ЗАЩО СЪВРЕМЕННИЯТ ЧОВЕК СЕ СТРАХУВА ОТ ДУХОВНО ПОЗНАНИЕ ?

Посвещавам на Краси и всички съвременни интелектуалци

 Днешният човек не само се страхува, но се подиграва и се съмнява в духовното познание. Духовният учен д-р Рудолф Щайнер казва: „Дълбоката душа на съвременника нищо не получава от това, което не е преминало през глождещо съмнение... Този зъл брат – съмнението, но брат пречистващ, просветляващ”. Той казва, че за да развие съзнателната душа, която търси духовното познание, раненият в душа и тяло съвременен човек трябва да има силата, смелостта да се пребори със собствените си страхове, съмнения и ирония към духовния свят.

Днес отново звучи от целия Космос духовната повеля „О, човеко себе си познай и ще познаеш Вселената”. Този надпис е стоял пред древен храм в Делфи.

 Елините са притежавали мъдрост за духовния свят, която ние отново трябва да придобиваме. В мистерийните школи през всички столетия на древността се е получавало познание за духовния свят по пътя на тайно обучение от посветените на избрани личности.

 Повече от един век насам – от края на деветнадесетото столетие човечеството има нови възможности да получава открито мъдрост чрез духовната наука антропософия, основана от Великия духовен предводител, съвременен учен, философ – д-р Рудолф Щайнер. Названието антропософия произхожда от гръцките думи „антропос”- човек и „софия”-мъдрост. Всъщност означава познание за духовната същност на човека и на Космоса. Антропософията е път на познание, който води духовното в човека към духовното в Космоса. Това познание е подходящо за съвременния човек, защото се получава чрез трезвата мисъл, чрез Азът, в пълно съзнание, а не в транс. То е изложено в книги, достъпни за всеки, който пожелае да го изучава.

Но днешният човек се страхува да проникне зад завесата прикриваща Духовния свят пред несъвършените му сетива. Защо той се страхува?

Трите основни сили на душата на нашия съвременник – воля, чувства и мисли се възпрепятстват за познание на духовния свят.

Волята се смразява, сковава от страх да пристъпи в неизвестното, тъмното, непознатото, в бездънната пропаст отвъд видимия материален свят. Всичко скрито, до което не достигат сетивата събужда дълбок, атавистичен страх, който парализира волята в нейния порив към познание.

Днешният обикновен човек е напълно откъснат от пряко виждане на духовния свят в ясното си, дневно съзнание. Това затваряне на пряката връзка с духовните същества е станало в 1413 година, когато започва материалистичната епоха, за да се развие мисленето на човека, свободно от прякото ръководство на духовните йерархии. Така човекът можа да проучи в дълбочина земният, материален свят. И ние виждаме, че природните науки, техниката бележат най-големите си върхове през последните две столетия.

Но от 1899 година завърши тъмната Железна епоха на отдалечаването ни от духовния свят. И започна Златния век в еволюцията на човечеството, времето, в което под ръководството на Архангел Михаил на ново ниво, с изграденото свободно мислене, хората ще придобият одухотворяване на интелигентността си. Архангел Михаил е водещият Дух на човечеството в нашата епоха.

Но мисълта на съвременния човек, най-активната сила на душата, се разяжда от колебание, съмнение, раздвоение - съществува ли духовен свят, или не. Обикновеното сетивно мислене свързано с материалния свят е абстрактно, изсушено, пасивно и не достига до импулс да се познае това, което не се вижда, до което не достигат сетивата ни. Пречи пасивността в мисленето на днешния човек – приемащо наготово целия информационен поток, който ни залива от всички страни – вестници, интернет, телевизия, кино и пр. Пасивно приеманата информация пречи на проникновено разсъждение, търсещо духовната първопричина на нещата. Това препятствие пред мисълта за опознаване на духовната същност на човека и Вселената е дълбоко вкоренено във вековете и трудно се преодолява.

Чувствата се възпират от ирония, подигравка, незачитане на познанието за наличието на духовни същества и духовен свят. Съвременният образован, интелигентен човек счита, че това са отживелици от стари времена. Ето с какво сериозно препятствие трябва да се пребори човек в чувствата си, за да пристъпи към изучаване на духовната наука.

