Най-често простудните явления се предизвикват не от ниските температури, а от неочаквани температурни колебания, към които организмът не е успял да се приспособи.
Големият изследовател на системата на закаляване И.М.Саркизов – Серазини е доказал, че ефективността на закаляването се определя от следните изисквания:
- Постепенност на използването на естествените природни фактори.
- Системност.
- Използване на контрастни методи за закаляване.
Закаляването е успешно, ако се прилага системно и продължително, непрекъснато в течение на месеци и години. Дълги прекъсвания отслабват изработената способност за адаптация и устойчивостта към ниски температури. Колкото по-контрастна /например по-студена вода/ и продължителна е закалителната процедура, толкова по-силно е закаляващото действие.
Установено е, че при многократно въздействие на студовия дразнител /ежедневно по 15 минути с вода с температура 12 градуса С/ се наблюдава постепенно отслабване, а след това пълно премахване на болестната реакция на носната лигавица към този дразнител.
Особено важен е въпросът за постепенността в използването на закалителните фактори. Ако например температурата на водата не се понижава постепенно, така че организмът да има възможност да се приспособи към нея в течение на определен период от време, може да се дойде до нежелателни последствия – простуда вместо закаляване. Това се отнася особено при закаляване на малки деца, които нямат още изработени защитни механизми. При тях механизъмът на терморегулация още се развива и усъвършенства.
При закаляване на здрави хора с вода са установени следните правила:
- Най-подходящо време за системно закаляване са утринните часове непосредствено след ставане от сън.
- Системното закаляване трябва да започне през пролетта или лятото.
- Закаляването трябва да започне с обтриване с индеферентна или даже с топла вода /30-35 градуса/, като постепенно температурата се понижава до 12 градуса С.
- Температурата на помещението, в което се извършват водните закалителни процедури, трябва да бъде 17 – 20 градуса С.
- Най-добре е водната процедура да се извършва след утринна гимнастика или след физическо натоварване. Изчаква се няколко минути след гимнастиката, докато пулсът се нормализира.
- Продължителността на водната процедура с цел закаляване /душ, обтриване, обмиване, обливане/ трябва да бъде 3 минути.
Доказано е особено благоприятното закаляващо въздействие на вода с контрастни температури.След въздействие с гореща вода /40 -45 градуса С в продължение на няколко минути/ се прилага вода с температура 26 – 10 градуса С за 30 – 40 секунди. По този начин организмът се приспособява да реагира бързо на контрастни дразнители и да понася променящи се неблагоприятни условия.
Такива процедури могат да бъдат под форма на душ /топъл и студен/, на струя вода /т.нар. шотландски душ/. Контрастните температури се прилагат и при руската баня, при която след поливане с гореща вода /40 – 45 градуса С/ и въздействие на пара се прилага обливане със студена вода, къпане в река или разтриване със сняг.
Този начин на закаляване се прилага при здрави хора.
Контрастните водни процедури се използуват освен за закаляване и за ускоряване отделянето на млечна киселина и другите отпадни продукти след усилена физическа работа или спортни състезания. Те са най-добрата тренировка на терморегулационните механизми и на сърдечно-съдовата система.
Поредност на закалителните процедури
Привеждаме удобната за практическо приложение схема на видния учен в областта на закаляването А.П.Парфенов за поредността на водните закалителни процедури:
- Започва се с обтриване с влажно, добре изстискано хавлиено парче /хавлиена ръкавица или ръкавица от груб памучен плат/.
- След няколко дни се прави обтриване с влажно неизстискано хавлиено парче.
- Отново след няколко дни се прави обмиване.
- Следва увиване с мокър чаршаф.
- По-нататък следва къпане в басейни, езера, реки, море.
- След привикване – неколкократно повтарящи се къпания.
В следващия брой на вестника ще бъдат разгледани методиките на водните процедури за закаляване.
Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.
