Виж, как всичко набъбва, расте, развива, протяга, плъзва, избива, излиза, и ето го, навън е! Вгледай се! Навсякъде има примери, как всичко е точно изчислено до педантизъм! Природата е Разумна и Подредена. В нея винаги цари: Равновесие, Симетрия, Хармония. И всяко нещо е строго Потребно и Логично. Настана Пролет... Забеляза ли?
      Всяка птичка и най-невзрачната е Влюбена. Чуй ги! Оглушели са от надпреварата! Нямат дори време да се изслушват. А всяка песенчица вече е най-Доброто от Перфектното: леките чуруликания, напевните трели, протяжните песнопения.  А тази " Ода на Любовта" се просмуква изцяло в Пространството. Прониква навсякъде, в най-затънтеното Кътче. Изпълва Въздуха с онова Неопределеното: Омайващото, Звучното, Сладкото! И то кара душата да стане пак - Млада, Нова и Добра.
     " Издра са тоя, твой петел! Кво му стана? Кво, хвали са на, че мина кокошките. Сам е. Горд с харема си. Сети ли се, как са драчеха с другото кукуриго и са проскубаха. Е, победи младия де! Таз твоата кучка май, се е разгонила. да за първо й е . Кучетата я наобикалят, в село за ней мъж нема! Пустата му Каракачанка, ама голема стана... Глупаците вият на мерак, не са й на раста. У Войводино има едно момче, който има таз порода, а има и куче. Вика ми да му я водя. Остави я при мене, че е млада, а е и дива. Да свикне с моя хайдутин. За храна и подслон пари нема да търса, ама обещавам, да ти я върна непразна. Е, пъ дай му я! То добитъка, кат нази, подгони ли го вика на природата... Право думаш, туъ е тъй... Май, и твой Топчо мерак има? Ми да! Той завалията я задява. Жената му вика "Влюбеният Шекспир" като по онзи филм. Ха-ха, ха-ха та той не стига до крачуните й, а па мерака го държии! Пося ли? Доволно всичко. И ази тъй. Е, хайде, мир вам! И вам..."
    Слънцето наведе кротко главица си. Ей там, иззад хълма се претъркули. Целуна пак нежно Земята. И първо й пожела: Лека нощ! При възвишението, разпръсна остатъчните лъчи, и като за последено я поздрави. Оцвети Небето в сияещо Бяло, Розово и Вишнево. Скри се, а всичко Притихна и Примря. Замлъкнаха вече стадата в кошарите, пилетата в курниците, певците в градините. Последва едноминутна Тишина. Нощната Стража на кучетата захвана своя диалог. Врабците още щъкат насам-натам, разказват подробности от изтеклия ден. Бръмбъри, паяци, щурчета и всякакви насекоми разпределят задачите за нощната смяна.
    Топчо обичаше да реши по ушите Сара. Тя изпадаше в унес. Притваряше очи, изръмжяваше леко, но в знак на благодарност. И щом й омръзнеше, тупваше го с лапичка. Той получаваше правото да се свие на кравай в краката й. Заспиваха така, гушнати един в друг. Безпаметеният си сън. А в просъница дочуваха самохвалството на Петела, бърборенето на Хората и чуруликането на Врабчетата. Спокоен и невинен е този сън. Все пак, най-хубавият момент е Вечерната разходка! Господарят е прибирал птиците и ги пуска да потичат из село. Отваря тежката желязна порта. Ето го, Пътят на Свободата! С големите си крачки, Сара хукваше отпред, а Малкият й бодигард, Топчо едва успяваше да я настигне. Тя спираше, но чак там долу, в дерето при изворчето. Усмиряваше дишането си, а той тогава идваше. Почивката им е кратка. Лягат на земята, а после се пръскат с вода. Позволяваше му да я оближе с цял език. Козината й миришеше на свежа трева и дъхави билки. Замайваше го. И тъкмо да въздъхне, тя скачаше на предните лапи. Ето, пак тръгваше! Ушите й се наострят нащрек, а опашката й е вирната. И малкият влюбен я последваше покорно. Възхищаваше й се на плавните движиния, с които преминаваше покрай Храстите, Дърветата и Къщите. Царствената й походка се извисяваше над пътя. Той не откъсваше очи от нея. Сами и Свободни, те правиха така поне три обиколки, чак докато им се завие свят. После се прибираха. Сара, само с една лапа, задръщваше пътната врата. И заспиваха от изнемога - тя настрани, с крака в скоба, а той гушнат, като да й е бебчето.
    Не е ял от пет дена, а вода не е пил от три. Съседската котка го наобикаляше. Нямаше сили да отвърне, а отвори едното си око. Тя го подуши и му се завъртя под носа. Стъпи накриво и изля купичката му с вода. Не можа да определи, кой е час? Къде е сега любимата? Струваше му се, че е тук, близо до него. Пърхаше с красивите миглите, а влажната й муцунка му мокреше козината. Гледаше го пак от високо, но с присвите от удоволствие и премрежени очи. Сънуваше разходката, играта и близостта им.
   Караулът на Ноща идваше да смени Деня. А с него бавно утихна всичко. Пролетта работи предимно нощем. Веднага се захвана да плете брюкселски дантели в бяло и розово. Бързаше да окичи Храстите и Дърветата с творбите си. Влюбените птици й припяват, зайват се, забравили за отрязъка между Деня и Ноща. Псетата пак се сздавиха за територия. А хорът на Певците се опита да ги заглуши. Понякога ръцете на младата Пролет изтръпват от вечерния хлад. Тогава тя спираше да се полюбува на Ноща. Размърдва нежно пръстите си, които ласкавият Ветрец милва. И после продължява с Ентусиазъм. Само да настъпи Зората и оставя ръкоделието. Мисли да полегне на крехката тревица с нацъфтелите глухарчета. Ей, така за малко и да помързелува... Но сега, не може! Трябваше да плете, да бърза и да плете, плете! Лаят на кучетата вече поутихна. Тук-там, изревава по някой друг. Не това не е Влюбеният Шекспир! Той избра да си отиде в тази нощ, кротко и тихо, сред Зачеващата Луна и Мълчанието на Звездите. Последната му въздишка е за жената на сърцето му и е за младата Каракачанка, Сара... Нощта разцъфтява поне с цял оборот за една вечер и на ръст, а утре всичко ще е още по - Кичесто и Разхубавено, по - Опияняващо и Затрогващо от шедьовър!
    Влюбени ли, сте в Някой или в Нещо? Моля, не казвайте тогава, че от Любов не се умира! Зависи... Знаете го!