Утро в Рибарица
В начеващия ден
света е недокоснат,
сякаш преди мен
от тук е минал Господ
през билото зари
усмивката Му блага
в искрящите сълзи
на утринната влага.
Прострели по рида
накитени престилки,
ливадите дъхтят
на пресен мед и билки.
В духът ми умъдрял
природата отеква
и в тъмната гора
аз влизам като в черква.
В нашата материалистична епоха придобиха особена популярност две големи неистини. Едната е, че Исус Христос е бил само човек, историческа личност, духовен водач, създал религия, но не и Бог. Измислят се какви ли не легенди, че бил обикновен човек.
Другата неистина е, че Исус Христос ще се роди отново във физическо тяло като човек. Тези митове се разпространяват непрекъснато и на широко чрез книги, телевизия, филми и пр. Целта на демоничните сили е да се заблудят хората, да се принизи единственото събитие в човешката история, когато един Бог – Христос се роди в специално подготвеното през поколенията тяло на Исус. Това се случва само веднъж на Земята и никога няма да се повтори.
Всички други създатели на религии и духовни водачи /адепти/ са били човеци, но не богове, като Буда, Мохамед, Заратустра и пр.
Според духовната наука антропософия, чиито създател е духовният предводител, учен и ясновидец д-р Рудолф Щайнер - Второто пришествие на Христос е в жизнено /етерно / тяло, което е невидимо, но прониква както в хората, така и в самата Земя и нейната атмосфера. Христовият импулс прониква във всяко човешко сърце, независимо дали човек го осъзнава или не. Д-р Р.Щайнер е автор на Петото Евангелие, допълващо каноничните четири Евангелия.
В далечното минало, през първата следатлантска - древноиндийската културна епоха хората са притежавали инстинктивно ясновидство. Те са виждали и живели всред духовни същества, които са ги направлявали. Христос винаги е съществувал като едната страна от Светата Троица, / Бог, Бог – Син, Свети Дух/ и е Създател и водач на човечеството. В древността Христос е бил почитан като Слънчевият Бог, но с различни имена за съответната епоха. Древните индуси са го наричали Вишвакарман. През втората културна епоха – древноперсийската по времето на Заратустра , Слънчевият Бог е наречен Аура Маздао. През древната египетско-халдейско-вавилонската епоха е наричан Озирис.
Следва четвъртата културна епоха – Гръко-римската. Хората постепенно загубили ясновидството и били напълно откъснати от духовния свят и духовните същества, които ги направлявали. Това било необходимо, за да може човек да развие своите умения и по свободна воля да овладее и проучи земния, материален свят. Но, при пълното затъмнение на духовния свят и откъсване от неговото водачество настъпила деградация, известно израждане на човешкия Аз /Дух/ в егоизъм, неконтролирани страсти, нагони, агресивност. Човечеството е вървяло към своят духовен упадък и израждане.
Тогава Христос, Слънчевият бог е направил най-голямата саможертва. За да спаси човечеството от упадък е трябвало да влезе в тясното човешко тяло, да страда, да изпитва болки и унижения, да преживее мъченическата, жестока смърт на кръста между двама разбойници.
Когато Христос слязъл на Земята и се родил в човешкото тяло на Исус, това е бил единствен, преломен момент не само в човешката история, но и в човешката еволюция и особено на човешкия Аз /Дух/ към усъвършенстване.
При кръщението на Исус на река Йордан - Йоан Кръстител извършва един мистичен акт - потапяне на Исус във водата. Тогава Христос – един Бог влиза в тялото на Исус. Според Евангелието на Йоан – “. . . и Словото /Христос/ стана плът и живя между нас”.
Евангелието на Матей представя актът на въплътяването на Христос в тялото на Исус така: “И като се кръсти, Исус веднага излезе от водата; и ето отвориха му се небесата и видя Божия Дух, че слизаше като гълъб и се спускаше върху Него; и ето глас от небесата, който казваше: този е възлюбленият Ми Син, в когото е Моето Благоволение.” / 3, ст.13 -19/.
Три години Исус Христос живя между хората, извършваше чудеса, мигновенни изцеления пред очите на всички. Той основа не само религия с ценности и добродетели, но важни бяха делата на великата саможертва извършени от него, и най важните от тях са мистерията на Голгота и Възкресението. През тези три години Христос одухотвори и извиси всички тела на Исус, даже и енергийната, силова конструкция на физическото тяло и особено на физическия мозък на Исус - седалище на Духа /Аза/ и те станаха съвършенни.
При мъченическата смърт на Христос на кръста – Мистериията на Голгота, кръвта изтекла от раните Му е попила в Земята и тогава Богът Христос е станал Дух на Земята. Така Христовият Дух като семе проникнало и озарило всеки човешки Дух /Аз/, давайки му импулс, подтик за духовно издигане.
Важно е да се знае, че при смъртта на Исус Христос физическото тяло се разпрашило много бързо от божествените сили на Христос. И при ВЪЗКРЕСЕНИЕТО - възкресното тяло на Христос е: проникнатото от Неговият Дух етерно тяло на Исус, заедно с квинтесенцията /силовата конструкция/ на физическото тяло на Исус.
С Възкресението Христос даде надеждата и възможността всеки човек да се издига духовно, приел доброволно Христовия импулс за всепроникваща Любов. Защото целта на бъдещата еволюция на Земята и човечеството е да развие всеобщата Христова Любов. И както казва д-р Рудолф Щайнер: “Христовата любов е моралното слънце на света”.
За всяка хапка хляб, за всяка глътка сок /течност/, трябва да благодарим на Христос, защото духовно ядем “живото му тяло” и пием “живата Му кръв” - от Възкресението до ден днешен и в бъдните дни.
Христос е невидимото Духовно Слънце, което огрява нашият вечен висш Аз /Дух/ и сърцата ни. Той е нашето Възкресение в бъдещата ни еволюция.
Христос посреща душите ни след смърт в своята светлина и благодат. В книги са описани стотици случаи на хора в клинична смърт, които казват винаги едно и също. Най-напред преминават през тъмен тунел, след което ги посреща ярка духовна светлина, радост и покой – и те знаят – това е Христос. И не им се иска да се връщат при мъките и болките на Земята. Например в Книгата на Мууди “Живот след живот” са описани такива случаи.
И както е написано в Евангелието на Йоан: Има още и много други дела, които извърши Исус; но ако се напишеха едно по едно, струва ми се, че цял свят не би побрал написаните книги”. / 21, ст.25/.
В наше време, в петата следатлантска културна епоха, все още сме в духовната тъма, без духовни сетива и днес - Мистерията на Голгота и Възкресението не се разбират. Но с нашата развита съзнателна душа понастоящем можем да изучаваме със здрав, логичен ум Духовната наука, антропософия от д-р Р.Щайнер познанието за Христос, доверявайки се на нашето чувство за истина. Той казва: “Духовното знание и духовен живот трябва отново да станат достояние на човечеството, за да може цивилизацията да бъде спасена от пропадане”.
И нека да чувстваме Христос навсякъде – в изгряващото слънце, в уханието на цъфналите дървета, по полята и в тъмната гора, както го е усетил със сърцето си поетът Михаил Кендеров.
Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.