Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.04.2016 19:27 - ЗА НЯКОИ ТРУДНО ПОСТИЖИМИ ДОБРОДЕТЕЛИ
Автор: ivankakirova Категория: Други   
Прочетен: 984 Коментари: 0 Гласове:
0



           ЗА НЯКОИ ТКРУДНО ПОСТИЖИМИ ДОБРОДЕТЕЛИ

 

                                                           Здрача от мълчание прелива.

                                                           Върховете – мъдреци вглъбени,

                                                           вечността на дълги глътки пият.

                                                           В тази нощ и аз съм връх на нещо.

                                                           От деня прегазена тревичка –

                                                           във мълчанието расна

                                                           и досягам с духа си всичко.

                                                                                Михаил Кендеров

 

                                         За прошката /великодушието/

          Умението да прощаваме е трудно постижима добродетел. Духовно силната личност изживява и разбира друга индивидуалност. Това е възможността да разберем проблемите на друг човек като свои. Тя може да бъде наречена също солидарност. Великодушие означава велика, голяма душа, в която има място за скърби и радости  преди всичко на други души, към които имаме предразположение, с които сме близки духовно и душевно. Всяка несправедливост, неправда, извършена към друга личност, преживяваме като лична несправедливост и реагираме, както бихме реагирали, ако постъпката е засегнала нас самите.

          Великодушие е също умението да прощаваме на тези, които са ни огорчили, или навредили.

           Ние имаме прекрасен християнски празник Неделя сиропустна на всеопрощението. По стара традиция на този ден човек иска прошка от всички свои близки и приятели за допуснати грешки спрямо тях.

          Великодушието дава възможност за разширяване на кръга от хората, които обичаме, на все повече приятели и близки, които обхващаме с нашия Аз /Дух/.

                    Благоговение /страхопочитание, почит, преклонение/

          В днешната материалистична култура тази добродетел трудно се придобива. Много хора нямат понятие какво е това благоговение, особено атеистите. Тя е позабравена и сякаш оставена в миналото добродетел. А благоговението е една от най-висшите добродетели на  истински духовната, силна личност. Благоговението е преклонение преди всичко към Бог, към Христос и към духовните водачи на човечеството, а също и пред Духа на друга индивидуалност, заслужаваща почит. Аз изпитвам  преклонение пред писателката Вера Гюлгелиева, която ме въведе в духовната наука, но вече не е между живите.

          Д-р Рудолф Щайнер пише следното: “Чувство на почит това е възвишена, магнетична сила, издигаща ни до най-високите сфери на свръхсетивния живот . . Без това чувство не може нищо да се постигне”.

          В благоговението блясва живото мислене, чрез което Духът ни говори. Това е добродетел на съзнателната душа, която изпитва любов и преклонение към всяко истинно духовно познание. Без благоговение човек, чиято душа не е  специално насочена, минава покрай нещата, без да ги опознае. Предаността към обекта на благоговение /било то човек или познание/ трябва да се освети с живата, сърдечна, а не абстрактна мисъл.

                            Състрадание /съучастие/

          Състраданието блика от любящото сърце, което изживява болката и страданието на друга личност като свои собствени. Тази добродетел обединява хората в общност на взаимна помощ. Духовното познание ни разкрива, че изпитвайки състрадание, ние не загубваме своята независимост и правилното разсъждение.

          Състраданието е добродетел на духовно извисената личност и често е интуитивно. Съучастието увеличава духовната ни сила.Чрез тази сила ние сме в състояние да помагаме на друга индивидуалност да преодолее страданието, болката, мъката, за да понесе по-леко съдбата си. А на Лицето, изпитващо състрадание носи чувството на огромно удовлетворение и радостта, че страдащият ще понесе достойно своята болка и в крайна сметка своята Карма.

          Д-р Р Щайнер пише за състраданието: “Където в живота се ражда любов и състрадание, там се чувства вълшебното влияние на Духа, пронизващ сетивния свят”.

                                Жертвоготовност /самоотверженост/

          Самоотверженост е да заглушиш егоизма си и да дадеш на друго същество или на много хора нещо от себе си, понякога даже живота си. Не е силен този, който само получава, а този който дава свободно, от любов, без да е задължен. И колкото повече раздава човек от себе си духовни и материални блага, сили, енергия, толкова повече получава такива от духовния свят. Това е неотменен космичен закон.

Пред нас е великия, единствен по рода си в човешката история и еволюция пример за саможертвата на един Бог – Христос за цялото човечество. Той слезе от духовния свят, въплъти се в тясното човешко тяло на Исус, претърпя нечовешки страдания и пожертва Себе си, за да спаси затъващия в деградация човешки род. Той донесе на човека първообраза на невидимото физическо тяло /фантом/, което възкръсна. От тогава всеки от нас има заложен в сърцето си импулса на Христос – великата сила на любовта, независимо дали го осъзнаваме или не. Но с този Христов импулс ние вървим към своята духовна еволюция, за да може в бъдещи епохи да се извисим. Висшият ни Аз / Дух/ е частица от Христовия Аз. Примерът, който ни даде Христос, е нашият идеал – да се жертваш от любов, когато се наложи.

