Постинг
06.04.2020 16:17 -
БЪЛГАРСКОТО ПРОСВЕЩЕНИЕ ПРЕЗ ВЪЗРАЖДАНЕТО
БЪЛГАРСКОТО ПРОСВЕЩЕНИЕ ПРЕЗ ВЪЗРАЖДАНЕТО „Бурно бликащото вече национално съзнание на издигнатите слоеве послужило като ускорителен елемент за нови духовни начинания. Към светското образование българите били насочени и от все повече разпространяващите се идеи на Просвещението. След призива на Паисий за национална просвета на роден език, след Софрониевите проповеди, че е по-добре да се дават средства за учение, отколкото да се поддържа чуждо духовенство, след разгърнатата национална просветна програма на П. Берон идеята, че просветата е велик стимул на общественото развитие обладава българската интелигенция. През 30 – 40-тте години тя ярко се пропагандира в трудовете на първите представители на българското просвещение – Н.Бозвели, д-р П.Берон, Н.Рилски, В.Априлов, К.Фотинов, д-р Ив.Селимски” Проф. Николай Генчев През 18 век настъпва времето на българското Възраждане, което трае до Освобождението на България. Редица духовни високо издигнати личности, вдъхновявани от Духът на Българския Народ стават известни будители, просветители на българския народ, който през двойното робство /османско и гръцко/, в голямата си, част тънел в неграмотност и безпросветност. Килийното образование имало своят разцвет в началото на 19 век. Тогава броят на килийните училища в манастирите и градовете нараснал от 112 на 235. Но, по това време килийните училища вече не са могли да задоволят нарастващите културни нужди на българите. През първите десетилетия на 19 век се забелязва голям интерес към светското народно училище. Националното съзнание за българска култура и просвета се изразява от големи културни и просветни водачи. Българска видна интелигенция, получила образование в елитарни училища и университети в редица европейски страни, с родолюбива отдаденост са действали за създаване на българската просвета и култура, пренасяйки идеите на Просвещението от тези страни – в България. В началото най-голяма образованост и култура донесло приобщаването на видна българска интелигенция, която получила образованието си в гръцки училища. Там били подготвяни първите дейци на българското възраждане – първостроители на националната ни култура и просвета – Софроний Врачански, Георги С.Раковски, д-р Петър Берон, Неофит Рилски, Иларион Макариополски, Стоян Чомаков, Неофит Боозвели, Константин Фотинов, Венелин Априлов, Райно Попович, Иван Добровски и много други. Така чрез гръцките училища и гръцката литература, най-напред навлизат идеите на Ренесанса и Просвещението. Тези първи възрожденци донасят в България разбиранията за модерната педагогика и ново светско образоване. Те донасят идеите за реформи в обществените и църковни институции, за нова българска култура и просвета, на базата на народен български език. Също така чрез гръцкото образование се пренася културата на античността. В началния период на Възраждането също имало благотворно влияние от славянския ренесансов свят, особено от Сърбия, с интерес към миналото и историята. През първата половина на 19 век в сръбски училища са били обучавани повече от 100 български младежи, пренесли идеите на първите сръбски просветители и реформатори – Вук Караджич, Досидей Обрадович , Йоан Раич . За славяно-гръцките /елино-български/ училища През първите десетилетия на 19 век има увеличен интерес към гръцкото светско училище. Но, това създавало пречки за българското национално духовно развитие. И в началото на 19 век се ражда идеята за откриване на елино-български светски училища. Първото славяно-гръцко светско училище било открито в Свищов от Емануил Васкидович. Там била изградена голяма училищна сграда за много ученици. Е.Васкидович 40 години преподавал на църковнославянскии и гръцки език. Били обучени много младежи. Негов възпитаник е П.Р.Славейков. Това училище се превръща в национален просветен и патриотичен център. Второто елино-българско училище било открито в Котел през 1819 година от Райно Попович. Той подготвя много книжовници, просветители и свещеници – д-р П.Берон, А Киприловски и др. Р. Попович открива също така едно от най-прочутите светски елино-български училища в Карлово. Освен изучаването на гръцки и български език той разпалва в душите на младежите възрожденски дух и патриотизъм. Негови възпитаници са прочутите дейци на българското Възраждане – Г.С Раковски, Евлоги Георгиев, Гаврил Кръстевич, Ботьо Петков и др. Едно от най-известните елино-български училища било открито през 1828 г. от Константин Фотинов във френската махала на гр.Смирна. Там били обучени над 200 младежи с български, гръцки и френски език. Това училище се превръща в един от големите центрове на българската просвета и култура. Елино-българските училища отбелязват прехода от средновековното религиозно килийно образование към новобългарската просвета. В тях са обучени видни възрожденци, просветители, книжовници. За първите български светски училища Създаването на български светски народни училища е първата проява на духовната пробуда на българите като израз на освобождаване от гръцко влияние и образование. През 1835 г. било открито Габровското народно взаимно училище. То се създава от българската одеска колония от видните родолюбци В.