Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.03.2016 19:06 - ЗА ДУХОВНИЯ СМИСЪЛ НА ПРИЯТЕЛСТВОТО
Автор: ivankakirova Категория: Други   
Прочетен: 949 Коментари: 0 Гласове:
0



  

 

 

 

                    ЗА ДУХОВНИЯ СМИСЪЛ НА ПРИЯТЕЛСТВОТО

                                                                    

                                                                     НА ПРИЯТЕЛИТЕ

                   

                                                           Нима случайно сме се срещнали –

                                                           няколко искри завихрени от хаоса

                                                           и точно тоя миг е наш.

                                                           Не е ли хубаво,

                                                           че всеки е у другия,

                                                           влетял със светлината през очите му,

                                                           че в нашите души

                                                           като прашинка светеща

                                                 кръжи Вселената

и всеки я живее в себе си.

Не е ли чудо това,

че заедно

във радост и любов унесени

летим през Вечността.

              Михаил Кендеров

 

 

          Истинското приятелство е духовно-душевно сродство и свързване на две личности. Аристотел е казал “ Приятели са един дух в две тела”.

          Такова приятелство няма нищо общо с роднински или материални взаимоотношения. Дълбоките  приятелски връзки са често кармични /съдбовни/, т.е. те идват от съвместен живот на двете индивидуалности в минала епоха. Поетът Михаил Кендеров е казал за своите съдбовни приятели: “че заедно във радост и любов унесени летим през Вечността”.

          Но може да се създадат приятелства и в настоящия земен живот.

          Истинското приятелство предпоставя наличието на някои добродетели в двамата приятели като: алтруистична любов, състрадание, съчувствие, жертвоготовност, дискретност, търпение, великодушие и пр.

          Приятелството е в това да се споделят както добри, така и трагични събития в живота на двамата, взаимно да си помагат, да се подкрепят. Трудно е, но истинският приятел поема част от изпитанията в кармата на своя близък, за да може той да я понесе по-леко.  Христос казва на учениците си: “. . .никой нема по-голяма любов от тази, щото да положи некой душата си за приятелите си” /Ев. на Йоан гл.15, ст.13/.

          Ние живеем вече в епохата, когато се събужда съзнателната /духовна/ душа у съвременния човек. Личността с духовни стремежи не живее само в тесния кръг на роднински връзки, които са даденост. Такъв човек съзнателно търси и избира личности, които са му душевно и духовно близки. В тези отношения липсва материална заинтересованост, нито пък споделяне само на общи развлечения и удоволствия за убиване на времето. Добрият приятел е като твое друго Аз, на който можеш да разчиташ винаги

като на себе си. Отношенията са равностойни и взаимни – от твоя приятел можеш да очакваш подкрепа във всеки момент, при всички обстоятелства. Временните служебни или случайни познанства не могат да се нарекат приятелства, ако не почиват на взаимна обич и подкрепа.

          В днешно време истинското, безрезервно приятелство между хората е голяма благодат.

          Ето какво пише за приятелството Халил Джубран, изтъкнат поет, художник и философ /1883-1931/ роден в Ливан, считан за гений на своето време: ”Твоят приятел е отговор на твоята нужда. Той е твоето поле, което сееш с любов и жънеш с благодарност. И той е трапезата и огнището ти. Защото ти отиваш при него в глада си и го търсиш, за да намериш спокойствие. Когато твоя приятел ти казва това, което мисли, не се страхувай да изразиш както своето съгласие, така и несъгласието си. И когато той мълчи, сърцето ти не престава да слуша неговото сърце, защото в мълчанието се раждат и споделят всички мисли, всички желания и надежди. . .И нека няма друга цел в приятелството, освен задълбочаването в Духа. . . .  И нека най-доброто, което имаш, бъде за твоя приятел. Защото какво би бил той, ако го търсеше за да убиваш свободното си време. Търси го винаги, за да живеете времето си заедно. Защото той трябва да запълва нуждите ти, а не празнотата ти. Защото в радостта на малките неща, сърцето намира своята утрин и своето подмладяване.”

          Колкото повече приятели или другари имаме, толкова сме по-богати  духовно и душевно. Тогава животът ни става все по-пълноценен и творчески активен, чувстваме се потребни, необходими, а това е постоянна вътрешна бликаща топлина и светлина, която топли и разширява душата.

          Ако вечер мога да си кажа: “днес бях полезна на моят приятел, помогнах му”. Това ме прави удовлетворена от живота, радостна и щастлива. Защото истинското приятелство е не само прекарване на свободното си времето заедно в удоволствия или празнуване, а взаимопомощ, дори саможертва за приятеля.

          Тези приятелства са съдбовни /кармични/  и изграждат пътеки към бъдещи общества от приятели свързани с алтруистична любов. Като разширяваме кръга на все повече приятели и любовта е взаимна, неегоистична – вървим по пътя към възвисяващата  Христова любов.

          Ще дам пример за истинско духовно приятелство. Аз и съпругът ми имахме приятел, също антропософ. Още щом го срещнахме разбрахме, че  нашето приятелство е всеотдайно и  съдбовно. Работата му беше свързана с много пътуване, но щом се връщаше в София дните ни ставаха празници. Събирахме се с други приятели за нашите духовни разговори на сбирки, прекарвахме много време заедно в излети на Витоша, на вилата и пр. На един обяд заедно забелязах, че той лесно се задавя. Веднага го изпратих за изследване и се установи рак на стомаха в напреднал стадий. Близките на нашия приятел бяха в чужбина и аз и съпругът ми му помагахме, правехме всичко да  облекчим страданията му от химиотерапия, лъчетерапия и хранене без стомах /беше опериран и стомахът беше изрязан/. Ние бяхме почти всеки ден с него. Това продължи една година.

           Два дни преди да почине в болницата прозрях чрез медитация нашето съдбовно приятелство от минал живот, когато пак сме били заедно. И му дадох утеха, че нашите души ще бъдат заедно и след като премине Прага на духовния свят.

Вече пет години изминаха от смъртта на нашия приятел И винаги усещам и знам, че  душата му е близо до нас, и чувствам неговата помощ, особено в трудности и изпитания.

Изключително важно е човек да осмисли връзките си с различни приятели, дали те са наистина духовни, всеотдайни, независимо кога са създадени – в минал живот, или в настоящия. Тогава човек е сигурен във взаимната и всеотдайна подкрепа, че може да разчита  на този приятел,  че имат духовна общност, която прави по-пълноценен живота и на двамата!

                                                           

                                                 Доц.д-р Иванка Кирова, к.м.н.

         

         

           

         

         

 

                   

                    




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ivankakirova
Категория: Други
Прочетен: 895267
Постинги: 849
Коментари: 119
Гласове: 621
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031