Тези общи, принципни въпроси за препятствията пред трите основни сили на душата – воля, мисли и чувства можем да отнесем към голяма част от днешните хора.

 Сега ще се спрем на страховете и пречките при отделни групи от хора. Имам предвид конкретни личности от най-различни среди, групи и възрасти, мои близки, познати, приятели, роднини.

Мои приятели - правоверни, точно придържащи се към канона християни, които поради незнание, липса на информация – се страхуват да изучават духовната наука антропософия, за да не престъпят религиозните правила или да не попаднат в някаква неизвестна секта. Но антропософията не е секта и почива на най-дълбокото и истинно християнство.

  Християнската църква крие от християните два много важни факта.

В 553 година на Пети Вселенски Християнски църковен събор в Никея от църковния канон е премахнато познанието, че има карма/съдба/ и прераждане - за усъвършенстване на духа и душата на човека в много животи на земята.

През 869 година на Осми Вселенски Християнски събор в Константинопол е бил премахнат постулатът за наличието вечният Дух в триединството на човека и той остава само с тяло и душа, притежаваща известни духовни качества.

Това познание – за карма/съдба/, прераждане и духовна същност на индивида се е съдържало в древното християнство преди шести век. Но християните нямат информация за това и се придържат само към вярата и каноните на официалната църква.

От огромната, заливаща света, активна и системна информация за философското и религиозно течение йога много хора са чували за прераждане и карма, но често това познание е изкривено или в неподходяща форма за западния човек. Вярващият християнин смята, че това духовно познание е в източните религии и не принадлежи към християнството.

 Аз имам две много близки приятелки, които си признават, че се страхуват да преминат тези религиозни ограничения, за да последват порива на душата си за истина, заложен във всеки човек. Те са в мъчително колебание дали да научат например какво става конкретно с душата на починалите след смъртта им и откъде се вселява духът и душата в човешкия ембрион, или да си останат при вярата, без познание. И все пак те се страхуват да прочетат духовна книга, или да слушат да им се говори за духовен свят от научна гледна точка. Моите приятелки казват: ” Чувствам, че не мога да приема  духовни познания, това не е за мен”.

Имам доста познати материалисти, атеисти. Те имат твърди убеждения, че съществува само видимият, сетивно възприеман свят и не са отворени за никакво духовно знание. За тях вярата, че има Бог, духовни същества, живот след смъртта са суеверия, отживелици от миналите векове.

 Една моя близка, високо образована интелектуалка, юристка е болна от рак и знае за близкия си край. Аз искам да й помогна, да я просветя какво я очаква след като премине в духовния свят. Но тя нито има вяра в Бога, нито иска да получи духовно познание, сякаш изпитва необясним ужас от него. „Моля те не ми говори, не искам да чуя нито една дума”! Много обичам моята близка, искам да има духовна опора, но съм безпомощна пред нейните страхове.

   Двама мои познати не вярват в Бог, но вярват в извънземни същества, магии. Те охотно и лековерно се поддават на внушения на медиуми, „ясновидки”, екстрасенси и пр. Моите познати не могат да обяснят  противоречието.  

Ето обяснение от д-р Р.Щайнер: ”Всяка мъдрост, към която се стреми човешката душа – ако стремежът е искрен е отражение на космичната мъдрост... Едно укрепване чрез космическата сила, която човечеството си измолва днес, неопределено, насочващо погледа си към един Дух, в който се надява, но не иска да го познае, понеже Ариман пося в човешката душа неосъзнат от нея ужас навсякъде там, където днес се говори за дух”.

Демоните, ариманичните и луциферични същества не са само фантастика, зли сили, съществуващи в легендите, митовете и древните писания. Те са невидими духове, напълно реални, които действат върху човешките души – днес, тук на Земята. Обсебвайки човека, те внасят в него злото, страховете, противодействието към духовното знание. Тяхната цел е да не допуснат импулсът на Архангел Михаил да действува за одухотворяване на човешката интелигентност, да не позволят до нас да достигне истинската космическа мъдрост. В иконите на Архангел Михаил, на които се вижда как той пробожда дракона с меч, символично е представена борбата му с ариманичните и луциферични същества. Абсолютно необходимо е всеки човек да бъде информиран за тези факти, за да знае как да се справя и да им противодейства при техните денонощни нападения и изкушения в собствените му мисли и душа.

