Пътят към Бога минава през самопознанието,
намериш ли себе си, ще намериш и пътя.
Михаил Кендеров
Пред човека трябва да заставаме с благоговение и страхопочитание, защото със своето съвършенство и сложност представлява най-великото и най-значимо творение на духовните светове. За него е създадена Земята. Като творба на целия Космос човекът съдържа в умален вид всички духовни светове.
Човекът представлява чудесна организираност от божествени, духовни сили и земни вещества. Нашият организъм има космична и земна същност. Затова всеки човек трябва да познава законите на своята земно-духовна природа.
Сега, в началото на третото хилядолетие след рождество Христово е изключително важно окултните /скрити, езотерични/ познания за духовната същност на човека и Космоса да бъдат открити за всички, тъй като има опасност човечеството съвсем да загуби връзка с духовния свят в нашето материалистично съвремие. Това особено много се отнася за днешните объркани и обезверени млади хора.
Човекът гражданин на Космоса
Според известната американска антропософка Бъредин Джоселин “Чрез ново възпитание и образование, в основата на което стои духовната интелигентност ще се събуди самосъзнанието, че човек не е само физическо видимо тяло, а едно духовно-душевно същество, съзнаващо се като гражданин не само на Земята, но и на Космическата цялост. Като граждани на Космоса ние не се откъсваме от земния живот. Но този факт придава допълнителна стойност на земния живот; помага ни да не се удавим в материализма; извежда ни от всяка криза; поражда желание да сътрудничим за обновяване на света”.
Човекът е микрокосмос, съставна част и точно отражение на макрокосмоса. Древните мъдреци са знаели много повече от нас за духовното устройство на човека. Духът на човека е съединен с Духа на Вселената и осъзнаването на това внася в живота ни усещане за сигурност, спокойствие, увереност, хармония /според Б.Джоселин/.
Духовното познание помага на съвременния човек да изчезнат страховете му, стоящи в основата на т.нар. болести на цивилизацията.
“Човек е разбрал нещо само тогава, когато го е схванал със сърцето си. Умът и разумът са само посредници на възприятията на сърцето. Чрез интелекта и разума ние проникваме до Божиите мисли, но когато така вече имаме мисълта, трябва да се научим да я обичаме. Бавно, малко по малко, човек се научава да обича всички неща”, д-р Р.Щайнер.
Това е животворният Христов импулс на любовта във всяко човешко сърце.
Антропософията дава познание за това, че освен физическо тяло, човек притежава още три невидими свръхсетивни тела: астрално /душа/, етерно /жизнено/ и Аз /Дух, Себе, Его/. Така че човешкия организъм има четирикратно устройство.
За първоелементите
Духовната наука разкрива, че целият Космос, включително и човекът /микрокосмос/ е съставен от четири основни, първични елемента: земя, вода, въздух и огън. Това не са понятия за химически елементи, нито за агрегатни състояния, а те имат смисъл на основни градивни елементи и космически сили.
Древните източни философии, както и древногръцките философи /по-специално Аристотел, Платон и Хераклит/ ни дават познанието за първоелементите: Земя, Вода, Въздух и Огън.
На елемента Земя отговаря физическото тяло на човека и то е сходно с минералното природно царство. На елемента Вода отговаря етерното тяло, а то е сродно с растителното царство и оживотворява всеки атом, всяка клетка на физическото тяло. Етерното тяло движи потоците на течностите в тялото. На елемента Въздух отговаря астралното тяло, което е свързано с животинското царство. Астралното тяло владее въздушните /газови/ течения и дишането в тялото. На елемента Огън /топлина/ отговаря Азовото тяло /Дух/, присъщ само на човека от земните същества. От него зависи топлината на тялото. Всички четири тела се проникват едно в друго.
Висшите ни тела проникват, изпълват физическото тяло и излизат извън него, образувайки аура на височина два пъти ръста на човека и ширина три пъти ширината на тялото. Например при ръст 180 см и ширина в областта на кръста 60 см аурата ще бъде на височина 360 см и ширина 240 см.
Следният пример може да онагледи телата на човека. В един съд с кипяща вода плува парче лед. Можем да оприличим парчето лед с физическото тяло на човека /то е най-малко/, водата – с етерното /жизнено/ тяло, парата – с астралното /душевно/ тяло и топлината, която предизвиква кипенето – с Азовото тяло/ /Духът/.
Всяко от телата има както физиологични, така и душевни функции.
Можем да си представим трите свръхсетивни тела – жизнено /етерно/, астрално /душа/ и Аз като невидими сили, енергии, които конструират, устройват и направляват функциите на физическия организъм. Целият живот на физическото тяло се изгражда, действа, диша, пулсира и се движи от тези космически енергийни, силови тела. Съществува взаимоотдаване на енергии, енергиен баланс между човека, Земята и Космоса. Човекът е най-съвършеното материално-духовно творение, обитаващо Земята.. Той е изграден както от земни вещества, така и от космическите сили /енергии/.
