Българска туристическа група пътувахме с руски кораб “Приамурие” от пристанище “Находка” /от Далечен Изток на Русия/ през Японско море и Тихия океан до Япония. Пристигнахме в пристанището на Токио вечерта на трети октомври 1987 година. Токио на японски се казва Никон.
На утрото времето е чудесно топло, слънчево, 25 градуса. Тук лятото продължава. Сега, на светло виждаме в далечината небостъргачите на Токио и Йокохама
Най-напред ни поздравиха офицери от катера за здравен контрол. След това лоцманът - за да съпроводи корабът до брега. Пристанището е необятно, обхваща залива от три страни.
Корабът е и наш хотел и всяка вечер се връщаме тук, на пристанището.
На брега ни чака автобус, за да направим обиколка на Токио. Красива японка с усмивка и поклони ни посреща в автобуса. Тя е нашият гид.
Булевардът от пристанището води направо в центъра на града.. Минаваме покрай сградата на театър Но – традиционният японски театър, в който артистите играят с маски.
По-нататък видяхме сградата на театър Кабуки – типично японска форма на опера.
Град Токио е най-многолюдният град в света – мегаполис с най-голямата агломерация от околни градове. Самият град е с 13 милиона жители, а с околните селища – 35 милиона жители.
Токио е построен през 1602 година като рибарско селище. Тогава е известен под името Едо. От 1868 година градът се нарича Токио, което означава Източна столица и е четвърта по ред столица след Нара, Киото и Осака.
Токио е бил разрушаван от голямо земетресение през 1923 година. А по време на Втората световна война след американски бомбардировки градът буквално е сринат до основи. Едно от японските чудеса на прогреса е, че за 30-40 години след войната с усилията и невероятната работливост на народа градът е днешният модерен и едновременно традиционен мегаполис. По запазени чертежи са възстановени всички храмове и дворци.
Минаваме покрай огромни небостъргачи и древни храмове. Токио е град, който ни дава представа как ще изглеждат големите градове в бъдеще. Едно до друго са модерни футуристични постройки и исторически и културни забележителности – дворци, храмове, музеи, както и малки стари къщи. Днес Токио е едновременно привличащ, но и зашеметяваш – с два пъти по голямо население от България, в който се чувстващ изгубен всред най-гъсто населеният град в света.
Японската архитектура умело съчетава в себе си традиционната японска култура при древните постройки, макар и повлияна от китайската и корейската, с елементи на съвременното модерно строителство. Японският стил се отличава с култ към красотата и способността да се внесе в ежедневието. Всяка къща, хотел, обществена сграда е в свой собствен, съвсем самобитен стил – от архитектура на бъдещето до старинни японски форми. В новите сгради има имитации на някои западно-европейски стилове – в някои елементи или изцяло. Например Кулата в Токио е точно като Айфеловата кула.
Типичната японска къща е ниска, малка, но вместо керемиди има панели за слънчева енергия в красиви сини, зелени, жълти, оранжеви, червени окраски. Навсякъде има цветя и дървета често в големи сандъци – по улици, балкони, покриви, витрини Тук видяхме за първи път дървета – миниатюри джуджета в саксии, така наречените бонзаи.
Пристигаме при императорския дворец, заобиколен от огромен парк отворен за всички. Днес е неделя и в парка до самия дворец - японски семейства с децата си са налягали по тревата да си почиват като на пикник. Паркът е красив с вековни дървета: кедри, японски бор, дървото с лечебни листа – гинко и др. На някои дървета има надпис, че са болни и са в процес на лечение. Бях смаяна от грижата на хората тук за опазване на природата. Мисля, че японците са най-добрите еколози на света. Считам, че това се дължи на възпитанието на децата в ценностите на тяхната религия – шинтоизъм, която включва преклонение, обожествяване на природата.
Другото, което ме удиви е невероятното виждане за чистота при японците. Няма замърсяване нито по улици, нито по паркове. Например при разходка по крайбрежната улица на пристанището не видях нито една угарка или хартийка, нито бездомно куче. Този култ сякаш им е вроден, но е и възпитаван още от малки деца. Не са им нужни глоби, за да има хигиена. Не можех да си представя, че всички шофьори, работници за поправки по улиците, продавачи, даже и боклукчиите са с кристално бели ръкавици. Седалките в такситата са покрити с бяла дантела.