Има известни хора на науката в цял свят, които признават наличието на неопределена универсална сила, Вселенски разум. Но те се опитват да достигнат до познание за духовния свят чрез все по-модерни и усъвършенствани апарати и техники, които са подходящи за изследване и изучаване само на материалния свят. Не може да се говори за невеществен, духовен свят с термини от рода на „силови полета”, „полета на нихелация”, „черни дупки” и пр. Не може да се изучават духовни светове и същества с модерни техники, подходящи за сетивния свят.

Защо велики учени като Айнщайн, Дарвин, Циолковски и др., след продължителен период от живота им на неверие, накрая стигат до вяра в Бога? Съвсем обосновано, с научен подход и аналитична мисъл достигат до извода, че човешкия разум с наличните научни методи, базирани на сетивата, макар и с най-съвременна апаратура не може да обхване необятното. Следователно остава вярата в Бога, основана на религиозните писания създадени от пророците чрез откровения от духовните същества. Въпреки високата си интелигентност, логика, точна, научна мисъл тези гении на човечеството осъзнато стигат до вярата, но все още не и до духовното познание, духовната наука.

Познавам млади хора, наши близки, с академично образование интелигентни, които не желаят да последват естественият импулс на душата си за духовно познание от страх да не се наруши личната им свобода. Те са си изградили свой вътрешен, душевен свят на идеи, които не искат да променят и считат, че ти ги караш да се откажат от техния удобен и уютен свят. Предлагаш им празно поле, за изграждане на нещо ново и те трябва да се откажат от нещо сигурно, което вече имат. Това е криво разбраната свобода. Човек е напълно свободен в мислите си. Духовното познание не нарушава свободата на личността, защото то се приема в пълно и ясно Аз-съзнание, доброволно - или се отхвърля.

Моят син, който винаги е живял в семейна среда, в която духовната наука присъства постоянно, не иска да отвори дори една книга за духовно познание даже тази, която съм написала аз. Той е объркан, търси обяснение на нещата, но иска алтернатива и счита, че въпреки уважението на моите идеи за духовното - те са само едната страна на нещата. Синът ми търси собствени доказателства, сам да разбере истината. Той е от онези интелектуалци, които трудно приемат нечия идея, искат да са уникални, различни от останалите, не позволяват да навлязат и се развиват в тях чужди идеи. Това е друг вид страх от духовно познание.

Разисквах проблемът за страха от духовно познание на днешния човек с много хора, мои близки, включително и с антропософи, за да разбера различни гледни точки. Благодарение на становищата на моя приятелка, на възрастта на моя син, с която часове наред дискутирахме за тези страхове, можах да проникна в разбиранията на този проблем на много млади хора от тяхното поколение. Моя близка приятелка, антропософ, с която, надълго разисквахме тези важни проблеми, ми разкри своите наблюдения относно негативизма за придобиване на духовно знание от различен тип интелектуалци, с които се познава. Аз съм съгласна с нея, с благодарност ги приемам и отразявам тук.

Голяма част от моите студенти по медицина, а и мои колеги – лекари, искат да знаят много, отворени са за нови познания, но само в областта на природните науки и високите технологии. За тях човекът е нещо като много специална, сложна машина, която подлежи на изследване с все по-фина и прецизна техника. Те разсъждават, че стоят на твърда почва, като осъзнават само сетивно човека и природата. Страхуват се, че тезата за духовно устройство на човешкия организъм и на всеки орган е само фантазия, илюзия свързани с религиозни вярвания.

Някои младежи, които познавам си задават въпроси като: „Откъде съм дошъл”, „Кой съм”, „Какво ще стане с мен след смъртта ми?”. Но всред огромния пазар на духовна информация трудно достигат до подходящата за европееца духовна литература и по-специално до антропософията. Те попадат най-често до много по-разпространените източни философии – йога, тантризъм, будизъм, даоизъм и пр., които не съответстват на душевно-духовното устройство на западния човек.

