МАДРИД – ГРАДЪТ НА ПРАЗНИЦИТЕ
В моите представи Испания беше загадъчна страна, в която се смесват европейска и арабска култура, както и мрачен религиозен фанатизъм.
Столицата – Мадрид носи името си от арабската дума “махерит”, която означава – крепост. През 17 век крал Филип ІІ преместил столицата на Испания от Толедо – в Мадрид.
С моята приятелка Стефка, и тя като мен любителка на история на изкуството, се включихме в туристическа екскурзия в Испания.
В края на месец юли пристигнахме със самолет в Мадрид. Още с пристигането си аз и Стефка се разходихме по главният булевард “Виа Гранде”. Въпреки сухото и горещо време се усещаше свежест и прохлада от течащата вода в циментираният улей в канавките на улицата, както и от фонтаните наоколо. Стигнахме до паметника на Колумб. Около него имаше падаща вода като водопад. Самият паметник е в мавритански стил, а зад него - модернистични каменни блокове, символи на четирите каравели с имената на участниците в експедицията до Америка.
Продължихме разходката си удивени от гирляндите цветя храсти и зеленина по покриви, тераси и балкони. Впечатлявахме се от сградите на Народната библиотека, Археологичният музей в неокласически стил. Наблизо, на площад Сибелес е красивото здание на пощата в мавритански стил. Както е навсякъде тук строителството е в двата стила – един до друг. Има и модерни многоетажни сгради на банки и застрахователни дружества целите от стъкло и пластмаси.
Пристигнахме при огромния паметник на Дон Кихот и Санчо Панса, един от символите на града.
Привечер мадридчани седят на сянка в кафенета - градини и бирарии - направо на тротоара всред саксии с екзотични цветя и храсти. Жените си веят с ветрила, водят непринудени, спокойни разговори с кавалерите си. Ветрилата тук са необходимост, а не само украшение. Те са от най-прости книжни – до уникати, красиво изрисувани произведения на изкуството.
Бяхме смаяни от нощния живот тук. Градът сякаш не спи. Всички улици и площади са в ярка светлина и реклами, пълни с празнуващи хора. Денонощно работят магазини, ресторанти, дискотеки, барове и кафенета. На витрините на магазини и ресторанти са изложени всякакви деликатеси, особено риби и морски дарове, различни видове вино, плодове и зеленчуци от всички сезони, разкошни сладкиши, направени като произведения на изкуството. Навсякъде се носи глъч, музика, песни и танци в типично южняшка атмосфера. С екзалтация, веселие, непринудени срещи и разговори испанците заразяват и нас – туристите.Те празнуват по всякакви поводи – религиозни празници, кориди, победи на футболни мачове.
Следобед в горещините хората се прибират вкъщи за два – три часа сън, а нощем празнуват и се забавляват.
Испания е била под арабско владичество от шести до десети век, а най-южната област около Гренада – до четиринадесети век, когато кралица Изабел и крал Фернандо освобождават и обединяват Кастилия, Арагон, Леон и Навара в независимо кралство Испания. В края на петнадесети век завършва така наречената “Реконкиста” – освобождение на цяла Испания.
Откриването на Америка от Хр.Колумб и притокът на злато и сребро от там стимулира голямото строителство, архитектурата и изкуствотото. Пищната декоративност, характерна за Испания породила стилът “платереско”, при който богато скулптурно украсяване е наложено на повърхността на стените. Платереско става национален стил на Испания, наред с елементи на готика и стил “мудехар”, който включва в себе си мотиви на италиански ренесанс. Мудехар е стил на мавританска архитектура, за който са характерни постройки от тухли с орнаментирана зидария и декорация от алабастър и мрамор се преплитат с готически мотиви. През седемнадесети век навлиза барок, следван от класицизъм в осемнадесети век и романтизъм в деветнадесети век.
Цял ден посветихме на разглеждане на комплекса Ескориал, построен от крал Филип ІІ, в чест на победата над французите в битка състояла се на 10 август 1557 година. Това е денят на Свети Лоренцо и тогава религиозният крал решил да построи в памет на светеца монастир, катедрала и дворцов комплекс в селището Сан Лоренцо на 45 км от Мадрид.
Филип ІІ събрал архитекти, скулптори и художници от цял свят, които предприели големи строежи в подножието на планината Гуатарама. Комплексът се състои от: огромна катедрала, пантеон на всички крале на Испания, три двореца, манастир и католически колеж. Той е наречен Ескориал, което означава “рудни отпадъци”. В тази местност някога е имало отпадъци от руда.
Главен архитект на Ескориал е бил Хуан де Ерера, който създал специфичен архитектурен стил, наречен в негова чест “Еререско”. Характерно за този стил е тържествената архитектура, но суха и студена без орнаменти и украси, геометрична композиция с вледеняваща голота на формите. Потресе ме огромният самотно стоящ гранитен правоъгълник мрачен, тъмносив с островърхи кули на готиката.
