Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.03.2015 11:36 - ВИЕНА – ГРАДЪТ НА МУЗИКАТА
Автор: ivankakirova Категория: Други   
Прочетен: 998 Коментари: 0 Гласове:
0



 ВИЕНА – ГРАДЪТ НА МУЗИКАТА

 

       Имах добрият шанс да разглеждам Виена като студентка и в по-късна възраст. И така преживях по различен начин видените забележителности там -  веднъж на крилете на младежкия ентусиазъм и вторият път с повече предварителни познания и осмисляне.

         Като студентка по медицина пеех в студентския Академичен хор, с който участвах в Световния младежки фестивал във Виена.

         За първи път заминавах в Западна страна и бях необикновено развълнувана.

          За мен и за целият български младежки състав пътешествието с кораба, с който пътувахме по Дунава за Виена беше един пеещ и танцуващ празник. Беше горещо лято с дълги дни и топли, кратки нощи. Пътуването по реката беше вълнуващо  за ненаситните ми очи, с красивите гледки на бреговете. Ето преминаваме през тесният пролом на реката при Железни врата. Сякаш всеки момент корабът ще се удари в скалите.

              Много впечатления придобихме от разглеждането на Белград, Братислава и Будапеща, като във всеки от тях престоявахме по един ден. И докато пътувахме по реката пеехме, забавлявахме се и танцувахме. Смях и веселие се носеше по Дунава. Радост ни заливаше ден и нощ, защото не губехме много време за сън.

            И ето една сутрин дойде очакваният момент – акостирахме на пристанището на Виена. Корабът беше и наш хотел и вечер се връщахме отново тук.

             Помня като сега първият ден. Закараха ни до центъра на Виена. Занемях пред красотата на старинна Виена, огряна от яркото слънце.     Първата ни обиколка беше бавно пътуване с трамвай по Рингщрасе /”Улица пръстен”/, която опасва центъра на града. Бях възхитена от прекрасните сгради покрай които минавахме: Операта, Парламента, Виенският университет, Музеят на изящните изкуства.

 После до вечерта се разхождахме по тази улица и разглеждахме отблизо  красивите сгради най-много от тях в стил барок. Тук, в центъра се чувстваше духът на Виена. Смесихме се както с виенчани, така и с младежи от различни страни. Говорех с тях непринудено на френски, немски и руски език.

                В един от следващите дни ни заведоха на Пратера, прочутият увеселителен парк с Виенското колело. Качих се на него и при бавното му движение видях от високо целият град, разстлан по брега на Дунава. Разходихме се в огромната Виенска гора, в която са разположени седем от кварталите на Виена. Млади мъже и жени в красиви облекла яздеха на разходка по специални алеи. Сякаш се връщах назад във времето – в минали столетия . . .

                  В един свободен ден от концерти и репетиции посетихме дворецът Шьонбрун с великолепните градини – лятна резиденция на династията на Хабсбургите. Бях заслепена от пищността и разкоша на двореца, какъвто не бях виждала досега. Впечатлиха ме императорските покои, залите с позлатени тавани и орнаменти. Но особено настроение ме завладя в концертните зали, където беше свирил малкият Моцарт. По-нататък разглеждах колекциите от картини – блестящи произведения на изкуството от световни художници. Дълго стоях пред портрета на императрица Елизабет /Сиси/, невиждана красавица, с коса до петите. Тя е съпруга на император Франц Йосиф и е известна като меценат на изкуството и  с миротворческата си мисия в управлението.

                     Парковете към двореца са нещо изключително и запомнящо се: с пищни зелени стени от дървета, с многоцветни алеи. В края на парка, във високата част има прекрасен фонтан на Нептун. Оттам видях чудната панорама на Виена, с високите готически кули на катедралата “Свети Стефан”. Дълго се любувах на гледката и я запечатах в паметта си като картина и до днес.

                       И настъпи най-радостният ден! Българският Академичен хор излезе на първо място, със златен медал в състезанието с всички младежки хорове в света. Пяхме в огромната Моцартова зала с вълшебна акустика Изпълнихме  песни и хорови парчета от български и световни композитори. Солисти ни бяха Гяуров и Гюзелев. Сякаш звучеше неземна музика . . .

