Цял живот треперим

                                                                     оплетени в нерви,

                                                                     залостени в кости –

                                                                     шепа планктон

                                                                     захвърлен в космоса.

                                                                     Клето тяло – наше разпятие,

                                                                     за тебе се трепем,

                                                                     а живеем с душата –

                                                                     връх във всемира

                                                                     с корен в земята.

                                                                               Михаил Кендеров

          За нашите сетива видимо, осезаемо е само физическото ни тяло. То е най-малко по размери, но е много по-съвършено, поради най-дългото си еволюционно развитие в сравнение с останалите ни тела. Физическото тяло като енергийна, духовна конструкция е било сътворено най-напред, още с възникването на слънчевата система и се е развивало в течение на дълги епохи

          Това прекрасно, единствено по рода си материално-духовно творение е толкова божествено съвършено, че дава възможност на по-висшите ни тела да се въплътят в него. То е съд за въплътяване на живота /етерното тяло/, душата /астралното тяло и Духа /Аза, Себето, Егото/.

          Пред хармонията и съвършенството на физическото тяло трябва да изпитваме възхищение, страхопочитание и преклонение. Преди всичко, защото физическото тяло е храм на Духа.

          Никой уред или апарат на света, колкото и гениален да е той не може да имитира сложното и съвършено устройство на който и да е наш орган, откровение и творение на божествените сили. Например неповторимото съвършенство на гръбначния ни стълб, който за разлика от този на животните, създава условия единствено при човка да има изправено положение на тялото и главата, за да създаде условия на човека да мисли. Този прекрасен орган осигурява подвижност на всички части на тялото като едновременно дава нужната опора и стабилност при движение и статично положение.

          Ръката е много специален орган, какъвто няма никое животно /даже и маймуната/. Няма на света такова устройство като ръката, с което мозъкът, мисълта може да си служи за самообслужване, труд, творчество и пр.

          Най-напред човек е съществувал в Космоса с духовните си енергийни тела, включително и физическото. Той е бил духовно същество сред другите духовни същества от по-висшите йерархии. Едва при образуване на планетата Земя като материално тяло и след нейното втвърдяване, се създава и втвърдява и физическото човешко тяло, в което се въплътяват духовните ни тела.

          Формата е съществена част на физическото тяло, но в основата на материалното тяло стои енергиен, силов носител, наречен фантом. Ако се представим, че се премахнат всички материални частици от физическото тяло, то би изглеждало като стъклена, прозрачна фигура с човешка форма. Фантомът е силовият, енергиен носител, в който са вградени физическите, материални частици. Веществената форма е процес, /енергия/, който е застинал до състояние на покой.

          Тази енергийна конструкция на физическото тяло е по-важна от физическите вещества, защото те са  само пълнежът на прекрасно устроеният човешки фантом, отражение, част от духовния свят Нашите сетива виждат само веществата, които изпълват тази енергийна форма.

          Малко известно е, че за жизнените си процеси, както и за изграждане на материалното си тяло човек взима много малко вещества от природата, а много повече от въздуха и енергиите на светлината. Човекът е преди всичко светлинно-водно-въздушно и много по-малко минерално същество. Тялото ни се състои  от 90% вода, въздух и 10% минерални вещества. Минералните вещества плуват в течностите на организма. Главата би тежала много на шията ни, ако нямаше черепно-мозъчната течност, която олекотява мозъка, така че той тежи само 200 гр. В тялото има и въздух, така твърдите вещества плуват във въздушно-течното тяло.

          Устройството на физическото тяло дава възможност на духовните ни тела да функционират по време на земния ни живот.

Физическото тяло ни държи здраво свързани със Земята чрез тежестта си, гравитацията. Противоположно на него етерното тяло ни олекотява, то носи лекотата, с която се балансира тежестта на физическото устройство. Етерното тяло непрекъснато се стреми да ни откъсне от Земята, да се издигнем над нея. Ако дори за секунди етерното тяло излезе повече от нормалното от някоя част на тялото, например от ръката, чувстваме я тежка, защото няма какво достатъчно да я олекоти. Хармоничното свързване на физическото с етерното /жизнено/ тяло уравновесява, балансира гравитацията и това олекотяване ни позволява да се държим за Земята, но без да усещаме смазващата тежест на вещественото тяло.

          Всеки седем години всички вещества на тялото се сменят. Тази промяна е особено голяма около седемгодишната възраст, когато се сменят даже и зъбите. Но промяната на веществата става според формата на тялото, зависима от наследствеността. Изграждането на веществата по тази форма става със силовите /енергийни/ структури на всичките четири тела.

          Но все пак в течение на живота ние плащаме за нашето съзнание, мислене, духовна дейност чрез постепенно умиране на физическото ни тяло до изхабяване, дегенерация, остаряване и накрая - до смърт. Защото тъканите, разрушавани при съзнателната дейност през деня, не могат напълно да се регенерират през нощта по време на сън. Разрушителният процес преобладава малко повече  над възстановителния процес на организма. Човешкият организъм непрекъснато се изгражда и разгражда под влияние на духовните и земни сили и между тези два свята е заложен живота от раждане до смърт.

                                       Двата полюса на организма

          Според духовната наука човешкият организъм, в смисъла на съзнанието може да се раздели на два полюса – горен и долен.

          В горния полюс /глава/ астралното тяло /душата/ осъществява мисленето, съзнанието и самосъзнанието. Тази дейност винаги   предизвиква фини, разрушителни, деструктивни процеси на живата материя на мозъка. Това са духовно-душевни енергийни и много фини, процеси неуловими както за сетивата, така и за най-модерната апаратура. За да се осъществи съзнание, мислене е необходима анихелация /унищожаване/ на материята. През деня при съзнание и мислене имаме деструктивни процеси в мозъка, а през нощта, по време на сън материята се възстановява, регенерира. Затова нощният сън  или една трета от денонощието / около 8 часа/ е крайно необходим за възстановяване на тялото, особено на мозъка.

          В долния полюс /крайници – метаболизъм/ действа главно жизненото /етерно/ тяло. Тук се извършват предимно процесите на обмяна на веществата, хранене, размножение, регенераця, движение. Това е полюс на бликащ живот, но без съзнание. Жизнените, градивни, растежни процеси протичат несъзнателно.

          Имаме коренно противоположни функции на двата полюса: в горния – душевна дейност и съзнание с унищожение на материята, а в долния - живот, сътворяване на човешко вещество, движение, растеж и размножение, но без съзнание. Но между двата полюса е средният човек /гърдите/, където действува Духът /Азът/ чрез ритмичните системи – дишане и кръвообращение. Тук се осъществява баланса между горния и долния полюс, между разрушаването и сътворяването на човешката материя. Духът не допуска нито един от полюсите да доминира.

          Д-рР.Щайнер пише: “Защо веществата и силите на външния свят образуват твоето тяло? То се изпълва с живот, само да се изявиш ти. Външният свят формира себе си според твоето предназначение. Ти забелязваш, че се нуждаеш от това тяло. Защото без твоите сетива, които може да ти осигури само то, ти не би могъл да изживееш в себе си абсолютно нищо. Без тялото ти би бил празен. То ти дава вътрешна пълнота и съдържане”.

                                                 Доц.д-р Иванка Кирова, к.м.н.