Прочетен: 1255 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 17.03.2015 11:31
Отдавна мечтаех да видя Рим "Вечният град" можеби най-древният в света,
на 2800 години.Най-сетне мечтата ми се осъществи щом получих хонорар за моя издадена книга.
Дните и летните вечери от краткия ми престой в Рим са изпълнени със светлината на
многоцветните и ярки преживявания, оставили трайни спомени в паметта ми.
Царственият град на музеите, бляскавите произведения на ренесансовото изкуство и най-древните
културни паметници на римската империя. Градът на шедьоврите на изкуството на Микеланджело,
Рафаело, Гирландайо, Ботичели, Перуджино, Бернини. Всички те са събрани в калейдоскопа на цветната ми памет.
Най-напред отивам на площад Испания, един от символите на Рим. Той е толкова огромен, че в
далечината хората изглеждат като мравки. От площада се изкачвам по до горе по прочутата испанска стълба със 138
стъпала. На въвха й се извисява огромна катедрала. Стъписана поглеждам надолу, а там се открива незабравима
гледка на огрян от слънцето Рим с катедралата Св. Петър в центъра.
Пристигам на площад Навона. Заговорих се с възрастна италианка. Можеби е права като каза, че това е
най-красивият площад в света. Наистина сякаш навлизам в царството на красотата всред статуи - шедьоври на
ренесансовото изкуство и особено фонтана на "Четрите реки" на Лоренцо Бернини.
Отивам към Колизеума. Тук в Рим всичко е най-голямо в света. Това е най-големият амфитеатър в древния Рим.
В битки между гладиатори и хора със зверове са загинали над 500,000 души. Потръпвам при гледката на тези
развалини пропити с човешка кръв!
Цял ден прекарвам в музеите на Ватикана. Особено преживяване беше под купола на Сикстинската капела.
Таванът е като небе изрисувано от Микеланджело Буонароти. Възхищавам се на монументалното изкуство на
любимия ми художник и скулптор: Райската градина, Адам и Ева, Потопът. Не можех да откъсна поглед от
единственото най-вдъхновяващо изображение на "Мадоната с младенеца", шедьовъра на "божествения" Рафаело.
Влизайки, сякаш потънах в огромните простори на базиликата "Свети Петър", най-голямата католическа
катедрала в света. Няма да забравя огромните статуи на Христос и Йоан Кръстител. Ако човек е дълбок християнин
не може да не потръпне в религиозен молитвен унес пред тях!
И ето, че отивам на отдавна желано място в центъра на Рим - "Фонтана ди треви". Нарича се така, защото
там се сливат три улици / tre vie/ . В средата на фонтана е бог Нептун и две прекрасни женски фигури символи на
Изобилие и Здраве. Фонтанът е построен от Бернини, а скулптурите са на Пиетро Брачи. Всички хора събрани около
фонтана се обръщаме с гръб към него и хвърляме монети през рамо във водата, с детинската вяра, според поверието,
че отново ще се върнем тук. До мен стоят засмяни младоженци, булката в хубава свадбена рокля. Всички искаме отново
някога да се върнем тук . . .
Отивам до Римския форум. Потъвам в древността - в невижданата красота на мозаечни руини на храмове, и аркади.
Стъпвам по изтрити от човешки стъпала мраморни улици.
След като се нагледах на музеи, храмове, площади и дворци се изкачих на един от хълмовете над Рим.
Оттук гледката беше незабравима -целият Рим разслан на щир долу. Прииска ми се да извикам или да запея. И запях
с пълен глас "Мама сонтанто феличе". Засмяни работници, реставриращи древен дворец на император Тиберий
запяха заедно с мен. И радостната, задружна песен се понесе по хълма надолу . . .Това беше прощаването ми с Рим.
Никога няма да забравя Вечният град. Понякога в безсънна нощ връщам ярките картини от паметта ми
на всичко преживяно и тиха радост ме пренася отново там . . .
Иванка Кирова