Постинг
30.09.2019 18:43 -
ОСНОВНИ МОМЕНТИ В БОГОМИЛСКОТО УЧЕНИЕ
ОСНОВНИ МОМЕНТИ В БОГОМИЛСКОТО УЧЕНИЕ „Богомилството е много сложна система от знания, история и техники в областта на езотериката, науката и философията. Религиозният му слой – християнският, или видимата му страна – е само част от едно много по-дълбоко и всеобхватно знание за света, мирозданието и хората. . . По своята езотерична същност то представлява един висок етап от развитието на много по-древни знания и практики, защото включва в себе си разбиранията на траки, прабългари . . . Така Богомилското Учение представлява един уникален синтез на Херметичните принципи и християнските мистерии”. Дамян Попхристов Богомилите живеели в общини, начело на които бил старейшина наречен „дедец”. В тях са участвали равноправно мъже и жени. Те били разделени на три групи – т.нар. „съвършени, „вярващи” и „слушатели”. Към „съвършените” принадлежали посветените, достигнали с посвещение до езотеричната, окултна /тайна/ същност на учението. „Вярващите” били учениците, кандидатите за посвещение. „Слушателите” били най-голямата част , които били въвеждани в богомилството. „Вярващите” и „Слушателите” са били допускани да присъстват свободно на всички богомилски ритуали, даже и на тези на посвещението в „Съвършенство”. Независимо от окултният /скрит/ смисъл на посвещението , тези ритуали са били отворени и известни на всеки заинтересован член на богомилското общество. Богомилското кръщение Богомилите считали, че обикновеното кръщение с вода е на Йоан Кръстител, а при тях трябвало да се извършва в Христос, чрез Духа. Те го наричат “Духовно кръщение” или „Кръщение в Светия Дух” и се извършва с ръкополагане върху главата. Затова, когато някой се присъедини към тяхното общество, те го кръщавали отново. Най-напред се изисквало от него изповед, очистване и усърдна молитва. След това имало полагане на евангелието на Йоан и ръкополагане върху главата на кръщавания от двама-трима богомили. Те прочитали от началото на Евангелието – „В началото беше словото . . .”, призовавали Светия Дух, казвали Господнята молитва „Отче наш” и изговаряли „Свети Отче приеми своя раб в твоята правда и изпрати своята милост и своя Свети Дух над него”. След кръщението се определяло още време за по-подробно обучение, за по-въздържан живот, за пречистване и прошка и за по-чисти молитви. След това се искали доказателства, че новият член на богомилското общество е спазил всичко това и ревностно се е борил за очистване на душата и начина на живот. Богомилите са били вегетарианци и живеели природосъобразно. За да стане „Съвършен” , богомилът трябвало да измине дълъг път на изпитания, на пречистване на мислите, чувствата и волята. Пречистване на чувствата означавало „човек да мисли със сърцето”, да обича ближния като себе си. С пречистване на мислите личността стигне до такава концентрация, че да получи просветление. Пречистване на волята означавало да превърне волята си в орган на познание и да превръща злото в добро. Чрез волята посветеният достигал до същността не само на процесите и съществата от видимия свят, но и тези на невидимия. И така „Съвършеният” достига до - „Не Аз, а Христос в мен” , както пише Апостол Павел. Д-р Рудолф Щайнер, създател на духовната наука антропософия, духовен предводител в нашето време, Велик Посветен, пише за същността на Посветения /в случая на „Съвършения”/ : „Вяра има този, който приема Христос така, че Той да заживее в него; така че неговият Аз да не бъде само един празен съд, а такъв, преливащ от неизчерпаемо богатство, под чието неизчерпаемо богатство се крие не друго, а съдържанието на любовта. А тези, които макар и отчасти, да могат да приемат тази сила в себе си, се наричат от Христос „вярващи”. Тази мистерийна вяра на „Съвършеният” /Посветеният/ няма нищо общо с външната религиозна вяра на външното канонично християнство. Качествата на пречистване на чувствата и мислите е било наречено „катарзис” . Оттам идва названието „катари” на