Посещението на Лондон беше неочакван шанс за мен. Хелън и Стюарт, приятелско семейство поканиха брат ми Кирил, заедно със съпругата му Венета на гости за двадесет дни в Лондон. Но тя не можеше да замине и аз го придружих.
Нямах вече хонорари от книги и мислех, че пътуванията ми са приключили. За мен Лондон беше град обвит в мъгли, дъждове и тайнственост.
Заминахме със самолет през месец август. За моя изненада почти през време на целия ни престой Лондон блестеше огрян от ярко слънце.
Хелън беше чудесен гид, изготви ни програма и всеки ден ни водеше на най-известните забележителности. Разбирахме се на френски, а брат ми – на английски език.
Най-напред се разходихме по главните улици в центъра. Бях зашеметена от стълпотворението на хора от различни крайща на света – индуси, араби, китайци, африканци. Лондон наистина е космополитен град.
На другия ден разгледахме центъра от вторият етаж на автобус, с който се извършваха туристически обиколки. Минахме покрай Хайд парк, Пикадили, Бъкингамският дворец, площад Трафалгар, Видяхме Колелото на хилядолетието, Парламента с Биг Бен, Тауър, Тауър Бридж и др.
Лондон е един от главните, културни, политически и бизнес центрове в света, живописно разположен от двете страни на река Темза. Туристи от цял свят обикаляха като нас, посещавайки забележителностите с културно, историческо и архитектурно значение, но и самобитно английско изкуство.
Следващите дни пътувахме удобно с метро, с което достигахме до различните обекти за разглеждане. Лондонското метро е първото в света, построено през 1863 година.
Бях учудена от кралския блясък на дворци, мемориали и паркове. Сякаш потънах в някаква приказка за кралство от минали векове - в днешния ден, в която можеш да видиш позлатена кралска каляска да се движи по улиците и смяната на кралска стража пред двореца.
Бяхме отседнали близо до Хайд парк и вечер често се разхождахме там. Впечатли ме високата ограда от ковано желязо обикаляща кралският парк, вратите на която се затваряха вечер в 23 часа, а сутрин се отваряха.
Хайд парка е в самия център на Лондон и е толкова огромен, че може да побере един малък град. Някога паркът е бил “Ловен център за елени” – любимо място за лов на елени на крал Хенри VІІІ. Всред парка има голямо езеро наречено “Серпентейн”, което се извива наистина като серпентина. По него плуват различни птици – лебеди, патици, жерави, чапли, рибари и пр. Разглеждахме различни части на парка с екзотични дървета, храсти, цветя от цял свят. Тук се провеждат концерти, спектакли, забавления. Посетихме и известното кътче на ораторите, където говореше един ентусиазиран оратор и хората спокойно стояха и го слушаха.
На север паркът се слива с градините на двореца Кенсингтън – резиденция на принцеса Даяна, а по-рано – на младата кралица Виктория. В двореца разгледахме кралски облекла от различни епохи. Пред входа на двореца ми направиха впечатление купищата цветя, снимки и свещи в памет на принцеса Даяна.
Присъствахме на смяна на караула на кралски гвардейци пред входа на Бъкингамския дворец. Наистина сякаш потъвахме столетия назад . . .
От 1837 година дворецът е дом на кралското семейство.
Помпозният дворец е един от най-красивите кралски дворци, които съм виждала. Близо до него е огромният мемориал на кралица Виктория, седнала на трона, оградена от лъвове и символи на владените от кралството земи: Индия, Австралия, Канада, Нова Зеландия. Постояхме пред този паметник който олицетворяваше цялата мощ на Британската империя.
Бъкингамският дворец е разположен между кралските паркове – Хайд парк, Сент Джеймс парк, Грийн парк. Кралските особи са обичали природата и са създали прелестни градини, около дворците си.
Цял след обяд се разхождахме в Сейнт Джеймс парк. В 17 век крал Джеймс наредил голямото блато да се озелени. Сега този парк е един от най-красивите. В него има чудно езеро с плаващи птици, много различни видове цветя, малки острови свързани с чаровни мостчета. Единият остров е населен с пеликани. Катерички се разхождат на свобода. Седнахме на пейка и дълго се любувахме на гледката, която се откриваше към стария Лондон.
Минахме по красивия мост над Темза, символ на Лондон – Тауър бридж. Уникалната конструкция позволява мостът да се повдига при преминаване на кораби. Наречен е Тауър Бридж поради близостта си с Лондонската крепост Тауър. Мостът е построен от Джордж Стивънсън. Той е на два етажа и с две кули. Вижда се от далече. Чудна е гледката вечер с бляскавото му осветление.
Аз и брат ми бяхме трогнати от гостоприемството на нашите приятели Хелън и Стюарт. Преди да пристигна имах съвсем грешни представи за англичаните като консервативни, студени и необщителни хора. А тук, освен нашите домакини навсякъде срещахме открити, сърдечни, усмихнати и добронамерени англичани, готови да ни услужат, да ни упътят, да ни обяснят като на чужденци. Направи ми впечатление тяхното чувство за достойнство в походка, в жестове, в поведение, в спазване на правилата. Не може да се види бездомно куче или боклук по улици или паркове. В парковете има специални алеи за разходка на кучета.
И при разходките им техните стопани стриктно събират екскрементите им и ги хвърлят в специални кошчета.
