Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.07 15:53 - ДА СИ ЛЕКАР В ТАЙГАТА НА КОМИ
Автор: ivankakirova Категория: Други   
Прочетен: 98 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 25.07 16:05


 ДА СИ ЛЕКАР В ТАЙГАТА НА КОМИ

         На 3 декември 1967 година се сключва спогодба  между България и   СССР за съвместен дърводобив и строителство в Коми АССР, Удорски район, при което България получава 45 процента от дърводобива, а СССР - 55 процента. За 25 години - до 1992 година, когато приключва договора,  в Коми са работили над 100,000 българи.    На 8 февруари 1968 г. в Усогорск, несъществуващо селище, пусто място в тайгата,  пристига първата група български граждани от 50 души да строят селище в тайгата при - 40 градуса. По-късно се построяват селищата Благоево, Междуреченск и Горни Мезен с  главен център Усогорск с четири Горско-промишлени предприятия за дърводобив и строителство, в Удорски район  на Коми.                                                                                                                   Коми е създадена като Коми Автономна област на 22 август 1921 год. На 5 декември 1936 г. е преобразувана в Коми АССР. От 12 януари 1993 г. е Република Коми, субект на Руската Федерация. Тя е разположена в крайната северна част на Европейска Русия - в Полярната област. Северната и северо-източната част на страната е зад Полярния кръг. Заема площ от 416,774 кв.км. Столица на страната е Сиктивкар. Коми е най-големия район в европейската част на Русия. Голяма част от територията е покрита с иглолистни гори - тайга. Климатът е континентален с продължителна сурова зима и кратко лято. Средната януарска температура е - 20 градуса, а средната юлска температура е 16 градуса. В района има големи реки - Печора, Мезен и Вашка, много малки езера и блата.  

                

 

Всички събития описани в тези разкази са истинни, действителни - няма нито дума художествена измислица. Някои от случаите са така драматични и даже граничещи с фантазията, че изглеждат невероятни. Но в живота понякога се случват  неща по-необикновени  от всичко, което човек може да си представи!

Причините за наситения с драми живот на българите, които работят в Коми са много, но аз ще посоча само няколко от тях.

Те бяха предимно млади хора, които са избрали доброволен каторжен труд в Далечния Север на Русия, за да спестят пари от сравнително мизерното заплащане за покупка на жилище или лека кола. Да, трудът наистина беше каторжен, защото тези младежи работеха в дърводобива навън, често по 12 часа дневно, при полярни студове, понякога цели месеци без почивка, без да излизат от тайгата. Там зимата, с черните денонощия,  продължава по 8-9 месеца, когато през деня има светлина само по обяд  за два - три   часа. Затова се работеше на фарове и изкуствено осветление.

Голяма част от работниците бяха на работа най-малко три години, в чужда страна, без семейства, откъснати от близки, приятели и роден дом, намиращ се на около 5000 километра. От самота, тежък труд и мразовит климат, без слънце и светлина, някои от тези млади хора изпадаха в депресия и се самоубиваха. По-късно бе установено, че заболеваемостта от рак на българите, работили в Коми е много пъти по-голяма в сравнение със същата в България. Моят съпруг се разболя в Коми от рак и почина на 38 години.

Тежката работа по дърводобива при студ достигащ до – 35 градуса С, лошата, остаряла техника и недостатъчна грижа за работниците от страна на българо-руското управление на предприятието бяха причина за много травми, наранявания, измръзвания, катастрофи, почти като на фронта. В някои дни  температурата достигаше до - 45 до - 55 градуса.

Събитията, описани от мен са свързани със съдбите на много хора, както съм ги видяла и преживяла като “фронтови” лекар в далечния севе. Аз бях заведущ здравна служба в Благоево, едно от трите съвсем нови селища построени изцяло от българите – пионери, всред тайгата на Коми, за да има къде да живеят по време на дърводобива. Другите  селища бяха Усогорск , Грни Мезен,  и Междуреченск. 

 Нашата медицинска служба трябваше да оказва спешна помощ като във фронтови  лазарет: на работниците на място, в тайгата, да извършва реанимация, кръвоспиране, обездвижване и транспортиране до българската болница в централното българско селище – Усогорск.

Освен бърза помощ ние трябваше да се грижим за здравето на около 6000 жители на градчето. Аз имах тежката задача да обслужвам с оперативна и спешна помощ най-тежките случаи не само на пострадалите българи, но и на местното население от целия район, затова бях дежурна на повикване денонощно.