Японците са дребни на ръст, с нежна конструкция, облечени скромно и чисто, най-често с бели блузи или ризи в черни костюми като на празник, с идеално лъснати обувки.
Императорският дворец е древен, едноетажен с отделни павилиони, заобиколен от масивни каменни стени. Намира се в бившия замък Едо. Той е в самия център на града. Дворецът е резиденция на японското императорско семейство. Сградите на двореца и вътрешните градини са закрити за посетители, освен при специални поводи – Нова година и рожденият ден на императора.
Наблизо видяхме стърчащите останки от огромна сграда. Това е символ – да напомня как е бил разрушен градът през Втората световна война.
Японците са пример за мирно съществуване на двете основни религии шинтоизъм и будизъм, без религиозен антагонизъм. Често храмовете им са един до друг. Шинтоизъм /от бог Шинто/е изначалната традиционна японска религия, в която основното е преклонение пред прадедите и пред природата и основните й елементи Във всяка японска къща има малък молитвен кът, където са портретите на прадедите им. Оттук е прието, че императорът има божествен произход. Шинтоизмът е религия на миналото и настоящето.
По-късно е навлязъл и будизмът като религия на бъдещето и прераждането. Често японците изповядват едновременно и двете религии. Нашата екскурзоводка каза с усмивка: “През деня японците са будисти, а вечер се молят на прадедите си – шинтоисти.
Ето ни пред храм Сенсо Джи – най-старият шинтоиски храм в Токио в квартал Асакуса. За да се влезе в двора на храма се преминава през “Вратата на гръмотевицата”. На този забележителен вход в червено и черно стоят две статуи – Богът на гръмотевиците и Богът на вятъра.
Спираме пред друг шинтоиски храм Канда миоджин шин. Той е строен около осемстотин и четиридесета година. Няколко пъти е възстановяван след пожари и земетресения. Реконструиран е през 1995 година с материал от кипарисово дърво боядисан червено, а интериорът е украсен със злато. Двуетажна порта с прекрасни орнаменти въвежда в храма. Вътре има много скулптури на божества. Но тази на божеството Дайкоку- сама е най-голямата скулптура на божество на съдбата в Япония. Тук, през месец май се провежда един от най-големите фестивали в страната. Хора с богато украсени костюми девет дни подред в шествие изнасят преносимото светилище Микоши.
Друг храм, на който се възхитих е Мейджи, построен през 1912 година в чест на император Мейджи. Храмът е с основна конструкция от кедър и бор. Представлява пететажна пагода, в чест на Буда. Първият етаж е символ на земя, вторият – на вода, третият – на огън, четвъртият – на въздух и петият – на небе. Наоколо има парк със 170,000 дървета, подарък от почитатели на императора, сега вече огромни дървета.
Уморени от разглеждане на храмове и други забележителности, аз и моите приятелки Стефка и Маргарита решихме вечерта да се разходим в прочутата Гинза, сърцето на Токио. Това е търговски квартал с много магазини, но най-вече с много ресторанти, нощни барове с червени фенери, локали, бирарии, заведения за електронни игри, кафенета и пр. За първи път виждам толкова фантастично осветление с разноцветни реклами на цели стени и покриви. Феерия от цветове, които направо те замайват. Неописуеми са и витрините на ресторантите и магазините с всичко, което фантазията може да роди.
Спряхме пред един нощен бар, пред който стоеше младо момиче в кимоно и с красива усмивка и поклон подканяше да влязат клиенти в бара. Тя ни каза, че не е гейша, а нещо като служителка в бара, която има добри доходи от тази работа. Защото не е обучена в специално училище за гейши, което е друга професия.
На другият ден ни заведоха на една от най-интересните забележителности – Токио Тауър /Кулата на Токио/, разположена в Шиба парк. Тя е символ на възходът на страната като световна икономическа сила. Кулата е висока 332,5 метра с конструкция като Айфеловата кула, но с 25 метра по-висока и цветът е в бяло и оранжево. На първия етаж има аквариум, галерия, ресторант. На третия етаж е разположен музей с восъчни фигури, внесени от Лондон, на четвъртия етаж има галерия с картини и оптични илюзии. Кулата се използва за телевизионни и радио-студии. Главна обсерватория на кулата е на 150 метра и втора обсерватория – на 250 метра. Ние се изкачихме на първата обсерватория, за да наблюдаваме панорамата на града. Видях огромните постройки на футуристичното предградие Одайба. Беше хубав слънчев ден и Токио с небостъргачите си, огромните паркове, дворци и храмове се разстилаше пред погледа ми като невиждан град на бъдещето!