Най-опасният път за търсене на духовно знание, е този на притъпяване на сетивата и достигане на трансово състояние чрез опиати. За съжаление все повече млади хора от любопитство, или поради някаква мода пристъпват към този ужасяващ порок, като си мислят, че така най-бързо ще надникнат да видят какво има зад прага на сетивата. Освен, че води до зависимост и увреждане на здравето, този път дава илюзорно, фантастично, неистинско познание и няма нищо общо с духовния свят.

Опасен е също така и пътят на познание чрез медиумизъм. Медиумът е със замъглено съзнание, в транс, не разполага със своят Аз. Зли духовни същества могат да го обсебят и да изразяват чрез него невярно познание за духовния свят.

Невежество, липса на информация за духовния свят е причина за много от нашите изпитания и страдания. Аз мога да кажа това от личен опит.

 Преди двадесет и осем години съпругът ми  почина от рак твърде млад. И двамата нямахме никакви познания за духовния свят. Аз не можех да го подготвя за живота на духа и душата му след смъртта. Той премина ужасяващи мъки, болки и страдания, вкопчвайки се до последната секунда и борейки се за единствения си живот на земята. Съпругът ми нямаше утехата, че изоставяйки почти разпадналото се тяло ще премине като индивидуалност в светлината на духовните същества. Аз страдах заедно с него и облекчавах, доколкото мога, болките му като лекар, но не бях духовно образована, за да дам на съпруга си тази увереност и духовна опора, от която той имаше много по-голяма необходимост. Едва след смъртта му потърсих духовна наука - антропософия, за да се образовам.

Съвременният човек може да получи в антропософският път истинно духовно познание по два начина.

Единият начин е по пътя на съвременното посвещение, но без Учител. По този път се достига отвъд прага на сетивния свят с постепенно духовно развитие. Това става чрез продължително обучение от духовни книги, постоянни и системни духовни упражнения и практики /концентрация на мисленето, засилване на волята, медитация и др. /, стремеж към морално-етично извисяване и придобиване на добродетели чрез самовъзпитание. След търпеливо, дълготрайно обучение постепенно се развиват духовни сетива /ясновиждане, ясночуване и пр/, с които човек може да възприема духовният свят пряко. Човек съзнателно прекрачва прагът на духовния свят, в пълно съзнание, с разум, чувства и воля, със своята индивидуалност и по свое желание. Това е духовният път днес на малко хора, единици, които са достигнали това висше духовно развитие.

Другият път е подходящ за множеството съвременни хора. Това е пътят на духовно образование, ако хората са мотивирани, преодолеят страховете си и имат импулс да се обучават в духовна наука. В днешно време не е необходимо всеки човек да има развити ясновиждане, ясночуване и др. свръхсетива, за да получи духовно знание. Антропософията е изложена в много книги, доста от тях преведени на български. В тях се дават истинни познания, получени от духовния свят от Великият Посветен д-р Р.Щайнер чрез развити духовни сетива в резултат на пряко, екзактно наблюдение. Той е бил енциклопедичен учен, доктор по философия, който сваля на Земята и облича в човешки език духовната мъдрост. Всеки, който желае може да получи безопасно това духовно познание чрез мисълта си.

Но духовното познание изисква проникновено мислене. То трябва де се приема не с абстрактно мислене, а с цялата душа – обединените й три сили: образно живо мислене, сърдечно чувство и воля. Мисленето трябва да е съсредоточено, концентрирано, за да се проникне в духовното познание, защото то е трудно, космическата мъдрост не се приема лесно. Необходими са воля, усърдие, систематичност и постоянство - не само за прочитане, а също и за осмисляне, осъзнаване и разбиране на това познание. И най-важното - за практическо приложение на полученото духовно познание във всекидневния живот. Важна е и третата сила на душата – чувството, което участва в проникновеното познание. Духовното знание трябва да се преживява със сърдечно чувство. „Волята е действие в свобода, чувството – нейното преживяване, мисълта – нейното познание” казва д-р Р.Щайнер.