Априлов и Н.Ст. Палаузов Била построена голяма училищна сграда. Попечителите на училището Априлов и Палаузов поддържали училището, изпращали помагала, учебници, книги. Пръв уредник и просветител бил Неофит Рилски. Той изучил взаимоучителният метод. Превел на български първите учебници и по-специално българска граматика. Училището се превръща във важен център на новобългарска просвета . Само за едно десетилетие били отворени 53 български взаимни училища в София, Пловдив, Търново Свищов, Русе, Казанлък, Карлово, Сопот и др. За класните училища За нарасналите нужди от просвета българите взаимни училища само с четири отделения не били достатъчни. Налагало се младежите да продължат образованието си в чужбина - в гръцки училища. Това наложило създаването на т.нар. класни училища. Найден Геров, руски възпитаник отваря в родния си град Копривщица първото класно училище с допълнителни един- два класа В него се преподавало български език, аритметика, геометрия, естествени науки, история краснопис и други предмети. След това класни училища били отворени в Пазарджик, Калофер, Елена, Търново, Пловдив, Сливен, Габрово, Шумен, Ст.Загора, Копривщица. Наред с мъжки класни училища били отворени и девически в Шумен, Габрово, Ст.Загора, Копривщица. Големият реформатор на българското образование - д-р Петър Берон Д-р Петър Берон е импулсиран и вдъхновяван от Духът на Българския Народ /Архангелът на Българския Народ/. Той е първият български учен енциклопедист. Роден е през 1800 г. в г. Коте. Първо учи в Котел, после в Букурещ. В гр. Брашов в класическа гимназия изучавал старогръцки, латински, френски, немски и румънски език. Това е едно солидно за времето си образование Следва медицина в Хайделберг и Мюнхен. Освен това изучава философия, история, география, физика, химия. Воден от неутолима жажда за знания обикаля редица градове в Европа: Букурещ, Атина, Прага, Виена, Берлин, Рим, Лондон. В Париж учи в Сорбоната. Там се занимава с научна дейност в областта на природните науки. Написва голяма част от научните си трудове – 24, отпечатани в 32 тома. Д-р П. Берон работи малко време като лекар. Успява да натрупа голямо състояние от търговия, което използва за просветна и културна дейност, построяване и поддържане на училища, издаване на българска книжнина. Непрекъснато отделя големи суми за учебни пособия и книги за българските училища, подпомага българското образование. Финансира откриването на училища и поддържането им в Котел, Елена, Шумен, Търново и Сливен. „Рибен буквар” Най-значителен и известен труд на д-р П. Берон с историческо значение е „Рибен буквар” издаден в Брашов през 1824 г. Той бил наречен „Буквар с различни поучения” Това е първата българска енциклопедия, уникално за времето си издание. Придобил знания и умения на Запад, д-р П.Берон популяризира у нас прочутата английска „Взаимоучителна методика”, която позволява на учителите да включат в обучението на по-малките ученици своите най-добри възпитаници. В своя малък буквар д-р П. Берон разяснява точно тази система. В нея за малките ученици са застъпени в достъпна форма знания за биология, физика, география, история. „Рибният буквар” е приет с огромен интерес от българското общество. Д-р П.Берон е реформатор на българското образование в това време. „Рибният буквар” е наречен „библия на българското образование”. В него има модерни педагогически и социални възгледи. Отрича се килийното и теологично образование. В обучението се въвежда говорим народен български език, като се изоставят учебниците на църковнославянски език. В този учебник е заложена програма от различни познания за стопанския и обществен живот на личността. Въвежда се взаимоучителната система в обучението с оглед на ликвидиране на тоталната неграмотност. Застъпени са хуманистични и либерални принципи на възпитанието, изискващи уважение към личността на ученика и отстраняване на средновековните наказания. В осемте дяла на „Рибния буквар” е систематизирана богата културна и учебна информация по четене, писане, граматика, аритметика, природознание, история. Така букварът на д-р П.Берон става малка енциклопедия от практически и светски знания. Тя съдържа съвети за патриотизъм, етика, култ към красотата на природата и антична история. Букварът съдържа модерни педагогически възгледи за епохата. „Рибният буквар” има изключително въздействие върху новобългарското образование. Издаван многократно, той дава началото на новата българска литература с говоримия народен език, а не църковнославянския. От д-р Петър Берон тръгват нови направления - педагогически, образователни и учебникарски. Д-р Петър Берон е народен будител, вдъхновяван от Духа на Българския Народ. Българското образователно, просветно Възраждане започва с този велик българин. Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
