Като мъждукащ огънец

                                                           в шепите си дълго носех

                                                 малко щастие.

                                                 Не можех ни юмрук да свия,

                                                 ни ръка на някой да подам.

                                                 Трябваше да ходя бавно

                                                 все по равното,

                                                 да го предпазвам

                                                 от остри ветрове.

                                                 Но днес благодаря на бурята,

                                                 на всички облаци и на всички мълнии –

                                                 на камъка, в който се препънах

                                                 и хвърлих всичко от ръцете си

                                                 да върна свойто равновесие.

                                                                     Михаил Кендеров

          Аристотел разглежда  подробно влиянието на добродетелите за нравственото издигане и душевното здраве на личността. Той изтъква като основа на всички добродетели равновесието, мярката по следния начин: “Добродетел, това е разумно разбиране на известна човешка способност в отношението на човека да удържа средата между “твърде много” и “твърде малко. Поетът Михаил Кендеров е изразил своят стремеж към равновесие така: “ . . . и хвърлих всичко от ръцете си  да върна свойто равновесие.

В древността в мистерийните центрове посветените  учители, водачи на човечеството, са притежавали духовната мъдрост. От там знанията са прониквали сред хората, за да формират културното им развитие. Те са обучавали малцина избрани ученици, от които са изисквали душевно пречистване и утвърждаване на следните главни добродетели: справедливост, умереност /разсъдливост, равновесие, благоразумие/, мъжество /присъствие на Духа/ и мъдрост.

По-късно тези добродетели са наречени “платонови”, защото той ги описва и подчертава значенето им за духовното издигане на човека.

Платон е препоръчал всяка от добродетелите най-добре да се развива в определен сезон. Зимно време да се утвърждава умереност, през пролетта – справедливост, през лятото – мъдрост, и през есента – смелост.

В антропософската духовна наука /най-подходяща за съвременния човек/ се обръща специално внимание на важността на добродетелите, ако личността е избрала този път на духовното си развитие.

В книгата си “Как се постигат познания за висшите светове/ д-р Р.Щайнер изтъква важността на следните добродетели: “Съществуват три добродетели, които ако се развият, почти ви правят ясновидец. Вие само трябва да ги упражнявате с необходимата сила и интензивност: увереност в себе си със смирение, самообладание с кротост, присъствие на Духа с устойчивост”.

 Всяка от “платоновите” добродетели укрепва някое от нашите тела: физическо, жизнено /етерно/, душевно /астрално/, Духовно /Аз/.

                              Укрепване на физическото тяло

Физическото тяло става по-здраво, по-издръжливо чрез развиване на добродетелите  справедливост и благодарност.

Това означава да приемаме всичко, което ни се случва за справедливо и да сме благодарни за всичко, което ни се дава. Такъв е законът на съдбата /кармата/: каквото сме посели в минал живот, а и в този, такива плодове ще берем.Често това са съдбовни удари, нещастия, болести, които ни идват не случайно, а за да изплатим свои грешки. Това е справедливо. Не трябва да обвиняваме никого за това, което ни е сполетяло – нито околните, нито Бога.

Ще дам един пример. Случи ми се катастрофа с линейка при която получих тежка травма на левия си крак. Получих прозрение в медитация, че изплащам с това сериозна грешка от минал живот, поради която е пострадал човек с травма на същия крак.

Справедливост е и това да си казваме винаги: “Да не се случва на другия това, което не искам и на мен да се случва”. Тази добродетел изисква да проявим разбиране, добронамереност към всеки човек и по възможност да не го критикуваме.

Добродетелта благодарност е толкова важна, че на нея е посветен празник, на който се събира цялото семейство, за да  благодари на  близките си и за всичко което човек има.

Първите думи, на които трябва да бъде научено малкото дете са: “моля” “благодаря” и “прощавай”. Външно погледнато те изразяват добро възпитание, а всъщност те имат дълбоко значение като израз на важни добродетели.

Молбата е начало на всяка молитва и особено на молитвата, която Христос ни е дал – “Отче наш”. Най-напред за всяко нещо благодарим на Бога, който всичко ни е дал, създал ни е като същество, живота ни, Природата, Земята. Затова всяка молитва трябва да съдържа благодарност към него.

