Постинг
28.10.2019 15:28 -
ЛИЧЕН ПРИМЕР И ЧИСТ ЖИВОТ НА БОГОМИЛИТЕ
ЛИЧЕН ПРИМЕР И ЧИСТ ЖИВОТ НА БОГОМИЛИТЕ „Скоро ще стане ясно, че и най-заклетите врагове на богомилите признават етично-моралните им качества – честност, безкористност, истина. Вярно е, че те никога не са изкушени от власт и пари, то това не е „случаен” факт, а произлиза от общата им философия. Богомилите никога не разчитат на материални „патерици”, за да успяват да вършат нещо – те се грижат да развиват естествените способности на човека и достигат до положение, при което могат да контролират първо себе си, а после да владеят и Силите на Сътворението – да творят „чудеса”. . . . Те живеят в хармония с Божествените закони, защото добре ги познават и знаят как да ги използват, така постигат необходимата свобода . . . Тяхното водачество произтича не от някаква измислена земна йерархия, а от Духовната сила, от доказани способности и личен пример”. Проф.Дамян Попхристов Главна причина за бързото разпространение на Богомилското Учение е личният пример, висок морал и нравственост на богомилите, особено на водачите на богомилското движение – „Съвършените” /Посветените/, които осъществявали мисиите за разпространението му в много държави на цяла Европа. Те се ръководели от принципа да показват с делата си, а не само на думи, практическото приложение на автентичното, първоначално християнство. Богомилите показвали в живота си, че наистина обичат ближния и че Любовта е в основата на Братството; че не поставят никого по-ниско от себе си – принципа на Равенството; и уважават правото на избор на всеки – това е Свободата. Поради тези качества на висок морал и етични принципи на живот Богомилското Учение е наречено „Религия на Любовта”. Това е приложение на християнството в неговия чист първоначален вид. Затова Богомилството не може да бъде наречено „ерес”. „Ерес” е гръцка дума и означава „избор”. Но в смисъла на приложението на думата „ерес” в религиозен смисъл означава „съзнателно отклонение от установените норми на официалната църква”. „Ерес”също се употребява като „отстъпление от общоприетите възгледи и правила”, или „отклонение от приети като истина правила и норми”. Но, в автентичното, истинско християнство проповядвано от Апостол Павел, Апостол Петър и другите Апостоли, описано в „Деяния на Апостолите” в Новия Завет, винаги има обръщение към всички християни, а не към канонично установените правила за разделение на християнската църква. Апостол Павел пише: „Ако нямаш любов, нищо не си”. Затова официалната църква е догматична, канонизирана християнска религия, в която се сее омраза към свободата на християнските разбирания и се дамгосва с понятието „ерес” свободата на избор. Нека подчертаем, че Богомилското учение не е ерес, нито секта, а първоначално, апостолско християнство - без деление на католици, православни християни или протестанти. Вярванията, службите и молитвите на Богомилите можели да бъдат правени навсякъде, без черква. Те били опростени, достъпни за всеки, без свещеници за прилагане на сложни ритуали. Те завършвали винаги с думите: „ Словото на Живота да опазим!. Кои са Апостолите на богомилското християнство? Създаване на богомилското учение се извършва на 12 април 928 година в подземието на църквата „Св.Параскева” в Преслав. Боян Мага /Мъдреца/ посвещава двадесет и един човека, високо образовани, предварително подготвени, преминали през дълъг период на изпитания. Те стават негови Апостоли за разпространение на богомилското християнство в много мисии по цяла Европа. При посвещението Боян Мага /Мъдреца/ излага основните моменти на Богомилското Учение. Той е бил много добре запознат и е ценял Свещените Писания на християнската религия. Познавал е и други религиозни течения. Тези широки познания и толерантност проникват в богомилското движение. За богомилите писанията на мъдреците от различни векове, народи и религии се възприемат като „Боговдъхнвени”, защото всички произхождат от Бога. Поп Богомил. С рождено име Йеремия. После приема името Богомил /предполага се че името