Най-важното събитие на нашата епоха е настъпилото Второ пришествие на Христос в етерна форма. За това не се говори от страна на официалната християнска догма.

Още в 1907 год. Д-р Р.Щайнер изнесе в лекции и книги открито дотогава окултното познание за тази най-важна духовна реалност. От 1930 година насам Христос се приближи и обгръща с етерното си тяло цялата Земя. И Христос има лична връзка с всеки един от нас. Никога вече Христос няма да се яви на Земята във физическо тяло. Лъжедуховни учения обявяват /на различни места по земята/ човешки същества за новороден Христос. Те са под влияние на демонични сили, заблуждаващи човечеството с поява на Лъжехристос.

 Ние все още нямаме сетива за етерно виждане. За сега само ясновидци могат да го видят. Но в следващите 1500 години хората ще развият тези сетива и ще срещат и преживяват лично появата на Христос, както ап. Павел пред Дамаск. Той ще се явява най-често особено на страдащи хора, в тежко състояние, които се обърнат към него с молитва, силна вяра и опование. И Христос ще ги утеши, ще помогне, ще облекчи страданието им.

Някои хора /особено деца/ вече са виждали светлинният образ на Етерния Христос. Но всеки, който работи върху духовното си развитие и носи в сърцето си Христовият импулс за любов към хората може да очаква личната си среща с Христос. Още преди около сто години д-р Р.Щайнер призова: „Хора, бъдете будни, не проспивайте тази най-важна, изключителна благодат на нашата щастлива епоха – Второто Етерно пришествие на Христос”.

 Но даже днес голяма част от хората са много интелигентни, но духовно необразовани и спящи. Ето защо материализма и атеизма ще завлекат човечеството в унищожителни войни и катастрофи, предсказва д-р Р.Щайнер. Ние сме свидетели как това предсказание на духовния учен, надарен с ясновидство се изпълни. През двадесети век милиони хора загинаха в двете световни войни. Милиони човешки същества бяха жестоко измъчвани и умъртвявани от режимите на най-демоничните в световната история материалистични и атеистични идеологични системи – фашизъм и комунизъм. От глад умират стотици хиляди хора по света /най-вече деца/, докато парите вместо за храна отиват за все по-модерни и унищожителни оръжия.

А сега сме свидетели на най-страшната – терористична война по целия свят, без граници, без яснота къде се води. Унищожават се хиляди невинни хора. Защото човечеството не върви по истински духовен път, а е затънало в материалния свят, който дава добра почва за военно действие на лъжерелигиозни демонични групировки, чиято единствена цел е световна деспотична власт над хората. Жизнено важно е всеки човек, освен да е интелигентен, да е духовно образован!

Този вид познание чрез духовната наука не трябва да се приема със страх, защото:

·      Не противоречи на християнската религия, а само я обогатява със скрита досега информация.

·      Антропософската духовна наука не е тайна, не е секта, не нарушава свободата на човека, отразява истинно реалната духовна действителност и е достъпна за всеки, който пожелае да я изучава, тъй като има достатъчно книги.

·      Чрез духовната наука не може да се премине прагът на духовния свят без продължителна подготовка и не съществува опасност за увреждане на психическото и физическо здраве на човека.

Съвременният човек има голямото предимство да научава древната космическа мъдрост открито. В древността се е получавала тайно, в мистерийни центрове и храмове от избрани ученици, които са преминавали дълъг път на ученичество с болка и тежки изпитания, ръководени от Посветени Учители.

Днес всеки, който се стреми към духовно образование може да го получи свободно, без Учител и едновременно да работи в съответна професия, да изпълнява всекидневните си житейски и семейни задължения.

Освен земно, човек е и духовно, космическо същество и колкото и да е втвърден материалист, дълбоко в душата си проумява духовното си естество. Ако иска да разбере своята истинска същност и тази на Космоса, съвременникът ни трябва да си задава въпроси. И въпреки голямата житейска ангажираност и материалистично обучение, които го отклоняват от задаване на въпроси – необходимо е той да търси отговори чрез научно познание. Всеки човек не може да не си е задавал въпросите: „Какво представляват сънят и смъртта?” Това интересува всяко човешко същество. Ще си позволя да дам кратки отговори на тези  важни въпроси.