От дете ние се учим да бъдем благодарни на родителите си, на учителите си, на всички за всичко, което получаваме. Трябва винаги да сме благодарни за това, което имаме, колкото и малко да е то. Благодарността укрепва както душата, така даже и физическото тяло, дава ни здравословни сили. Всяко ядене, което започва с благодарност към Бога, който ни дава насъщния хляб ежедневно е благословено. Така се насищаме с по-малко храна, защото с мъдростта на висшите ни тела, особено на нашия Дух, се асимилира много по-добре и в по-малки количества. Забележително е, че духовните хора, аскетите, които много постят и се хранят съвсем малко, са слаби, жилави и много по-здрави от другите хора.

                    Укрепване на жизненото /етерното/ тяло

Жизненото /етерното/ тяло се засилва от  умереност /разсъдливост, благоразумие/. Това са важни добродетели, за нашата жизненост и добър тонус. Добродетелта умереност е толкова важна, че Аристотел я характеризира като самото понятие за добродетел – мярка във всичко. Това означава преди всичко равновесие, балансиране на чувствата, особено на главните симпатия и антипатия. Равновесие не означава апатия или безразличие, а да овладяваме радостта, без екзалтация и да не позволяваме скръбта да ни сломи.

Тази добродетел означава също разсъдливост и умереност в речта. Човек трябва да изказва само добре обмислени неща, да се пази от празнословие и излишни приказки. С речта  ние изразходваме много енергия, затова нека я използваме благоразумно, с достойнство, без налагане на своето мнение и излишно критикуване.

Умереност означава също да избягваме крайностите, а винаги да се придържаме към мярката към средата. Не е редно нито да се отдаваме изцяло на наслажденията, удоволствията и консумиране на материални блага, нито да ставаме аскети и да изоставим житейските си задължения в сетивния свят.

                              Стабилизиране на душата /астралното тяло/

Астралното тяло най-много се засилва от смелост /мъжество, присъствие на Духа, самообладание/.

Често човек няма смелост да признае истината за нещо. Но истината е в интуициите, тя укрепва нашата съвест и трябва да имаме кураж да признаем своята грешка. Това ни дава спокойствие и душевно здраве.

Самообладание е необходимо при бързо вземане на решения, при тежки удари на съдбата, страдания и мъка, без да се сломим.

Смелост  и доверие в себе си се изисква също при предприемане на действия са осъществяване на нови идеи или идеал. Едновременно с това трябва да си даваме точна сметка имаме ли необходимите качества и заложби за изпълнението им.

Смелостта трябва да се съчетава с мъдрост защо е необходима и защо да се прояви. Мъжеството като самопожертвувателност при изпълняване на действия за реализиране на идеал, или за спасяване на човешки живот извисява душата и духът на личността. Миналата година операторът Григор Кумитски спаси момиче от удавяне, но самият той загина. Такава жертвоготовност е героизъм.

Не може да се каже същото за показното мъжество при екстремни спортове или реалити шоута  на които сме свидетели. Това са безмислени рискове и опасности за живота, които не допринасят за духовно-душевно усъвършенстване на човека.

                              Укрепване на Духа /Аза/

Висша добродетел за укрепване на нашия Аз е мъдростта. Интелигентност, много натрупани знания не едно и също с мъдростта. С нашия разум и знания се обхващат отделни части от нещата и това е чисто човешка, мисловна проява на нашия интелект. Мъдростта е духовно знание, получено чрез нашата интуиция, послания и откровения от духовния свят, както и от свещените  писания и духовни книги. Чрез мъдрост се научават природните и космически закони, правят се големи открития. Истинското познание на цялостния човек с всичките му тела също е мъдрост.

За нас да придобиваме мъдрост означава да се самоопознаваме, да си даваме точна, обективна оценка за това какви сме. Важно е да се вслушваме в своите интуиции, в откровенията на Духа, за да постъпваме добре и да взимаме правилни решения. Това означава да намираме опора и основание в самите себе си за всичко, което вършим. Тази добродетел е трудно постижима, защото трябва да намериш в собствените сили на душата проумяването на всяко добро дело, което извършиш, без всякаква външна принуда или по задължение.

Човек постепенно придобива мъдрост от узряването на нашия Аз по време на живота. Важно за нашето самопознание и осмисляне на съдбовните моменти в живота ни е проучване на собствената ни биография. Това се прави с ретроспекция отзад напред – от детството до сегашният ден. Добре е да се прави също ретроспекция в края на всяка година също отзад напред – от декември до януари.

Духовната, алтруистична любов е най-висшата добродетел издигаща нашия Аз.

Важно решение е да започнем да изучаваме духовната наука, защото в нея е мъдростта  както за човешкото духовно устройство, така и това на света.

                                                 Доц.д-р Иванка Кирова, к.м.н.