 Нашата здравна служба също не беше оборудвана с техника и уреди за спасяване на хората. А се налагаше да спасяваме някои работници в  клинична смърт с примитивни и остарели средства!

Животът в Коми много ми взе, но и много ми даде. Взе ми част от здравето, здравето и животът на съпруга ми, но ми даде радостта от приятелството на много хора, възторзите от случаите на моите победи над смъртта. Работех срещу мизерно заплащане, без премиални. Но никой не можеше да ми даде нищо по-скъпо от цветята, от усмивките в очите на изпълнените с благодарност хора,  и особено когато ми целуваха ръка като лекар, тези  които съм лекувала и спасила. Това са най-съкровените богатства, които изпълват сърцето ми и никой не може да ми го отнеме – то остава за цял   живот!

Всички тези хора, тези съдби аз продължавам да нося в себе си. С това е богат моят живот! Тези млади българи, тяхното присъствие, тяхната доброта, искреност,  душевна чистота – очовечиха  дивата  комска тайга, въпреки нейните  сурови, зверски условия!

Никой досега не е писал за живота и тежкия труд на българите в Коми и това е една от причините аз да го направя сега, въпреки че изминаха много години от времето, когато работих там. Но спомените за тези драматични, наситени със стрес и  напрежение  събития са оставили  дълбок отпечатък в душата ми  и затова са така живи и ярки, сякаш са се случили вчера! 
                                                                                                                                                                     "Когато ни затрупа млак                         
                   и скрие утрото
                   ний се хвърляме в себе си
                   към светлината
                   която блика някъде от вътре
                   и всеки е в средата на Вселената
                   там, отгдето произлиза
                   надвесен сам над същността си,
                   загледан в себе си
                   като в извор."
                                 Михаил Кендеров

 

 

 

 

 

Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н. е родена на 18 януари 1936 година в София. Специализирала е физиотерапия в Полша и е доцент в Катедрата по физиотерапия, курортология и рехабилитация при Медицински университет в София. Тя е работила във Варшава една година като хирург и три години в Отделение“Бърза помощ” при Биеланската градска болница.

От 1975 до 1977 години д-р И. Кирова е работила като заведущ здравна служба в гр. Благоево – Коми АССР.

Доц.И.Кирова е популярна в България с разработката и широкото разпространение на профилактиката и лечението с естествените природни фактори и природосъобразен живот. В това направление са дисертацията й, 107 научни труда, 18 книги и учебници, 112 научно-популярни труда, 8 учебни филма по телевизията и др.

 Тя е радетел и привърженик на безлекарственото лечение – само с естествените средства на Природата. Автор е на известните научно-популярни книги:”Природата – велика лечителка”, “1001 въпроса и отговора по природосъообразен живот”, “Самомасаж”, “Как да си помогнем с акупресура, "Природосъобразен живот", "Лечителят природа" "Духовните тела в таб" и др.

Доц.д-р И.Кирова е пионер у нас във внедряването, научната разработка и популяризирането на източните методи на масаж, особена акупресурата. Известна е като водещ преподавател в тази специалност и във физиотерапията, обучила е цяла школа лекари, методисти по лечебна физкултура, рехабилитатори, масажисти и др.

Д-р Кирова е публикувала пътеписи, импресии и есета в различни списания.  - Представяната поредица от разкази са плод  на реални преживявания. Тя разказва искрено преживявяния, драматични събития. Истинските неща не се измислят - те просто се случват. Има хора спасени в клинична смърт, самоубийства, убийства от изгаряща ревност, всеотдайни приятелства, безрезервна жертвоготовност и смелост. Съдбата на авторката се преплита с участта на тези българи, принудени да живеят като доброволни изгнаници далеч от Родината, които с труда си очовечават дивата тайга и със сиянието на душите си озаряват мрака на полярната нощ.  Изповедтта на авторката разкрива изпитанията, съпреживяването на нещастията, болките, страданията на хората и на на умиращия от рак съпруг, които изострят сетивата й. Тя достига до духовни прозрения, повече от това, което е видимо на физическо ниво. Като академичен учен авторката търси и намира духовна наука за обяснение на сврръхсетивните изживявания.                      


 

 

 

 

 




Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ivankakirova
Категория: Други
Прочетен: 373435
Постинги: 421
Коментари: 60
Гласове: 255
Календар
«  Август, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31