Бог е край нас и навсякъде.
Ние гледаме в краката си
и нехаем.
Дава ни знак с поличби,
на които азбуката не знаем.
Той е в душите ни –
огледала Божии,
но да го видим там
без обич и светлина
не можем.
Михаил Кендеров
Голяма част от болестите на цивилизацията се дължат на емоционалния стрес, на емоционалното напрежение.
Състоянието на психиката играе значителна роля при възникването на редица заболявания. Всяко отрицателно чувство, стрес, или психично пренапрежение чрез вегетативната нервна система влияе върху функциите на организма - променя тонуса на кръвоносните съдове и мускулите, ритъма на сърдечната дейност, дишането, променя функцията на жлезите с вътрешна секреция.
Според данни на Световната здравна организация емоционалните разстройства са истинската причина за 1/3 от всички случаи на нетрудоспособност. Установено е, че 30-50% от хората, които се обръщат към лекарите с оплаквания от болка в областта на сърцето и разстройство в сърдечния ритъм, нарушения в стомашно-чревния път, сексуални разстройства и пр., са всъщност физически здрави хора, чиито страдания се дължат на прекомерни емоционални претоварвания. Цялата им болест се състои от “чувството за болест”, което ги овладява на фона на преумора и потиснато настроение при тежка и продължителна психотравмираща ситуация.
Ето защо овладяването на емоциите, постигането на равновесие и хармония в психичната дейност има важно значение за запазване и укрепване на здравето.
И така, как сами да направим психиката си силна и устойчива? Ще се опитаме да дадем някои практически насоки за постигане на това.
Силната мисъл и увереност, че организмът ще се справи със заболяването със собствени сили и резерви, има не по-малък оздравителен ефект от най-компетентното медикаментозно лечение. Трябва да вярваме в това и да насочваме мислите си за постигане на душевно здраве.
Видният френски учен проф. Х. Дюрвал, разработил ценни методики в тази насока, пише “Нека нещастните се постараят да разберат, че причината за тяхното нещастие или болест е в самите тях, че се дължи на неправилната ориентация на мислите им, на нерешителността и липсата на воля.”
Един от важните методи за психично здраве е самовнушението
Самовнушението като оздравителна мисъл
То е подходящо за лечение на редица функционални смущения, дължащи се на нервно-психическа пренатовареност. Методиката на самовнушение на френския учен Е.Куе, прилагана с голям ефект, е следната: изолирайте се в някакво помещение, седнете удобно, затворете очи и мислено или с шепот повтаряйте автоматично 20 пъти една от примерните формули: “всеки ден ставам все по-добре, или “това заболяване е на път да изчезне”, “днес имам подобрение в състоянието, “болката намалява” и други – подходящи за вашият случай. Това може да се прави и в леглото – най-добре сутрин след събуждане и вечер преди заспиване. Прави се в продължение на 20 – 30 дни, а понякога и повече, с постоянство и упоритост всеки ден.
По пътя на самовнушението са постигнати добри резултати при лечение на: неврози, вегетативно-съдови смущения, мигрена, безсъние, алкохолизъм, тютюнопушене и др.
При този метод силната мисъл изразена в горните формулировки, от съзнанието слиза в подсъзнанието и оттам въздейства на органите чрез вегетативната нервна система.
Тук има един много съществен момент – вярата в собствените оздравителни сили и възможността сам да постигнеш своето здраве.
Аз лично съм използвала този метод при смъртта на моят съпруг. Тогава, поради тежката загуба и силната скръб получих продължителни болки в сърцето, без органични увреждания - установи се сърдечна невроза. Методът на самовнушението ме излекува.
Самовнушението е отлично средство и при здрави хора – спортисти преди състезание, студенти преди изпити и пр. Добре е самовнушението да се съчетава с пълна телесна и психическа релаксация, като формулата се произнася накрая – при пълното отпускане. Установено е, че особено силно и бързо се постига самовнушение съчетано с пълно дишане, което е бавно и спокойно като въздишка.
