Безценните здравни съвети на д-р Иванка Кирова

          Досега в поредицата “Лечителят природа” предложихме на читателя две поредици от доц.д-р Иванка Кирова, к.м.н: 1/ Пътеписи – импресии, като фактор за психо-емоционално здраве и 2/ Практическо и самостоятелно приложение на природни фактори с достъпни средства за поддържане на добро здраве.

          Продължаваме с трета поредица от същата авторка – Природосъобразен душевен и духовен живот.

          Доц.д-р Кирова е известна с популярните си книги “Природосъобразен живот – 1001 въпроса и отговора, “Духовните тела в теб”, “Самомасаж” и др. Предстои да излезе от печат новата й книга “Природолечение за всеки”.

                              ЗА САМОПОЗНАНИЕТО И СЕБЕВЪЗПИТАНИЕТО

          Природосъобразен живот означава да се съобразяваме, както с външната природа, така и с нашата собствена природна същност. За да живеем здравословно и пълноценно трябва да познаваме не само физическото си тяло, но и невидимите си тела – жизнено /етерно/, душевно и духовно. А за това е нужно познание, което дава духовната наука антропософия /мъдрост за човека/.

           Познанията за физическото  тяло ни помага да ги прилагаме за да укрепваме физически. Но много от болестите се зараждат в душата. И е необходимо да знаем как да се предпазим от тях.

          В древността е съществувала мъдрост за устройството на невидимите човешки тела, която днес е представена за съвременния човек в духовната наука антропософия. От древността са създадени  различни системи и методи за самоопознаване. Някои от тях за застъпени във философски системи и духовни течения – източни и западни.

          В древна Елада  пред храма на Аполон е стоял надпис : “О, човеко себе си познай и ще познаеш Вселената и Боговете”. Защото в древността са знаели, че човекът е творение на цялата Вселена.

          Съвременният човек има изключителни успехи в опознаването на физическия свят - в техниката, в различните науки, дори летенето в Космоса. Но, доколко той познава себе си, своята същност?

          Самопознанието, самооценката трябва да започне от обективно и безпристрастно разглеждане на душевните си качества. То трябва да бъде  възпитавано още от детска възраст, да стане семейна традиция. Духовното израстване е немислимо без самоанализ, себеопознаване и самовъзпитание.

          Достъпно за всеки човек е всеки ден да отделя поне малко време в тишина и мълчание да се концентрира в дълбините на душата си да познава и оценява своите  недостатъци и положителни качества.Той се старае да се погледне отстрани, обективно и без  надценяване или подценяване. При този процес е необходимо човек да бъде самокритичен и справедлив в оценката на своите качества, постъпки, дела, стремежи, идеи. Той трябва да осмисли кои са недостатъците му, кое трябва да изкорени, кое да поощри и къде да насочи всичките си усилия, за да бъде полезен. Самоопознаването стои в основата на творческата реализация, на облагородяването на характера и постъпките според моралните и нравствени норми. Самоопознаването е изучаване на дълбоко скритите заложби и възможности, таланти, качества, които човек понякога не подозира, че притежава. В тишина, при дълбоко самовглъбяване и концентрация, спокоен и релаксиран човек трябва да прекарва поне пет минути на ден, на тихо място, потънал в дълбок размисъл във вътрешния си мир. Тогава много творчески идеи, правилни решения и високи цели ще бъдат разбрани и осмислени, а недостатъците поправени.

          Ето един пример. При един такъв размисъл и концентрация само за пет минути ми хрумна идеята да изуча и приложа акупресура /масаж в точките на иглоубождането/. До тогава у нас не се прилагаше този метод. Учих се при двама китайски професори и изучих  литература по този метод, а после го внедрих у нас. Написах учебници, влезе в програмите на училищата за рехабилитатори и масажисти и се прилага успешно навсякъде у нас. Методът е безвреден и много ефикасен при редица заболявания.