Но вътрешната облицовка ме възхити. Използвани са най-хубави разноцветни мрамори, дърворезба на прозорци и врати от дъбови и кедрови дървета.
На фасадата пред величествената катедрала има огромни скулптури на библейски царе от стария завет – на Давид, Соломон и др. Вътре в катедралата онемях пред красотата на “Разпятието на Исус Христос” от монолитен бял мрамор, издялан от известният италианския скулптор Челини.
Под олтара на катедралата се намира единственият по рода си пантеон на испанските крале в саркофази от черен мрамор.
В дворците най-много ме възхитиха грамадни гоблени по рисунки на Гоя, Байео, Рубенс, единствени в света с невероятни краски.
Излизам от Ескориал със смесени чувства – на възхита от изобразителното изкуство, особено на гоблените и едновременно малко потисната от тържественото и тъжно величие на кралския комплекс.
На другия ден с приятелката ми Стефка отидохме на “Плаза Майор” в центъра на Мадрид. На площада се провеждат повечето празнични церемонии, а в миналото – екзекуции, кориди и тържества.
Наблизо се намира друг известен площад – Пуерта дел Сол с огромен часовник. Тук испанците посрещат нова година. Това е най-оживеният площад с много ресторанти и кафенета. В средата се намира бронзова статуя на мече, което хапва от дърво – емблема на Мадрид. През средновековието наоколо е имало много мечки.
За мен и Стефка голямото събитие е посещението на Прадо, един от най известните музеи в Европа. Той е открит през 1819 година с творби на изкуството събрани в кралски колекции от картини, както на световни майстори, така и на големи испански художници.
Особено бях впечатлена от платната на големият придворен художник Веласкес, прочут портретист. И досега помня прекрасната картина на малката инфанта Маргарита в нежно сияние от лъчи проникващи от отворена врата и прозорец. Друга известна картина е живото изображение на “Предачките”.
Харесаха ми картините на Мурильо и по-специално тази на Богородица с нежния овал на миловидното лице, сякаш излъчваща светлина.
Най-дълго разглеждах картините на най-големия испански художник Франсиско Гоя. Изумиха ме световно известните картини “Голата маха” и “Облечената маха”, за които е позирала любимата на художника херцогиня Алба. Това е първата натурална гола фигура в естествен ръст в западноевропейското изкуство. На времето е предизвикала голямо възмущение всред испанското религиозно общество.
Запомнила съм друга картина на Гоя – “Семейството на Карлос ІV. Изобразени са кралят и кралицата с многобройните им деца с много финес и нежни краски.
Незабравими остават картините на световни художници, особено на: Рафаело – “Светото семейство и Агнеца” и “Мадоната с розата”, картината на Караваджо “Давид с главата на Голиат, на Тинторето – “Сузана и старците, на Рубенс “Трите грации”.
Излязох от Прадо с душа препълнена с емоции от красотата и цветовата хармония на картините от велики художници.
За да починем и се освежим аз и Стефка отидохме в най-големия парк в Мадрид – “Буен Ретиро”. Разходихме се по алеи с пищни екзотични цветя и зеленина, полюбувахме се на скулптури на испански творци и исторически личности. После седнахме до голямото езеро да погледаме плуващите лодки.
Мадрид е известен в света с най-голям брой дървета и зелена площ на глава от населението – над 500,000 дървета.
Посетихме също и най-големият дворец в западна Европа “Паласио Реал”. Той е построен през 1734 година по нареждане на Филип V в стил барок. Архитекти на двореца са Саватини и Родригес. За посетители са отворени 30 от общи 800 зали. Дворецът е държавен музей, а част от него е дом на кралското семейство. Изумена съм от красотата, великолепието и богатствата събрани в двореца.
Много ми харесаха гоблените с ръчна изработка, бродираните тапети от коприна, монолитните кристални огледала и полилеи, таваните от алабастър и гипс, сребърните съдове. Разгледах залата с колекцията от часовници, известните четири цигулки “Страдивариус”, оръжейната зала. И тук бяха изложени много известни картини от испански и световни художници, по-специално тези от Караваджо, Веласкес, Ел Греко и Гоя. Особено впечатление ми направи тронната зала в червено и злато с фрески на Пиеполо. Тук се вижда старото могъщество на Испания, владяла някога една трета от света. Ето ги известните четири лъва и единият лъв е легнал върху земното кълбо – символ на владеенето на света.
Тръгвам си от Мадрид преизпълнена с многоцветните картини на световното изкуство с испански и мавритански специфичен принос. И днес още ме владее очарованието от ярко осветеният Мадрид с денонощен живот на хората празнуващи, пеещи, танцуващи в някаква огнена вихрушка.
Иванка Кирова