идва от „Мил на Бога”/. Той е бил дясна ръка на Боян Мага /Мъдреца/. Той привлича главно нови ученици, защото е постоянно сред хората. До своя край с мъченическа смърт той остава свещеник /презвитер/ в официалната църква, без да дава израз на вътрешната си вяра. Поп Богомил е неуморим мисионер – пътува непрекъснато най-напред с Боян Мага /Мъдреца/, след това с Михаил Унгарец в Италия, Франция, Унгария, Малта, Полша, стига чак до Ирландия и Рига. Освен пътувания в различни страни с мисия за създаване на богомилски центрове, поп Богомил пише усилено свещени текстове, наставления на символичен език и на древния Ватански език. Според проф. Николай Райнов, намерени от архиви в Малта и други страни, поп Богомил е автор на 29 легенди: „Ходене на Богородица по мъките”, „Виденията на Йоан Кръстител” и пр. Дейността на поп Богомил е точно апостолска, просветителска. Патриарх Стефан Боян Мага /Мъдреца/ го изпраща във Венеция. За да изпълни мисията си напуска патриаршеския си престол в Преслав. Заминава във Венеция и там основава първия Богомилски център в Западна Европа. Той после прераства в „Първата Богомилска Църква” в Западна Европа. Патриарх Стефан става известен във летописите на Ватикана като патриарх Стефан Венецианец. Умира в в Италия и е погребан в Рим. Гавриил Лесновски Роден е в с. Осиче, Паланешко – Македония. Произхожда от богато българско семейство и е получил много добро образование. Негова основна заслуга е разпространяване на Богомилското учение в цяла Македония. Там Гаврил Лесновски основава манастир, събира привърженици, монаси. Той става отшелник за тридесет години. През тези години на отшелничество извършва апостолската си мисия за разпространение на Богомилското Учение, защото пещерата в която се е усамотил става място където идвали много хора да търсят утеха и наставления. Манастирът му съществува и днес – „Лесновски манастир” до днешния град Кратово в Македония. За отец Паисий пише: „Свети Гаврил Лесновски, живял в Лесновската пустиня, в Щипската епархия, много години водел постнически и свет живот и се представил на Бога”. Той е канонизиран за светец от православната църква, явно без да е знаела за богомилската му дейност. Така и богомилите имат своят канонизиран светец. Симеон Антипа Той е бил голям книжовник и художник. Единствено Антипа е нарисувал образите на Боян Мага /Мъдреца/ и на поп Богомил. Според данните на проф. Николай Райнов той е оставил голямо книжовно наследство, в което описва точно мисиите на богомилите от периода 928 до 960 година в „История на Милостта Божия”. Симеон Антипа написва и единственото цялостно и последователно описание на Богомилското учение – „Теория на Милостта Божия”. Според проф. Дамян Попхристов тази книга през 1564 годна е преведена на латински със заглавие „Теорията”. Симеон Антипа е е отговарял за богомилските центрове в Полша, Виена и Рига. Василий Византиец Той произхожда от Мала Азия и е близък на Боян Мага /Мъдреца/ от обучението в Магнаурската школа. Става Апостол и разпространява Богомилското учение на островите Кипър и Малта и центровете в северна Африка и главно в Александрия. Другите апостоли са: Никита Странник, Светомир Македонец, Петър Осоговски /автор на богомилската астрология/, Теодор Преславец, Михаил Унгарец, но дейността им остава в още неизследваните архиви на Богомилската книжнина. Първите тридесет години от появата на Богомилското Учение се развива огромна апостолска дейност и създаване на много богомилски центрове в цяла Европа. Според проф. Николай Райнов са били разпространявани езотеричните литературни произведения на Боян Мага /Мъдреца/: „Космогония”, „Мистика”, „Символика”,” Езотерика” , „Апокалиптика” и др., както и 18 легенди. Задно с книгите на другите апостоли за кратко време Богомилското Учение прониква във всички слоеве на обществото даже в духовенството и царския двор в Преслав и Константинопол. По този начин поради дейността на богомилите десети век става векът на България като духовен център на Европа. Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