          В.Леви, един от най-популярните и изтъкнати психотерапевти дава следните препоръки за самопознание:

          1.Не можеш да промениш себе си в желаната насока, без да се изучаваш постоянно.

          2.Не можеш да изучиш себе си без да се промениш.

3.Не можеш да изучиш себе си, без да изучаваш едновременно и със същата заинтересуваност другите хора.

4.Не можеш да изучиш себе си, нито другите извън дейността и общуването.

5.Изучаването на човека и самоизучаването по принцип са безкрайни, защото човек е “отворена система”, променяща се непрекъснато и непредвидено. Повече от което и да е друго същество човек  “се създава”, а не просто съществува. След като се самопознае, човек трябва да приеме себе си и да се обикне, да не се страхува от себе си, да вярва в себе си.

В детска, юношеска и младежка възраст самопознанието се извършва с посочването на лошите и добрите черти от родители, учители, възпитатели, приятели, близки. Добрите качества се поощряват. Сравняването на самото дете с неговите братя, сестри и другари дава възможност за известна самопреценка, но детето трябва да бъде приучено към това. Самопознаването по-късно се постига чрез дълбоко анализиране и вглъбяване в собствената същност без надценяване, но и без подценяване. Това се постига в минутите на самовглъбяване и концентрация на мисълта, както беше посочено по-горе. Този метод на самопреценка обикновено се прилага, когато човек е израстнал и достигнал до необходимата духовна зрелост.

С най-безпристрастна самооценка, без преувеличение да отбелязваме както положителните, така и отрицателните си качества. То е необходимо, за да насочим усилията си срещу лошите страни и особености на характера, който не е даденост и може да се променя. В него се преплитат наследствени и придобити качества. Чрез самовъзпитание, самоконтрол, самодисциплина, взискателност и воля, познавайки своя характер и темперамент, можем да се самоусъвършенстваме.

Самоусъвършенстването и самовъзпитанието са процеси, които продължават цял живот. Всичко, което човек прави за своето усъвършенстване  с цел да бъде полезен на другите, може да започне винаги, дори в напреднала възраст. Важното е да реши, че това е необходимо. Всеки може да продължи образованието си, да учи езици, да усвоява нови науки, да разширява кръгозора си в областта на културата, изкуството, да усвои природолечебни методи  и особено да започне изучаването на духовната наука, във всяка възраст, дори и в пенсионната.

Самодисциплината и самовзискателността, след като сме опознали себе си, стоят в основата на постигане на много успехи в живота. Но трябва реално да се преценяват качествата и възможностите, силите и издръжливостта и съобразно с тях личността да постави изисквания пред себе си. В никакъв случай да не се самозаблуждава и да не омаловажава вината си, което би довело до натрупване на душевно напрежение. По-добре е да признае пред себе си своите грешки, да се стреми да поправи злото, което е направил, със стремеж в бъдеще да не допуска подобни слабости.

Човек може да страда от комплекс за малоценност само ако гледа на себе си едностранчиво и се сравнява с други хора, които го превъзхождат. Необходимо предпоставка за премахване на чувството на неувереност, малоценност или непотребност е именно самопознанието. Всеки човек може да се самоанализира и да прецени кое качество от неговия характер е добро и кое лошо, какво може и се налага да се промени.Но личността е многообразна, многостранна. При безпристрастна самооценка човек може да се ориентира за възможностите и способностите, които има и да ги развива. Важно е да се осъзнае, че всеки може да бъде полезен на себе си и на хората по собствен начин

 Дисциплината, постоянството, които човек сам си налага, са основополагащи за неговите успехи. Но тук не става дума за външна дисциплина и взискателност, които се налагат от родители, възпитатели, учители, а по-късно от служба, или обществени организации, а за самодисциплина и самовзискателност, които човек сам приема да следва. Тогава процесът е естествен и резултатите са най-благоприятни. След самоопознаване наложените самовзискателност, самодисциплина, постоянство правят личността свободна, независима, самостоятелна.

                 Доц.д-р Иванка Кирова, к.м.н