Човешкият организъм се състои от 70 до 90% течности и въздух, газообразни вещества. Само 10-30% са твърди субстанции, разтворени в течностите. И така можем да си представим човека като “ходещ водно-въздушен облак”, съдържащ в себе си малко прахообразни минерали. И този облак се конструира, сътворява и променя непрекъснато от своите невидими духовни тела, които пулсират, осцилират, трептят и се движат в многообразни жизнени течения и движения в организма.
Троично /триделно/ устройство на организма
Д-р Р.Щайнер за първи път открива и описва триделния човешки организъм и съотношението на телата в отделните части.
Човек-глава /Горен човек/. Това е главата с представителство предимно на нервната система и сетивата. В тях функционира главно астралното тяло /душата/. Тук действа мисълта, умствената дейност. Главата е стабилна, неподвижна част на човека, осигуряваща спокойствие на мозъка, за да работи. В мозъка се образува въглероден двуокис, а от него – въглена киселина и нейни соли, т.е. там има фин солеобразуващ процес, следователно действа главно елемента Земя /минералният елемент/.
Човек-гърди /среден човек/. В гърдите функционират предимно ритмичните системи – кръвообращение и дишане. В сърцето и кръвообращението се въплътява Азът/Духът/. Тези системи са с най-голяма подвижност и създават ритмиката в цялото тяло и всички системи. Дишането създава ритъма на кръвообращението /една вдишване на четири пулсови удара/ и чрез него въздейства също на мозъка. На елемента вода се опира кръвообращението, а на елемента въздух – дишането. Лесно е да си представим как чувствата променят ритъма на кръвообращението и на дишането. Например изчервяване от срам или побледняване от страх и пр.
Човек крайници и метаболизъм /долен човек/. Това е тялото от диафрагмата надолу и крайниците. Тук най-активно е етерното /жизнено/ тяло в двигателната дейност, храносмилане, обмяна на веществата, растеж, регенерация, размножение.
Чрез крайниците тук действа главно волята. За двигателната дейност е необходимо горене, затова в долния човек е активен елементът огън.
Разбира се всяко от телата и всяка от системите прониква в целия организъм, като осъществява неговата общност.
Троичното устройство все още не е познато на академичната медицина, защото тя не се занимава със свръхсетевните /духовни/ тела на човека. Но това е най-добрият начин за обяснение на физиологията не само на физическото, но и на всички духовни тела, а също така и произходът на някои заболявания.
Доц.д-р Иванка Кирова, к.м.н.
.
ЗАЩО ЧОВЕКЪТ Е МИКРОКОСМОС?
Пътят към Бога минава през самопознанието,
намериш ли себе си, ще намериш и пътя.
Михаил Кендеров
Пред човека трябва да заставаме с благоговение и страхопочитание, защото със своето съвършенство и сложност представлява най-великото и най-значимо творение на духовните светове. За него е създадена Земята. Като творба на целия Космос човекът съдържа в умален вид всички духовни светове.
Човекът представлява чудесна организираност от божествени, духовни сили и земни вещества. Нашият организъм има космична и земна същност. Затова всеки човек трябва да познава законите на своята земно-духовна природа.
Сега, в началото на третото хилядолетие след рождество Христово е изключително важно окултните /скрити, езотерични/ познания за духовната същност на човека и Космоса да бъдат открити за всички, тъй като има опасност човечеството съвсем да загуби връзка с духовния свят в нашето материалистично съвремие. Това особено много се отнася за днешните объркани и обезверени млади хора.
Човекът гражданин на Космоса
Според известната американска антропософка Бъредин Джоселин “Чрез ново възпитание и образование, в основата на което стои духовната интелигентност ще се събуди самосъзнанието, че човек не е само физическо видимо тяло, а едно духовно-душевно същество, съзнаващо се като гражданин не само на Земята, но и на Космическата цялост. Като граждани на Космоса ние не се откъсваме от земния живот. Но този факт придава допълнителна стойност на земния живот; помага ни да не се удавим в материализма; извежда ни от всяка криза; поражда желание да сътрудничим за обновяване на света”.
Човекът е микрокосмос, съставна част и точно отражение на макрокосмоса. Древните мъдреци са знаели много повече от нас за духовното устройство на човека. Духът на човека е съединен с Духа на Вселената и осъзнаването на това внася в живота ни усещане за сигурност, спокойствие, увереност, хармония /според Б.Джоселин/.
Духовното познание помага на съвременния човек да изчезнат страховете му, стоящи в основата на т.нар. болести на цивилизацията.
“Човек е разбрал нещо само тогава, когато го е схванал със сърцето си. Умът и разумът са само посредници на възприятията на сърцето. Чрез интелекта и разума ние проникваме до Божиите мисли, но когато така вече имаме мисълта, трябва да се научим да я обичаме. Бавно, малко по малко, човек се научава да обича всички неща”, д-р Р.Щайнер.
Това е животворният Христов импулс на любовта във всяко човешко сърце.