Един от основните космични ритми, свързани с човешката физиология, това е денонощният цикъл на дневно ясно съзнание и нощен сън. Човекът живее в два свята – през деня, когато е буден – на Земята, а нощем или когато спи – в Духовния свят.

Човекът е едно изключително сложно телесно-духовно същество. Ние виждаме само физическото тяло, но то е проникнато от три невидими, свръхсетивни тела – етерно/жизнено, оживотворяващо физическото тяло/, астрално/душа/ и духовно/Аз, човешката неразрушима индивидуалност, вечният Дух/.

По време на сън астралното тяло и Азът напускат физическото и етерно тяло и отиват в Духовния свят, като с тънка нишка са свързани с оживотвореното материално тяло, което остава в леглото. И тогава настъпва състояние на безсъзнателност – сън, защото ясното съзнание е свързано с душата и Духът/Азът/ на човека. При събуждане Духът и душата се връщат от Космоса обратно във физическото и етерно тяло.

Това вдишване и издишване на Вселената има отражение в денонощните жизнени функции на човека. В състояние на сън няма съзнателна и интелектуална дейност, но продължават жизнените процеси/дишане, кръвообращение, обмяна на веществата и пр./.Етерното тяло извършва градивни процеси, регенерация и растеж на тъкани, възстановяване на физическото тяло, увредено  през деня от вредни фактори и болестни причинители.

 Поради разрушителните процеси, дневното съзнание и бодърствуването водят в края на деня до изчерпване и умора. През нощта нахлуват животворни сили за възстановяване на човека, чрез активното етерно тяло. При сън, успоредно с регенерация на физическото и възстановяване на етерното тяло, намиращите се в Духовния свят астрално тяло и Аз също се засилват и укрепват под влияние на духовните същества от Висшите йерархии.

И така ритмично и посменно вървят процесите на разрушаване и възстановяване на телата, при ясно съзнание – разрушаване, при сън – регенерация. Но по време на живота разрушителните сили, свързани със съзнанието /с астралното тяло и Азът/ малко или повече преобладават над тези на регенерация. Това именно е процесът на стареене – физическото тяло малко по малко се руши, жизнените/етерни/ сили намаляват. Но душата и Духът на старини се засилват от натрупания богат житейски опит.

И така идва моментът на смъртта. Тогава освен душата /астралното тяло/ и Духът/Азът/, физическото тяло бива напуснато и от жизненото/етерно/ тяло и те отиват в Духовния свят. Остава само безжизненото, твърдо физическо тяло, без живот. Тъй като липсват висшите тела, които конструират и оживотворяват неживата материя на тялото, то започва да се разпада и веществата му се връщат в минералния, физически свят. Висшите тела продължават своят живот в невидимия Духовен свят.

Човек трябва да преодолее страхът, иронията и разяждащото го съмнение, предубежденията и предразсъдъците си, за да тръгне по пътя на духовното обучение. „Който се съмнява, подобен е на морските вълни, които се карат и разблъскват от ветровете” се казва в Библията.

Духовни знания личността може да постига само тук, по време на земния си живот. След смъртта си, в духовния свят човек не може да се обучава. Тогава там той живее безсъзнателно, полусънно, в тъмнина, докато дочака ново прераждане, за да научи за духовната си същност и тази на духовните светове. Тогава той ще бъде в пълно съзнание в Духовния свят.

Как ни помага духовното знание в практическия живот?

Искам да споделя от моят дълъг житейски и практически опит, че моето обучение в антропософската духовна наука ми спести много изпитания, болки и страдания. Но аз достигнах до нея, за да си обясня какво става с душата на съпруга ми след неговата страшна и мъченическа смърт, точно чрез много мъка и страдания. Бих искала да помогна на всеки, който жадува да достигне до духовна просвета, без да бъде причинена от страдания, поради невежество и липса на информация.

Духовното познание е така наложително, толкова необходимо, че трябва да се изучава от всеки човек още в гимназиалното образование.

