В училищния двор
Детски гласове – еха небесни,
звънтене на крилца прозирни
в чашата кристална на деня.
Рояк, понесъл
нектар от радостта,
около себе си блуждаещ,
ококорен.
Бълбукащ свят
с ухания на тайнства.
Михаил Кендеров
Детето е индивидуалност, личност пълна с неизвестност, “с ухания на тайнства”, както е казал поетът. Необходимо е да уважаваме у детето личността, защото духовната същност, неповторимата индивидуалност съществува още в детска възраст.
Задачата на родителите и възпитателите е да подпомагат детето да изяви своите заложени способности и талант. Целта е духът на детето като самостоятелна личност да се развива в правилна посока. Има много начини да се обясни на едно дете да не върши нередни неща. Възпитанието трябва да се базира на обичта, а не на страха, на справедливостта, а не обезателно на смазващия родителски авторитет. Огромна грешка е да изливаме яда и нервите си върху детето. То има силно изострено чувство за истина и справедливост, която трябва да поощряваме и щадим.
Известно е, че децата имат чиста, все още непокварена душа. Те не са лицемерни, те казват истината направо. Моят син, като малък, когато идваше някой човек, който не му харесва го питаше от вратата: “Ти кога ще си ходиш?”
Всички деца обичат справедливостта. Важно е да им се дава пример от околните да казват винаги истината, да вършат добри постъпки и дела полезни за хората, да ценят и се радват на красивото. Добре е да се четат на децата хубави приказки, защото в тях доброто винаги побеждава злото.
Всяко дете има своите проблеми. Често родителите грешат, като проявяват неразбиране, стремят се винаги да налагат своето решение и по този начин упражняват натиск върху неоформената детска психика. Вредно е да караме детето постоянно да се подчинява. По-важно е да го научим да мисли самостоятелно, да уважаваме неговото мнение и да се откажем от непрекъснатото повтаряне на фразата: “Бъди послушен”.
Резултатът от неправилното възпитание – бой, заповеди и изискване на послушание от страна на детето – е то да избухва, да има безмислена упоритост, грубост, дори агресивност. Това са естествени реакции при неправилно отношение към детето.
Физическото наказание, боят, грубостта са израз не само на педагогическо безсилие, те деформират личността на детето, накърняват чувството му за собствено достойнство. Трябва да се наказва, без да се унижава, да се възпитава, без да се оскърбява.
Обикновено спокойното дете е възпитавано от родители с уравновесен характер. Невротичното дете има родители, склонни към неувереност, нервни кризи и изблици на ярост. При това качествата на майката са значително по-съществени за възпитанието в сравнение с тези на бащата, независимо от пола на детето. В психологично отношение детето най-често възпроизвежда именно характера на майката.
Отговорността на семейството за създаване на пълноценен, хармонично развит човек е голяма. Трябва да научим детето си да мисли правилно, а не да се подчинява безпрекословно. Да го посветим в начините да направлява мислите си, да обича истината и добрите дела, чрез съсредоточаване и концентрация и да развие по този начин духовната си сфера. Трябва да учим детето да избягва отрицателните емоции, които са вредни и водят до невроза, която все по-често се явява още у малките деца. Необходимо е да възпитаваме у него самостоятелност, самонаблюдение, самоанализ и правилна самооценка, умение да се владее, за да се самоусъвършенства. Длъжни сме да създадем у детето си полезни навици към труд, хигиена, спортуване, физическо укрепване, закаляване. За го научим на природосъобразен живот и правилно мислене. Да го научим да обича природата, да е по възможност повече сред нея, да обича животните и растенията и да се грижи за тях. Да използва пълноценно даровете на природата – слънцето, въздуха и водата.
Трябва да съветваме, особено по-големите деца, да си създават житейска програма, да си поставят цели и задачи, които да изпълняват всеки ден, да им създаваме задължения в семейството, да ги възпитаваме в дълг към близките, по-възрастните, въобще да обичат хората.