Молитвата като оздравителна сила на душата
По време на живота си на Земята човешкото същество има желание да осъществи контакт с непознатия Духовен свят. Това е дълбокият душевен копнеж, порив за осъществяване на лична връзка с Бога. От прадревни времена, през всички епохи и до днес най-разпространеният начин за връзка на човека с Бога е молитвата. Другият начин, по-често прилаган напоследък е медитацията на която тук няма да се спирам. Молитвата е повече свързана с чувствата, а медитацията – с мисълта.
И при двата метода личността се стреми да заглуши другите мисли, да затвори сетивата си и с настройка на благоговение и смирение да чака да долови откровения, послания, чисти мисли от преминаващите през света духовни течения. Този контакт с Духовни същества може да се осъществи чрез висшия ни Аз /Дух/, какъвто има всеки човек.
Родителите трябва да имат познанието, че малкото дете трябва да бъде научено да се моли. Такова възпитание е предпоставка за изграждане на истинския и правилен мироглед у човека, обхващащ и двата свята – материалният и духовният. Още в детска възраст човек се научава да създава лична връзка с Бога. Най-важното е детето да научи поне молитвата “Отче наш”.
Молитвата не трябва да бъде егоистична. Например не можем да молим Бога да ни даде материални блага.Чрез молитвата ние се стремим да усъвършенстваме своя Аз /Дух/, да достигнем до своя идеал, цел и смисъл на живота ни, до хармония на душевната и духовната ни природа. Всеки може да си състави молитва, изхождаща от неговите цели и идеал и това какво искаме от живота. Молитвата, практикувана всеки ден, не е само признак на вяра и набожност, а начин на живот, осъзнаване на собствената ни духовна същност. Такава личност се бори успешно със страховете, устоява смело на всички пречки, трудности и превратности на съдбата, има вяра и надежда за бъдещето.
За молитвата “Отче наш”
Тази е единствената молитва, дадена на човечеството от самия Исус Христос, за да може то да се издига духовно. Затова тя се нарича “Господнята молетва”. Намира се в Евангелието на Матей /6: 9-13/ и Евангелието на Лука /11: 2-4/. Когато апостолите и учениците на Христос казват: “Господи научи ни да се молим”, Той им дава молитвата “Отче наш”.
Повече от две хиляди години християнският свят – от учения теолог, до най-простия човек - практикува тази дълбока и най-съвършена молитва за духовното израстване на хората. Седемте реда на молитвата, всяка нейна дума, съдържат дълбок смисъл.
Известният учен, философ и духовен предводител на човечеството /1861 – 1925 г./ Рудолф Щайнер, основоположник на антропософията /мъдрост за човека/, която е на базата на най-дълбоко християнство, дава следното тълкувание на молитвата:
Най-напред се обръщаме към Бога, като наш баща, създател на човечеството и на двете свята – духовният и материалният - със смирение благоговение и желание да изпълним волята му.
След това молим Бога да даде сили на всичките ни тела. За физическото тяло това е “насъщният ни хляб”. Молим също да укрепи жизненото ни тяло, като прости грешките, които допускаме към другите хора /прощаване на “дълговете”, нашата вина към другите/. Молим Бога за помощ да изчистим душата си от изкушенията на демоничните сили, които ни смъкват надолу към низките страсти и нагони, към животинското у нас/“и не въведи нас в изкушение”/. Засилване на нашия Аз /Дух/ ще ни помогне да се борим със злото и да не допускаме грехове /”избави ни от лукавия”/.
За да даде оздравителна мощ и сили на душата молитвата “Отче наш” не трябва да се изрича механично и сухо, а с искрено, дълбоко чувство на благоговение и смирение пред Бога. В средновековието дълбоките, вярващи християни са нарекли това съкровено и сърдечно обръщение към Бога с молитва ”Мистично съединение с Бога”.
Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.
