколко пъти получавах подканвания и аз да пиша за богомилите, но сметнах, че не съм достатъчно подготвен. В блога има много информация и е добре да се сравнява, както правя аз.
Поздрави!