                        Празнувахме цяла нощ в еуфория с танци и забавления заедно с младежи от различни страни. По време на състезанията се сприятелихме със студенти от бразилската група и сега празнувахме заедно. И ето един студент по право от Сао Паоло /Бразилия/ толкова хареса мен и разказите ми за България, че ни последва до София и си направи екскурзия до Варна. Дълго време след като Антонио си замина  си кореспондирахме на френски език. Той ме канеше да посетя Сао Паоло, но така и не се осъществи тази наша мечта . . .

                            При второто си пътуване до Виена имах повече време и подготовка да разглеждам виенските забележителности. Отново се разхождах по “Рингщрасе” да се насладя на старинна Виена.  В лятната вечер посетих площада пред катедралата “Свети Стефан” и се смесих с хора от различни страни. Тук имаше улични музиканти, циркови изпълнения, танци. Това е още една, различна Виена, на общо веселие, непринудени срещи – сякаш е център на света. И всяка вечер през лятото е така.

                               На другия ден отидох на площада с прочутия комплекс от императорски дворци Хофбург,  построени по време на династията на Хабсбургите. Сградите са в различен стил – от готически до барок. Известни са историческите личности, живели тук: Франц Йосиф и съпругата му Елизабет, императрица Мария Терезия и родената тук френска кралица Мария Антоанета. В дворците се помещават колекции от велики художници, артефакти от египетска и римска античнист. Цял ден разглеждах националната библиотека, колекции от оръжия и музикални инструменти, императорската съкровищница. Тук се съхранява една реликва се непреходна стойност и много легенди за нея – “Копието на съдбата”, с което римският войник Лонгин  е пронизал Исус Христос на кръста.

                        На площада пред дворците видях статуята на принц Юджин Савойски, сразил турците в битка при набега им към Виена.

                        Следва посещението ми в музея на изящните изкуства, чудесна архитектурна творба със забележителна четириъгълна кула на върха. Трудно е да  опиша богатите колекции с шедьоври на най-известните световни художници.

                           Сърцето на музикална Виена е Виенската държавна опера, построена в неокласически стил. Световно известни са музикалните събития тук: концерти на филхармоничния оркестър, оперни постановки и пр. Прочути български певци са пели и пеят  тук. Сградата е завършена през 1869 година и е открита с операта “Дон Жуан” от Моцарт.

                             Виена е известна и с двата белокаменни дворци Белведере, построени в стил барок. Тук е богатият музей,  в който е събрано австрийското изкуство в различни стилове, особено класицизъм и експресионизъм. Много ме впечатлиха творбите на Климт.

                            Между двата замъка се простират обширни паркове с много екзотични цветя и храсти подредени в многоцветни лехи. Поседях пред прочутият фонтан “Белведере”, от който се носеше приятна прохлада.

                             В центъра на Виена се издига един от символите й – катедралата “Свети Стефан”, в готически стил, строена в течение на няколко века. Изградена е от бял варовик, потъмнял във вековете. Катедралата е огромна и едновременно толкова изящна, сякаш е политнала във висините. Готическата кула е висока 137 метра. Изкачих се по стълбите до върха й.

                               Бях виждала Виена от височината на Виенското колело и от хълма в края на парка на Шьонбрун. Но сега в центъра на Виена, в слънчевия ден, видях един приказен град с царски блясък и част от него всред пищната зеленина на Виенската гора.

                                Династията на Хабсбургите е владеела в течение на четири века Австро-унгарската многонационална империя. Столицата на тази империя – Виена е изграждана от най-добрите архитекти и строители, за да бъде един от най-красивите градове на Европа, център на култура: музика, шедьоври на изящни изкуства, архитектура и скулптура.

                                  Уморена от изкачването и слизането от върха на кулата. влизам в катедралата. Поразиха ме каменните скулптури и пищно украсени колони с величествени размери.Поседях на пейка да послушам църковна музика от огромният орган. В полутъмната катедрала душата ми сякаш се изпълни със светлина на дълбоко религиозно вдъхновение. Това беше най-вълнуващото ми преживяване във Виена.

                           И сега при спомена за Виена в мен проехтява разтърсващото, сякаш нечовешко звучене на музиката от органа на катедралата!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

             

                 

                            




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ivankakirova
Категория: Други
Прочетен: 895356
Постинги: 849
Коментари: 119
Гласове: 621
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031