МОРСКИ И ПЛАНИНСКИ КЛИМАТИЧНИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ
Поради своето географско разположение българските черноморски курорти позволяват използването на климатичните фактори с по-благоприятна характеристика и за по- продължително време през годината, с изключение на зимата. Характерен за нашето Черноморие е щадящият морски климат: малки годишни и денонощни колебания на температурата, умерена влажност, слаби ветрове.Това позволява малки изисквания към адаптационните механизми на организма и затова нашите морски курорти са отлично място, както за почивка, закаляване и укрепване на организма, така и лечение на различни заболявания.
Морският климат влияе чрез основните си фактори: море, продължителна слънчева радиация, отрицателна йонизация, влажност и движение на въздуха, атмосферно електричество, чистота на въздуха и богато съдържание на кислород. За нашият морски климат благоприятен е морският бриз – лек вятър, духащ от морето към брега и носещ морски соли и отрицателни йони.
Морска аеротерапия
Традиционен и неоправдан е страхът на повечето българи от простуда, което е свързано с недостатъчни навици и традиции за закаляване. Прекалено обличане, страх от течение и отворени прозорци, от спане на открито са необясними за страна с умерен климат. Надявам се закаляването , особено в детска възраст да вземе по-широки размери у нас.
Морският климат е особено благоприятен за закаляване укрепване и лечение с морски бани и особеното лечебно действие на въздуха, с неговата чистота и богатство на кислород.
В.Г.Богша и Б.В.Богуцки са разработили специални методи за приложение на аеротерапия през трите сезона /без зимата/ при различни заболявания.
Денонощна аеротерапия се извършва в стаите при отворени прозорци и врати на балконите. Болните се покриват само по време на сън. При лошо време се затварят прозорците и вратите и се оставят отворени фрамуги /малки прозорчета/.
Дозирано дневно или нощно пребиваване на въздух – на веранда, тераса, балкон, климатопавилион Освен това се прекарва повече на открито – разходки, спортни и подвижни игри.
Денонощно пребиваване на въздух – на тераса, веранда, балкон, климатопавилион.
Пребиваване /сън/ на морския бряг /морска аеротерапия/, при което морският въздух, наситен със соли, кислород, озон, фитонциди, отрицателна аеройонизация въздейства непосредствено върху човека.
Показани за морска аеротерапия са болни с астма, бронхит, белодробни заболявания без белодробна недостатъчност високо артериално налягане, неврози, затлъстяване. За лечение с денонощна аеротерапия в хладните сезони на море се подбират болни, но закалени, с компенсирано заболяване, без склонност към простудни заболявания.
Противопоказани за морско климатолечение са болни с: ракови заболявания, белодробна туберкулоза, ревматоиден артрит в астивна фаза, тежки сърдечно-съдови болести с декомпенсация, инфекциозни болести, състояния след мозъчен инсулт или прекаран сърдечен инфаркт.
Планинска аеротерапия
Климатичните особености на планинските курорти се обуславят от надморското равнище и релефа на местността. У нас имаме планински курорти с надморска височина от 800 до 2000 метра.
За планинския климат /особено средно- и високопланинския/ са характерни: силна слънчева радиация, висока йонизация на въздуха, резки и значителни денонощни и годишни колебания на температурата, относителна сухост на въздуха, ниско атмосферно налягане, намалено парциално налягане на кислорода. Следователно планинският климат има дразнещ, стимулиращ характер както поради разреждането на въздуха, и намаленото количество на кислорода, така и поради резките температурни промени, понякога резки ветрове, силни дъждове и др.
Слънчевото облъчване в планината не е по-малко, отколкото край морето, и бързо може да се изгори, ако не се вземат предпазни мерки. Ултравиолетовата радиация усилва биологичните процеси и има благоприятно лечебно влияние.
Резките промени на температурата, вятъра и влажността са дразнители, водещи до трениране на терморегулационните и имунните механизми, с което се увеличават защитните сили. Ето защо планинският климат има благоприятно тонизиращо, стимулиращо и закаляващо действие при здрави хора и лечебен ефект при някои заболявания.
В планинският въздух се намира значително повече озон в сравнение с равнината, както и повишена йонизация с леки отрицателни йони, които въздействуват благоприятно върху организма. Намаленото количество кислород предизвиква стимулиране на резервите на организма, преустройвайки работата му, с цел да поеме колкото повече може кислород и да се пренесе до клетките на всички органи и тъкани. Това предизвиква засилване на сърдечната дейност и дишането. Увеличава се вентилацията на белите дробове и скоростта на кръвотока, стимулират се кръвотворните функции. Тези механизми стоят в основата на благоприятното лечебно повлияване при анемия, хипертонична болест, дихателни заболявания / астма, бронхит, туберкулоза, хронични катари на дихателните пътища/, затлъстяване, диабет, неврози и др.
При планинския климат аклиматизацията е по-трудна, поради резките промени в метеорологичните фактори. Но след първата реакция на задъхване, сърцебиене, неспокойствие и др. организмът с неговите огромни резервни възможности се справя с недостига на кислород и преминава към по-икономична работа - което е и благоприятният ефект на климатолечението в планината. Организмът се адаптира към новата среда, повишава се общата му устойчивост не само към планински условия, но и към всякакви неблагоприятни въздействия.
Не се препоръчва планинско климатолечение при болни с: ракови заболявания, активна туберкулоза, остри инфекциозни заболявания, тежки заболявания на централната нервна система и на вътрешни органи с декомпенсация, ревматоиден артрит и др.
А закаленият и трениран в планински условия човек е способен да преодолява всякакви неблагоприятни стресови ситуации на съвременния динамичен живот. Не случайно много от столетниците са високопланински жители.
Доц. д-р Иванка Кирова