богомилския клон в Южна Франция. Богомилите първи издигат идеята за братство, равенство и свобода, далече преди да се появи по-късно при Френската революция. За същността на богомилското учение /По екзарх Стефан/ „Слънцето разпръсва мъглата във физическия свят, образованието разпръсва невежеството в духовния живот на човека. Трябва да се даде на всички възможност да използват плодовете на сериозната наука”. Екзарх Стефан Богомилското учение е насочено против управлението на всяка власт. То един протест против религиозния и политически режим и има две страни – едната социална и политическа, другата – религиозна и църковна. Това учение се старае да обхване всички въпроси за сътворението на света, спасението на душата и задгробния живот като ги решава винаги и навсякъде на християнска основа. Българските богомили учели, че Бог е едно вечно същество, съвършен, състрадателен и милостив. Те вярвали, че Бог – Отец имал двама сина - Иисус и Сатанаил. Като създал невидимия свят, пълен в своята вечна слава и заобиколен от ангели, Бог – Отец дал управлението му на Сатанаил, като го обсипвал със своята светлина, блясък и творческа сила. Той винаги стоял от дясната му страна. Сатанаил възгордян от това високо отличие погледнал със завист на неговия славен баща, когото обслужвали всички небесни сили. Гордостта и завистта породили в Сатанаил желанието да замести Бог – Отец и се разбунтувал против Бога. За тази безочливост Бог изпъдил Сатанаил и неговите съучастници от небето, без да му отнеме светлината, блясъка и творческата сила. Изпъден от небето Сатанаил попаднал в един тъмен хаос, понеже земята още била невидима /духовна/. Възползвайки се от своята творческа сила той решил да създаде един видим свят, за да царува там със своите съучастници. След създаване на Земята той взел една част от нея, за да създаде първия човек – Адам. Сатанаил се обърнал към Бог – Отец с молба да даде душа на неговия човек, при условие и двамата да притежават тази душа. Бог в своето милосърдие и добрина се съгласил и изпратил една жива душа на Адам, като го дарил с всичките си спасителни качества. Ева била създадена по подобие на Адам . Когато Адам и Ева вдъхнали живота, те заявили на Сатанаил, че вече не му принадлежат. Сатанаил съжалявал, че се обърнал към Бога, за да управляват заедно човешката раса, и опасявайки се да не изгуби своето надмощие над нея той измислил разни начини и мерки, за да отклони хората от Бога. Бог наказал Сатанаил за това престъпление, отнел му светлината, блясъка и творческата сила, като го оставил управител на видимия свят, очаквайки, че грешните души на хората сами ще се разбунтуват срещу Сатанаил. Той правел зло на хората, за да ги отлъчи от Бога. Бог забелязал, че Сатанаил го лишава от голяма част от хората, привлечени от него. Той се съжалил над човешкия род, над човешките души и решил да ги отърве от Сатанаил. За тази цел той откъснал от сърцето си своят втори син Иисус, когото хората наричали Христос. Под внушение на Сатанаил, който търсел случай да го убие, евреите измъчвали Христос и го разпънали. Със своето Възкресение Иисус Христос окончателно съкрушил Сатанаил, отнел му остатъка от неговата сила, като му отнел сричката „ил”, която само ангелите могат да носят и която съдържа в себе си силата. По този начин Сатанаил станал Сатана, обкован в ада. След този тържествена акт, спасителен празник за човечеството, Христос се върнал на небето до своя Отец. За продължаване на спасителното съвършенство на душата на човешкия род Бог – Отец отделил от Себе си своят син, Светия Дух, който действал върху човешките души. Мисия на Духът на Българския народ е да се зароди уникалното богомилското християнско учение у нас и да се разпространи в света. Голямо значение има това учение за Ренесанса и Реформацията, за културното развитие на Европа. То е един завет към нас, днешните българи и бъдещите поколение да знаем и помним тяхното дело. ,Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