 В периода между 14 и 21 години знанието за същността на цялостното човешко същество, състоящо се от физическо, етерно тяло, душа/астрално тяло/ и Дух /Аз/ трябва да бъде основата за обучението и възпитанието на младежите.

 Познанието за духовната същност на нещата е толкова важно, колкото и изучаване на природните науки. В този период от развитието на човека до голяма степен вече са изградени физическото, етерното и астрално тяло и се изгражда Азът. Това се изразява в нарастване на умствените сили, интелектът действува чрез логично мислене и създаване на собствени преценки. Мощните етерни сили в младежа се изявяват във фантазия и добра памет. Фантазията е могъща творческа сила, импулс за всички изкуства. Това е времето за изграждане на мирогледа на младежа чрез негова собствена преценка и воля. Той трябва да се насърчава също и в развитие и разбиране на изкуството. Младежът притежава мощни сили на душата – образно и едновременно логично мислене, топло, сърдечно чувство и стремителна воля, подходящи за проникновено духовно познание. Защото едностранната материалистична култура възпитава децата в голяма степен като консуматори на материални блага, като индивиди - пресметливи, студени и бездушни.  

Днешният млад човек е уплашен, неуверен има нужда от подкрепа и умело направляване към добродетели, към идеализъм. В душата на всеки младеж се ражда нова земна сила за любов, но тя трябва да се насочва като сила на общочовешка, духовна любов, а не да се принизява до инстинктите. Всичките силни и чисти висши тела на младия човек са готови, без страх да приемат проникновено духовното познание, стига да има кой да им го даде. Затова най-напред трябва да бъдат обучени учителите за този вид образование в училищата.

Самото духовно обучение и духовна работа /чрез медитация, концентрация, духовни практики и упражнения/ засилват и укрепват всичките тела.

Силен Аз, означава ярка и мощна индивидуалност със силна воля, решимост, устойчива на всички бури и изпитания в живота. Човек приема всичко, което му се случва за справедливо, след като научи законите на кармата Той узнава, че сам е предначертал своята съдба, още преди да се въплъти в тялото си за живот на Земята.

Пречистено и засилено астрално тяло се изявява в освобождаване от страхове от смърт и болести, уравновесени и хармонични чувства, любов към цялото творение, развиване на добродетели /състрадание, любов, търпение, смирение, благоговение, смелост и пр./.

Силно етерно тяло означава повишена жизнена сила, неизчерпаема енергия, добър тонус, засилена памет.

Физическото тяло, ръководено от силни висши тела става по-здраво, подмладено, енергично.

„Антропософската духовна наука трябва да се разглежда като нещо живо – тя дава на човека не просто една теория, или теоретични възгледи, тя му дава жизнена сила, благодарение на която той може да изпълни своите истински задачи”, посочва д-р Р.Щайнер.

  Днес хората, особено възрастните са все по-депресирани, мрачни, огорчени от живота си. Те си казват: „Какво направих в този живот? Какво оставям след себе си?” От скука, за да убият времето, те гледат по телевизията сапунени сериали, с приятелите си говорят предимно за болести, готварски рецепти и незначителни битови неща. Старостта е период от живота, в който много добре може да се възприема духовното познание, стига човек да иска. Възрастният човек за сметка на по-слабите си физическо и жизнено /етерно/ тяло има богата душевност и стабилен, изграден Аз.

Аз съм вече един възрастен човек. Гледам и се грижа за моята сляпа стогодишна леля, която пристъпва само няколко крачки, с моя помощ. Но, въпреки моят тежък, изпълнен с трудности живот, аз преживявам една радостна, оптимистична старост. Моите духовни занимания ми дават опорна точка, цел и духовна кауза в оставащите ми занапред дни или години земен живот. Духовното познание в течение на двадесет и осем години обучение в антропософия ми донесе:

·      Подмладяване, жизненост, духовна и физическа сила, добър тонус, енергичност, ентусиазъм, оптимизъм, радостно настроение.

·      Опорна точка, цел и духовна кауза в живота.

·      Възможности да се справям много по-добре в практическия живот, да преодолявам трудности и да помагам на много хора.

·      Творческа активност, концентрация на мисълта, добра памет.

·      Опознавайки кармичните връзки живея в духовна общност с прекрасни приятели, които обогатиха много живота ми.