Ето ни при друга световна забележителност – кралската крепост Тауър. Тя е построявана в течение на няколко века – в началото през ХІ век от Уйлям Завоевателят, като крепост за защита на Лондон. През ХІІІ век е превърната в кралска резиденция и до днес изпълнява тази роля. Известна е която “Бялата кула” поради светлите белезникави цветове, и уникалната архитектура, с които се отличава. Крепостта е оградена с ров. Охранява се от кралски гвардейци с единствена по рода си униформа специфична за тази стража. Тук се намират кралските регалии – корони и скиптри на различни крале.
Освен като крепост и кралска резиденция, в минали векове, Тауър се е ползвал с мрачната слава на затвор за крале и принцове, а даже и като място за екзекуции. Известна е екзекуцията на кралица Мария Стюарт, извършена именно тук.
Достигаме до сградата на Парламента с двете камари, разположена на брега на Темза, известна с поразителната си красота. Парламентът се помещава в двореца Уестминстър, построен преди около хиляда години, но опожарен. И сегашната сграда е от средата на ХІХ век, възстановена след големия пожар през 1834 година. Крал Хенри VІІІ е живял тук като последен монарх до 1512 година. Кулата на сградата – Биг Бен е висока 96 метра с 393 стъпала и е най-високата кула с часовник в света. Циферблатът е с диаметър седем метра.
На брега на Темза е и новият символ на Лондон – Колелото на хилядолетието /наречено “Окото на Лондон”/. То е огромно и е най-високото виенско колело в Европа – 135 метра, построено през 1999 година. Колелото има 32 капсули, като всяка от тях побира 25 души и едно завъртане трае 30 минути.
Ето това преживяване заслужаваше да се помни. Възхитена бях от панорамата на Лондон, видяна от тази височина – огромният град докъдето поглед стига, с високите кули на катедрали и дворци от минали столетия, с ярката зеленина на кралските паркове. И едновременно с това супер модерни сгради - като така нареченото “яйце” – небостъргач с яйцевидна форма, бизнес център. Беше хубав слънчев ден и в омарата над Темза градът блестеше сякаш изникнал от приказките . . .
Посетихме прочутият Британски музей – един от най-старите музеи в света. Тук са най-богатите сбирки от праисторически и древни времена – до колекции на модерно изкуство от цял свят. Видяхме, антични предмети, статуи, древни писмена на папируси от: Египет, Древна Елада, Африка, Асиро-Вавилония, Римска империя, средновековни европейски антики. Нагледахме се на мумии, златни съкровища и артефакти от различни епохи – сякаш пред нас се изниза цялата световна история.
Националната галерия е една от най-известните в света. Основана е по предложение на крал Джордж ІV и е построена от Уйлям Уилкинс през 1838 година. Тук са били откупени и събрани готови колекции на няколко големи колекционери. Цял един ден разглеждахме картини от световни художници: Леонардо да Винчи, Рафаело, Тициан, Рубенс, Рембранд, Ел Греко, Ван Дайк – до платна на художници модернисти: Моне, Сезан, Ван Гог.
Отделихме много време за разглеждане на картините на най-значимите английски художници. Дълго стоях възхищавайки се на пейзажите на Търнър, наречен “художникът на светлината”. Картините са в меки тонове, сякаш потъващи в мъгла. Заплениха ме морските пейзажи в нюансирани синьо-зелени краски и със светлинни ефекти. Харесаха ми портретите на Хогард, пейзажите на Констабъл, платната на Рейнълдз. Впечатли ме “Портрет на актрисата Сара Сидънс” на Гейнсбъро.
Пред Националната галерия се намира един от най-известните и просторни площади – “Трафалгар скуеър”, на който се възвисява прочутата колона със статуята на генерал Нелсън заобиколена от четири лъва. Тя е също един от символите на Лондон.
На най-високото място в Лондон - на хълма Лъдгейт е разположена катедралата Сейнт Пол /Свети Павел/. Тя е една от най-големите забележителности на английската архитектура построена в стил барок в 17 век от Кристофър Рен. Той е втори по големина християнски храм след базиликата Свети Петър в Рим с височина на купола 111 метра. Когато влязох вътре бях зашеметена от изографисаните картини на светци на купола на храма. Огромни колонади от коринтски колони разделят няколко галерии вътре в катедралата. Възхищавах се на мозайки, ажурни ковани решетки, балюстради, каменни резби, гирлянди от цветя и плодове, резбовани дървени скамейки. Поседях на една пейка в тишината с вътрешно молитвено смирение.
От високия хълм се вижда панорама на града, особено към Темза и “Окото на Лондон”. До реката може да се стигне по 627 стъпала.
В края на пребиваването си в Лондон с брат ми решихме да си починем и се полюбуваме на една от кралските градини – паркът на Регента. Това е едно от най-красивите места в центъра на града. Посетихме ботаническата градина – с цветя от цял свят. Поседяхме до езерото и наблюдавахме чаплите.
В парка има една част – райски кът за децата – с малки постройки от различни приказки, детски площадки с игри, зоологическа градина, зона за плаване с лодки по езерото и пр. Има също и сектор, в който през юли и август, в неделни дни, се провеждат джазови концерти и фестивали.
Но за мен райският кът беше тази част на парка, в която е градината с рози на кралица Мери. Тя е наредила да се съберат и посадят тук рози от цял свят. Има рози и розови храсти разположени в различни лехи и алеи с надписи от коя страна произхождат. Ароматите им ме замаяха. Невиждана прелест на царицата на цветята с всичките цветове и нюанси – от бяло, розово, червено, синьо – до виолетово. Поглъщах тази красота с всичките си сетива!
Ако сега някой ме попита какво най-много ми е харесало в Лондон, без колебание ще отговоря – розовите градини на кралица Мери!