Посетихме Акихабара район в центъра на Токио. Тук е царството на електрониката. Има стотици магазини за електроника – от детски играчки, телевизори, домашни електронни уреди – до роботи. Има много центрове за игри, комикси, анимации и пр.
Най-големите вериги на универсални магазини са Мицукоши и Мацуя. Посетихме един магазин Мицукоши. Не мога да опиша какви стоки има – от цял свят, но особено ме впечатли тоалетната. Тя е нещо невиждано у нас. Прилича по-скоро на будоар на знатна особа в някой дворец. Облицована с красив фаянс, с мраморен под и цветя, както и цели дървета в саксии. Вътре - аромат на свеж лек парфюм и шишенца парфюм за посетителите, разноцветни тоалетни хартии, кабини за преобличане. Посреща ни усмихната млада жена, облечена като стюардеса, която измива тоалетната след всеки човек, който я ползва.
Рано сутринта на следващия ден посетихме най-голямата рибна борса в света - Цукиджи. Японците най-много ценят пресните морски дарове, основна тяхна храна. Тук видяхме всякакви риби, но за нас интересни бяха огромните риби тон по над 400 килограма, морски звезди, омари, октоподи, змиорки, сепии, калмари, миди и пр. Наблизо има много барове за суши /сурова риба/ и за риба на скара.
На обяд ни заведоха в японски ресторант с ниски масички. Понеже ние не можем да седим в поза “сейза”, т.е. на колене за нас имаше възглавници. Дадоха ни клечки. Поднесоха ни салата с водорасли, супа с морски дарове, риба със соев сос, суши, чай. Всичко беше много вкусно, но малко необичайна за нас беше салатата с водорасли.
Японците са скромни, тихо говорят, имат чувство за достойнство и чест, но едновременно са скромни и нещо детинско има в тях – смеят се при всеки повод като децата. Те са винаги усмихнати, вежливи, сърдечни и доброжелателни. Кланят се непрекъснато, но това е жест на скромност и уважение към другия човек. Не можеш да различиш по облеклото дали даден човек е беден или богат. Изискано, но скромно облекло. По-възрастните хора са с кимона, а младите със костюми или спортно облекло. При тях се счита за неприлично или липса на възпитание да демонстрираш богатството си. Даже богаташите живеят в едноетажни къщи без външна показност.
Впечатлява ме тяхното преклонение пред възрастните хора. Видно е голямото уважение към дълголетните мъже и жени, особено към тези, които работят до 70-80 години. Уважават мъдростта и уменията на своите старци.
Другото, което ме изненада е култът им към децата. Тук най-често майките работят до женитбата си / предимно до 25 – 28 или 30 години/, а след това отглеждат децата си с любов и добро възпитание, а не в детски градини. Спокойно и с усмивка приемат лудориите на децата си. Не видях никъде майка да плесне детето си. Скарва му се тихо, без крясъци. Направи ми впечатление, че поради задръстването много майки се движат с колело и често отпред е малкото дете в специална раничка или на рамката, а отзад на седалката - по-голямото дете.
Посетихме Националният парк на Токио. Това е един от най-красивите паркове, които съм виждала. Има две части – европейска и японска. Видяхме огромна оранжерия с над 1700 вида тропични и субтропични растителни видове. В парка има над 20,000 дървета. Има различни части с цветя, храсти и дървета, които цъфтят в различни сезони като особено се ценят цветята символи – хризантемата, камелията, розата. Най-известният символ на Япония е разцъфналата вишна - сакура, която в различните зони цъфти от края на март до средата на май. Култът към красотата е създал специално изкуство за подреждане на цветя - икебана, което се изучава в специални школи.
Преизпълнена с толкова много впечатления от Токио се прибирам на кораба, за да ги осмисля и подредя. Утре ще отплуваме с “Приамурие” към Осака . . .
Иванка Кирова