Антропософията дава познание за това, че освен физическо тяло, човек притежава още три невидими свръхсетивни тела: астрално /душа/, етерно /жизнено/ и Аз /Дух, Себе, Его/. Така че човешкия организъм има четирикратно устройство.
За първоелементите
Духовната наука разкрива, че целият Космос, включително и човекът /микрокосмос/ е съставен от четири основни, първични елемента: земя, вода, въздух и огън. Това не са понятия за химически елементи, нито за агрегатни състояния, а те имат смисъл на основни градивни елементи и космически сили.
Древните източни философии, както и древногръцките философи /по-специално Аристотел, Платон и Хераклит/ ни дават познанието за първоелементите: Земя, Вода, Въздух и Огън.
На елемента Земя отговаря физическото тяло на човека и то е сходно с минералното природно царство. На елемента Вода отговаря етерното тяло, а то е сродно с растителното царство и оживотворява всеки атом, всяка клетка на физическото тяло. Етерното тяло движи потоците на течностите в тялото. На елемента Въздух отговаря астралното тяло, което е свързано с животинското царство. Астралното тяло владее въздушните /газови/ течения и дишането в тялото. На елемента Огън /топлина/ отговаря Азовото тяло /Дух/, присъщ само на човека от земните същества. От него зависи топлината на тялото. Всички четири тела се проникват едно в друго.
Висшите ни тела проникват, изпълват физическото тяло и излизат извън него, образувайки аура на височина два пъти ръста на човека и ширина три пъти ширината на тялото. Например при ръст 180 см и ширина в областта на кръста 60 см аурата ще бъде на височина 360 см и ширина 240 см.
Следният пример може да онагледи телата на човека. В един съд с кипяща вода плува парче лед. Можем да оприличим парчето лед с физическото тяло на човека /то е най-малко/, водата – с етерното /жизнено/ тяло, парата – с астралното /душевно/ тяло и топлината, която предизвиква кипенето – с Азовото тяло/ /Духът/.
Всяко от телата има както физиологични, така и душевни функции.
Можем да си представим трите свръхсетивни тела – жизнено /етерно/, астрално /душа/ и Аз като невидими сили, енергии, които конструират, устройват и направляват функциите на физическия организъм. Целият живот на физическото тяло се изгражда, действа, диша, пулсира и се движи от тези космически енергийни, силови тела. Съществува взаимоотдаване на енергии, енергиен баланс между човека, Земята и Космоса. Човекът е най-съвършеното материално-духовно творение, обитаващо Земята.. Той е изграден както от земни вещества, така и от космическите сили /енергии/.
Човешкият организъм се състои от 70 до 90% течности и въздух, газообразни вещества. Само 10-30% са твърди субстанции, разтворени в течностите. И така можем да си представим човека като “ходещ водно-въздушен облак”, съдържащ в себе си малко прахообразни минерали. И този облак се конструира, сътворява и променя непрекъснато от своите невидими духовни тела, които пулсират, осцилират, трептят и се движат в многообразни жизнени течения и движения в организма.
Троично /триделно/ устройство на организма
Д-р Р.Щайнер за първи път открива и описва триделния човешки организъм и съотношението на телата в отделните части.
Човек-глава /Горен човек/. Това е главата с представителство предимно на нервната система и сетивата. В тях функционира главно астралното тяло /душата/. Тук действа мисълта, умствената дейност. Главата е стабилна, неподвижна част на човека, осигуряваща спокойствие на мозъка, за да работи. В мозъка се образува въглероден двуокис, а от него – въглена киселина и нейни соли, т.е. там има фин солеобразуващ процес, следователно действа главно елемента Земя /минералният елемент/.
Човек-гърди /среден човек/. В гърдите функционират предимно ритмичните системи – кръвообращение и дишане. В сърцето и кръвообращението се въплътява Азът/Духът/. Тези системи са с най-голяма подвижност и създават ритмиката в цялото тяло и всички системи. Дишането създава ритъма на кръвообращението /една вдишване на четири пулсови удара/ и чрез него въздейства също на мозъка. На елемента вода се опира кръвообращението, а на елемента въздух – дишането. Лесно е да си представим как чувствата променят ритъма на кръвообращението и на дишането. Например изчервяване от срам или побледняване от страх и пр.
Човек крайници и метаболизъм /долен човек/. Това е тялото от диафрагмата надолу и крайниците. Тук най-активно е етерното /жизнено/ тяло в двигателната дейност, храносмилане, обмяна на веществата, растеж, регенерация, размножение.
Чрез крайниците тук действа главно волята. За двигателната дейност е необходимо горене, затова в долния човек е активен елементът огън.
Разбира се всяко от телата и всяка от системите прониква в целия организъм, като осъществява неговата общност.
Троичното устройство все още не е познато на академичната медицина, защото тя не се занимава със свръхсетевните /духовни/ тела на човека. Но това е най-добрият начин за обяснение на физиологията не само на физическото, но и на всички духовни тела, а също така и произходът на някои заболявания.
Доц.д-р Иванка Кирова, к.м.н.
.
