ОТЗИВ
ЗА МЕМОАРНАТА КНИГА НА ДОЦЕНТ Д-Р ИВАНКА КИРОВА “ЖИВЯХ В КОМИ” И ЗА НЕЙНИТЕ ПЪТЕПИСИ.
Благодаря на в. “Минаха години” за поредицата прекрасни пътеписи на доц. д-р Иванка Кирова. Много картинно, живописно и като искуствовед с голяма ерудиция тя ни разхожда из най- забележителните столици и градове, изграждани за векове с артистично и архитектурно съвършеиство, съхранили съкровища на човешкия творчески гений. Д-р Кирова е висококултурен пътешественик – полиглот. Тя носи благоговейно почитаниие към музиката, поезията, класическата художествена литература и различните видове изкуство на посетените от нея страни, с безспорен усет към красотата.
Нейните културни интереси са изключително разнообразни. Медицинската общност я познава като забележителен лекар и преподавател с аналитичен ум и точна диагноза. Доц. д-р Кирова има многопластов, всестранен подход към страданията на болния човек чрез: академичната, далекоизточната нетрадиционна медицина и лечението с естествени природни фактори, както и антропософските методи на лечение. Освен като отличен преподавател по физиотерапия и рехабилитация, тя внедрява и обучава по акупресура /китайски точков масаж/ за първи път у нас. С нейните книги по природосъобразен начин на живот и лечебната сила на природата д-р Кирова има неоспорими заслуги за популяризирането на познанието как човек сам да помогне за здравето си с безвредни методи.
С особено вълнение споделям впечатленията си от нейната мемоарна книга “Живях в Коми от сумрака на тайгата до светлината в духа”. Взривяваща книга, която с откровено разказаното на преживяното там като лекар, оставя в шок читателя, поразен от укриваната истина за работата и живота на работниците дървосекачи в Коми, автономна република на бившия Съветски съюз в Далечния север. Със сдържана, но изчерпателна фактология авторката разказва за безпощадната експлоатация на работниците по дърводобива там в горите на тайгата. Коми – каторгата на Русия през двадесети век! Потресени научаваме, че тук са били изпращани на принудителен труд и заточение политически затворници, криминални престъпници, хронични алкохолици от всички съюзни републики.
Книгата на д-р Кирова има голяма информационна стойност и трябва да се чете дума по дума. Фактите за ужасяващото ежедневие на дървосекачите и товарачите на трупи се изправят като страховита стена пред смаяния читател. Работа в тайгата на работници със седмици живеещи в дървени бараки, без елементарни хигиенни условия и топла храна, при повече от – 35 градуса, денонощна работа на фарове през дългите зимни нощи, зима която трае почти 8-9 месеца е потресаваща. При такива температури желязото на машините се чупи като стъкло и д-р Кирова нарежда по радиоуредбата да се спре работа. Това става в разрез със заповедите на ръководството на предприятието, които искат само изпълнение на социалистическите планове, без да ги е грижа за здравето на работниците. Оттук големият травматизъм, всекидневни порязвания, счупвания, затрупвания, буквално смачкване на работници под паднали дървета. Трудов травматизъм като ранявания при война! При това със старо оборудване, недостиг на медикаменти и хирургична техника, съоръжения за реанимация за малката амбулаторна здравна служба в селище Благоево на контингент от 6000 души! Линейката е раздрънкан стар джип, или още по-раздрънкан автобус!
Като човек с аналитичен ум и точен изказ авторката ни изправя пред зашеметяващи по непоносимост абсурди на жесток житейски театър. Екстремният студ, непрогледният мрак на безкрайните полярни нощи, деструктивният електромагнитен фон, десинхронизацията на биологичният часовник и пр., довеждат често до депресия, а понякога и до самоубийства или различни произшествия.
В този затънтен, изолиран от света край няма нито една черква или параклис. Тук д-р Кирова често е и изповедник, съветник, просветител, психотерапевт.
Въпреки всички това, д-р Кирова съумява да се справя, заедно с малкия си екип от лекари и медицински сестри и спасява шест души в клинична смърт с умението си на лекар и с молба за сили и помощ от Исус Христос! И винаги получава такава помощ в минутите на борба със смъртта.
Има медицински случаи, описани в книгата, които разтърсват и пълнят очите ми със сълзи на мен, като лекар. Тези случаи са много, но ето няколко примера.
Безкрайна зимна нощ, пътят е затрупан със сняг, не може да се превозва до болницата отдалечена на разстояние на 45 км от селището. Д-р Кирова е извикана по спешност при бебе с температура 42 градуса, с предсмъртни гърчове. Тя прилага старо изпитано средство - класическо студено влажно обвиване, като бебето е носено няколко часа в благодатната прегръдка на лекарката. Едновременно с това тя моли Бога за помощ. И бебето е спасено! Температурата спада! Майката и бащата на детето паднали на колене щастливи и смаяни и целували ръцете на спасителката на тяхната рожба!
Екстремните медицински случаи са описани в книгата с брилянтна експертна лаконичност и академична точност. Лекарският подход на д-р Кирова носи непримиримост пред смъртта, борба за живота на пострадалия до край с всички възможни средства. Борба с мъжество и откривателски дух на лекар учен, за който спасяването на човешки живот е свещена кауза! Така при пострадал с вътрешен кръвоизлив от смачкан черен дроб в предсмъртни издишвания тя прилага масивно вливане на серум в четирите крайника с което спасява младежа.
При друг случай на дете простреляно в главата оказва първа помощ почиствайки раната, прави медимекантозни вливания на двете ръце едновременно. Но, за да закара детето живо до болницата тя сяда в автобуса - линейка и държи с ръце главата му в скута си, защото има буря и се изливат порои от дъжд, а главата трябва да е неподвижна!
При друг случай горната устна на пострадал е откъсната и виси. Тя е принудена да извърши сложна козметична операция с послойно зашиване на тъканите. И младият човек е щастлив – всичко зараства почти без видим дефект. Заминава специално на 300 км да купи и донесе букет от рози на своята лекарка – спасителка.
В тъмна зимна нощ е докаран младеж отровен от газове в затворена кабина с предсмъртни хрипове. Навън на -35 градуса, пострадалият е легнал върху снега, д-р Кирова забива спринцовка с медикаменти в сърцето му и той оживява! Такива медицински случаи няма описани досега!
Със свеж, красив и непретенциозен художествен език д-р Кирова разказва за страховитата романтика на живота при екстремните условия на арктичната зима. Книгата представя пред нас лекарят и човекът д-р Иванка Кирова, една българка с висок научен потенциал и професионална подготовка как осигурява висококвалифицирана медицинска помощ на всички нуждаещи се в едно селище на Далечния север!
За такива хора се пее в един безсмъртен химн: “Виват Академия! Виват професорес!”. Те носят факела на високия дух!
Д-р Пенка Няголова, гр.Бургас
За “Писма на читатели” на в. “Минаха годни”