·      Все по-засилващо се чувство на любов, разбиране и търпимост към хората.

·      Освобождаване от страховете за смърт и болести.

Ето какво е казал д-р Р.Щайнер през 1913 година при тържественото осветяване и полагане на основния камък в основите на Духовния Антропософски Център в Швейцария наречен „Гьотеанум”:

„Да се опитаме в този миг дълбоко, дълбоко в душите си да усетим какво чувстват днес тези човешки души в страните на изток, север, запад, юг, които бихме могли да признаем за най-добрите и които не могат да се издигнат над това, което можем да изкажем с думите: неясен, неудовлетворителен копнеж и надежда по Духа. Огледайте се наоколо, мои мили сестри и братя, как този неопределен копнеж, тази неясна надежда към Духа витае в днешното човечество... Трябва да се запали в нас стремежа към познание на едно ново откровение, дадено на човечеството, за което жадува човешката душа, от което тя ще пие едва тогава обаче, когато без страх придобие вярата и доверието в това, което може да извести науката за Духа”.

Днес, отново с пълна сила важат тези думи на д-р Р.Щайнер, този сърдечен зов към всички, които жадуват за духовно познание да пристъпят към него без колебание и страх.

Поетът – антропософ Михаил Кендеров отправя своето духовно послание със следното стихотворение:

Бог е край нас и навсякъде.

                     Ние гледаме в краката си

                                            и нехаем,

дава ни знак с поличби,

на които азбуката не знаем.

Той е в душите ни –

Огледала Божии,

но да го видим там

без обич и светлина

не можем.

„О, човече, себе си познай и ще познаеш Вселената”!

  доц. д-р Иванка Кирова, д.м.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Съвременният човек (в масовата си част) не се страхува от духовното познание. Той е просто скептик. Предвид обогатяващият се "духовен пазар" у нас вече се създава впечатление, че това е още една въдичка за вкусовете напретенциозният и изтънчен потребител. Как да убедим хората, че това не е така, аз не знам.
Също, мисля че авангарда на духовните промени би трябвало да са жените, прочее тази статия (постинг) написана от жена особено много ме радва, по тази причина! Защо промени и защо от жените? Защото обществото ни е материалистично ориентирано, такива са ценностите. Материалният изпълнител е доминиращият пол - мъжът. Трябва да си го признаем, и да не си играем на равенство и феминизъм. Защо? Защото не-доминиращият пол е генератор на ценностните идеи, но няма особена роля в осъществяването им. За това са годни мъжете (в нашето общество, в някои съвременни матриархални общества нещата са наопъки - мъжете са носителите на ценностите!). Жената много ясно знае какво иска. Но не се интересува (или почти не се интересува) как ще бъде постигнато това. Свръх-осигуряването с материални блага като стартови условия за семеен живот, раждане и отглеждане на дете ефикс-идеята на масовата европейска жена. Тя се състезава не толкова на професионалното поприще и други материални изражения на облагодетелстването, а с другите жени. За съжаление, мъжът не носи ценностния "товар" и всячески с опитва да удовлетвори желанията на жените. Това му коства усилия, които са насочени в голямата част срещу себеподобните, непознатите, "другите", природата и т.н. А после - какво направихме? Нищо лично - това е модел и всеки в него би направил същото.
Освен това медиите са основно тези, които казват на жените, чрез пропагандата и рекламите кое е полезно, кое е редно и т.н. Който овладее жената от малко момиче - той владее ЦЯЛОТО ОБЩЕСТВО.
Родители - Внимавайте до какво се допират вашите дъщери!
Накратко, много сме го закъсали. Моля, жени, събудете се. Свържете се с д.р Иванка Кирова и други(...)

Здравейте,доц. д-р Кирова, на 22 години съм и отдавна се интересувам от тази толкова многопластова и жива тема, имам много въпроси, на които вече съм си отговорила и още толкова съмнения и неясноти. Бих Ви била много брлагодарна, ако ми дадете е-майл, за да мога лично да Ви задам някой въпроси, на които съм си сигурна Вие бихте могли да отговорите. Блгодаря предварително!