          Тази добродетел е ярко изразена в майката, която винаги е готова на жертва за своето дете. Такава добродетел притежават също личности, които даряват свой орган /бъбрек/, за да спасят умиращ човек.

                                                 Смирение /скромност/

          Това е трудна добродетел, но много важна за съвременния човек. Защото много от хората считат, че в днешния свят преуспява самоизтъкването, себичността, даже агресивността.

          Смирението изисква нашето Себе /Аз/ да се овладява и отдръпва в сянка, особено когато ни се иска да блеснем със своите успехи, резултати, дарования, слава и да търсим признание за тях. Тази добродетел ни позволява да осъзнаем, че все още сме далеч от истинското съвършенство.

           Ако всеки ден си правим обективна самооценка в пет минути мълчание разбираме нашите грешки и се стремим да не сме тщеславни, честолюбиви  и суетни, за да имаме духовен напредък. Поетът Михаил Кендеров пише: “От деня прегазена тревичка – във мълчанието расна и досягам със духа си всичко”. Ако човек има скромността да признае, че е като прегазена тревичка в днешния материален свят - ще има сили да досяга с духа си всичко.

          Ако считаме своето мнение, становище и действия за единствено правилни, не е само нескромност, но голямо самолюбие, което не е реално. Егоизмът ни отдалечава от смирението и напразно разхищава най-добрите ни душевни и духовни сили.

          Смирението влива огромна духовна сила в нас, която ни укрепва и прави вътрешно устойчиви.

          В духовната наука се казва че висините на духа могат да бъдат превзети само ако се мине през портите на смирението. Никой не може да стигне до истинско познание,  без да изпита преклонение пред него.

                                                 Търпение

          Търпението  е една от най-трудните добродетели за усвояване, особено за младите хора, в нашия забързан живот “на висока скорост”, при който времето не стига за нищо.

          Търпението е това, което обединява силите на Духа. Единствено чрез търпение познанието, което сме натрупали, може да узрее и да се превърне в мъдрост.

          Нетърпението води до необмислени действия, припряност, прибързаност  и като резултат – до много грешки в каквато и да е работа или дейност.Търпението е основа за активно духовно размисляне и обстойна преценка и правилно решение и чак тогава се пристъпва към изпълнение на взетото решение. Най-ценните резултати, най-значимите постижения по пътя на проникновеното духовно познание се постигат с търпение, понякога траещо с години. Например д-р Рудолф Щайнер е обмислял и правил духовни проучвания в продължение на двайсет години преди да публикува за първи път  троичното душевно-духовно и физическо устройство на човека, а именно: главата на човека – главно седалище на нервната дейност, където е предимно мисловната дейност, гърдите – на кръвообращението и дишането – с предимство на чувствата и долна част на тялото с крайници и веществообмен – с действие на волята.                                                      Издръжливост

          Издръжливостта се изявява, когато  оставаме верни на себе си, на близките и приятелите си, независимо от всички премеждия препятствия, удари на съдбата.

          Издръжливост е, когато сме осъзнали своите цели и задачи, взели сме решение и вървим по нашия път напред, водени неотклонно от нашия Дух. Животът ни ще бъде пълноценен, ако въпреки всички трудности, не се отказваме от делата си и ги довеждаме до успешен завършек.

          Осъзнавайки съдбата си и тази н нашите близки знаем, че каквото и да ни се случи, трябва да издържим изпитанията, особено хроничните и тежки заболявания - нашите и техните. Една хронична болест може да се преодолява с осъзнаването за лечебните сили на жизненото, астрално тяло /душа/  и особено на Духа, заедно с лечението на физическото тяло

Издръжливост е винаги да осъзнаваме че си струва дълготрайното преодоляване на трудностите по духовния ни път. Защото тя се отплаща с нови жизнени сили, поради укрепване на висшите ни тела. Тази повишена жизненост не позволява да рухнем и да се сломим при ударите, които получаваме в живота.

          Добронамереност /тактичност, вежливост, учтивост/

Тази добродетел е много важна за укрепване на душата. Учтивостта обикновено се разбира като израз на добро възпитание. Но добронамереност  означава уважение към другата личност, която също притежава божествен Дух.

Вежливостта не трябва да се разбира като лицемерно външно поведение за по-лесно общуване. Тя е особено важна днес като противовес на грубостта, безпардонността и агресивното поведение, така често срещани днес у много хора, даже и при деца с недобро възпитание.

Тактичността е начин да се даде възможност на другия човек да ти се открие, да ти се довери. Тя дава много възможности за сърдечна привързаност и приятелство.

Тактичният и учтив човек създава винаги  атмосфера на добронамереност и миролюбиво отношение към себе си, без специално да го търси. Това е особено необходимо днес за всеки човек, за да живее спокойно и уравновесено.

                                                 Доц.д-р Иванка Кирова, к.м.н.




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ivankakirova
Категория: Други
Прочетен: 895321
Постинги: 849
Коментари: 119
Гласове: 621
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031