По-нататък ще разглеждам възпитанието на детето от гледна точка на антропософията /мъдрост за духовното устройство на човека и Космоса/. Тази духовна наука съдържаща мъдростта на древните мистерийни школи е основана от д-р Рудолф Щайнер, учен, философ, който я даде на човечеството в сегашен, научен език, разбираем от интелекта на съвременния човек. Това е мироглед, който съдържа наука, изкуства, практическо приложение в живота на духовното познание, част от което е т.нар. Валдорфска педагогика, която се прилага при малките деца и у нас. Антропософията е проникната от най-дълбокото Християнство.
Има три много трудни неща, които единствено малкото дете трябва да научи за разлика от животните – да ходи, да говори и да мисли. Първото е да преодолее гравитацията, постепенно да пълзи, да се изправи и да се научи да ходи. Това е много трудно усилие и трябва да бъде подпомагано. Детенцето е отличен подражател, имитатор. Чрез подражание то се учи да говори, още преди да мисли. Едва след това, след въплътяването на Аза /Духът/ то постепенно се научава да мисли. Това става около третата година, когато детето за първи път каже “Аз”.
Но мисленето става с етерният мозък, част от етерното /жизнено/ тяло, оживотворяващо физическото тяло. А етерните сили на детето са заети с усилен градеж и растеж на физическото тяло. Ето защо е изключително важно малкото дете да не бъде насочвано към твърде ранно обучение /преди пета-шеста година/ в писане, смятане и т.н. Много вредни са ранните занимания с компютри, телевизия, електронни игри и пр.Такива деца са бледи, болнави, невротични и по-често страдат от детски болести. Детето има нужда от разказване или четене на приказки, митове и легенди, за да се развива неговото въображение и фантазия. Малкото дете трябва да бъде поощрявано да рисува, да моделира с пластелин, да играе свободно с деца като него. Всеки ден детето трябва да се извежда на разходка сред природата. Нужно е да му се обясняват природните явления, да опознава животни и растения, да ги обиква и се грижи за тях. Като добър имитатор малкото дете бързо учи езици, но е добре да учи не по два или дори три езика едновременно.
В училищна възраст е добре от преподавателите да се прилагат следните принципи, които препоръчва видният валдорфски учител Кристоф Вихърт: “…Всеки учебен урок трябва да съдържа интелектуална част, емоционална част, в която детето има да прави нещо. Ако просто изпълняват тези три правила, децата учат нещо, преживяват нещо,свързват се с него и правят нещо. Това само по себе си вече дарява здраве. Обикновеното образование се свежда до това, че ти просто учиш. А това е много едностранчиво”. Нужно е да се свързват сухото, интелектуално познание с чувствата /напр. творчество в различни изкуства/ и волята /изработване на нещо/. Така детето се научава да цени истината чрез познанието, красотата, хармонията чрез изкуството и да върши дела в полза на хората.
Каквато среда създават родителите и близките на детето, така ще се оформи неговият Аз, защото то имитира средата, в която расте. Ето защо преди всичко е необходимо детето да бъде обгърнато с любов, радост, оптимизъм и хумор. Скандали, разправии, лъжи между родителите изкривяват възпитанието на детето, правят го агресивно. От друга страна, детето не бива да бъде разглезвано, да е непрекъснато център на внимание и да обсебва постоянно времето на родителите. Много полезно е за малкото дете да бъде включвано в труда на родителите под формата на игра, за да се учи на трудолюбие. Детето трябва да се обучава да не лъже, да знае кое е добро и кое – зло, какво не бива да прави, но в никакъв случай да не бъде физически наказвано за неговите грешки.
Особено важно е детето да бъде учено да изгражда християнски ценности, за да направи своя Дух /Аз/ силен. То трябва да бъде научено да благодари, да прощава, да има благоговение, смирение, търпение, състрадание почит и преклонение, справедливост. Най-добре тези добродетели се изграждат в детска възраст. В никакъв случай детето не трябва да се страхува, да се поощрява в него егоизъм, себелюбие, възгордяване, агресия, желание да се бие. Майка Тереза, известната съвременна светица казва: “Любовта е единствената реалност”
Най-важното е детето да се учи да обича, а не да мрази, защото любовта е най-голямата сила на Духа.
Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.
