Пред прага съм.

Надвесен в себе си.

Протягам се.

На косъм съм

от сбъдване

на първото докосване

с отвъдното.

С близкия ми непознат,

неназовимият,

с този, който съм на сън                    Михаил Кендеров

          Може би най-големият дар даден от Бога на човека на Земята е дневното, будно съзнание. То е проява на нашата душа, цяло море, което носи както вътрешния живот, така и възприемане на външната действителност. Нервно-сетивната система е физическият инструмент на душата /астралното тяло/. Тя е  собственият, вътрешен свят на човека, изграждан от: дразнения, усещания, впечатления, емоции, мисли, представи, волеви импулси, инстинкти, нагони, страсти. Или накратко казано всичко съзнателно преживяно от човека. Самосъзнанието  и съзнанието се ръководят от Аза, нашият Дух. Астралното тяло преработва впечатления и усещания, възприятия, образува представи и мисли, запечатва ги като спомен чрез етерното тяло, което е сейф на спомените, които запазва като памет. Част от тях потъват в подсъзнанието.

           Духът извлича ценното от душевния живот, от преживяното, от опита на човека за усъвършенстването си.

          Върху Аза се отразяват: от една страна – външният свят – от преработени впечатления, усещания, представи /чрез душата/, а от друга – върху него се предава вътрешния душевен свят – чувства на болка, скръб, радост и пр.

          Трите основни сили на душата са мислите, чувствата и волята. Стремежът на духовно развитият човек трябва да е насочен към висшите космични закони – с мисли, насочени към истината, чувства усещащи красотата и хармонията на сътворението, воля за извършване на добри дела.

                       Как астралното тяло активира съзнанието?

          Д-р Рудолф Щайнер пише: “Това, което непрекъснато пробужда живота от състояние на безсъзнание, представлява третата съставна част на човешкото същество. Можем да я наречем астрално тяло”.

          Азотът е важен носител на астралното тяло. Той е основна градивна част на белтъците, нуклеиновите киселини и така наречените биогенни амини. Те, в много малки количества, действат стимулиращо в човешкия организъм. Според д-р Р.Щайнер това са “пробуждащи вещества”, тъй като активират будното съзнание. Такива субстанции са: адреналин, норадреналин, хистамин и др. Биогенните амини от една страна усилват бодърствуването, душевната, нервно-психическа дейност; от друга страна стимулират разграждащият процес във веществообмена. Те са субстанции върху които стъпва и действа астралното тяло /душата/. Но, ако количеството им се превиши, имат разрушително и токсично действие върху физическото тяло. Например при дисстрес тяхното производство в организма се увеличава до болестни количества и те увреждат тъканите /свръхпродукция на адреналин/.

                    Какви процеси възникват при духовна дейност?

          Всяка духовна дейност – съзнание, себесъзнание, мислене – води до фино, невидимо разпадане на вещества в мозъка. Духът се ражда при загиване на материята. Това е неотменим космичен закон. Ние плащаме духовната си дейност с разпад на мозъчни субстанции. Това може да се види само при свръхсетивно наблюдение. При мислещ човек се забелязва много фино разреждане и разпад на нуклеопротеиди в мозъка. Дневното, будно съзнание възниква с лек разпад на мозъчни белтъчини, неуловим за сетивата и най-модерната съвременна апаратура.

           По време на сън, когато няма съзнание, защото Духът /Азът/ и астралното тяло са извън тялото, тези нарушения в мозъка се възстановяват от етерното тяло. Затова изключително важно е да имаме достатъчен, здрав сън, който да осигури възстановяване на мозъчните субстанции. Известно е, че за човека сънят е по-важен дори от храната.

                    Каква е ролята на Духът и душата по време на сън?

          Астралното тяло и Азът, освен при будно съзнание, имат много важни функции по време на сън и сънуване. Те действат в основния денонощен цикъл, както при дневно бодърствуване /будно съзнание/, така и по време на сън.

           По време на сън Духът и душата напускат физическото и етерно тела, които остават в леглото в безсъзнателно състояние, защото съзнанието е свързано с астралното тяло и Азът.

          Душата и Духът напускат човека, но само в областта на главата /нервно-сетивната система/ и излизат в огромния астрален /звезден/ свят като запазват с една нишка връзката си с физическото тяло. Оттам душата носи названието “астрално”, т.е. звездно тяло.

          В същото време в крайници и веществообмен части от Аза и астралното тяло много по-силно навлизат в тези органи. Те засилват физиологичните  жизнени процеси – дишане и кръвообращение, които осигуряват градивната дейност на етерното тяло за възстановяване на тъканите.

          Така при заспиване Азът и астралното тяло напускат физическото и етерно тела, а при събуждане се връщат обратно.

При смърт, освен астралното тяло и Духът, окончателно се изтегля и етерното тяло. Животът напуска минералното физическо тяло и то започва да се разрушава. Затова се казва, че сънят е малкият брат на смъртта.

          Всяка нощ, по време на сън, ние живеем духовно-душевно в звездния, астрален свят. Оттам се засилват и укрепват, взимат сили уморените и изчерпани през деня при будно съзнание Дух и душа. Дневното съзнание, поради разрушителния процес, който го съпровожда, води в края на деня до изчерпване и умора. Звездният свят връща силите на духовните тела, а активираното етерно тяло възстановява физическото тяло.

                    Какво представлява сънят?

 Всяка нощ, при сън духовните тела придобиват сили в астралния свят, които действат оздравително. Сънят е лечебен процес, защото Духът и астралното тяло се зареждат с чисти духовни сили и хармонизират, възстановяват, заедно с етерното тяло, физическото тяло.

Различаваме две сънищни състояния: на дълбок сън без сънища и на сън със сънища. Сънищата са образи, които възникват при събуждане, когато духовните тела потъват обратно в етерното и физическо тела, или при заспиване, когато астралното тяло и Азът почти са напуснали другите две тела – физическото и етерното.

Астралното тяло живее в духовния свят по време на сън, но при заспиване и събуждане леко докосвайки се до етерното тяло, отпечатва и запаметява в него нещо, което душата преживява. По време на сън астралното тяло се намира в по-ниските сфери на духовния свят и живее в образи от астрален характер. Затова сънищата имат мъгляв, образен, картинен характер, те са променливи и бързо преходни като облаци.

Сънят без сънища е когато астралното тяло и Азът се намират в астралния свят без допир с етерното тяло и човек е несъзнателен за техните преживявания там.

 В съня човек е сякаш като растение – в леглото са само физическото и етерно тела, но в тях остава известна част от Аза и астралното тяло – остават спомените, представите.

При заспиване астралното тяло, обгърнато от Аза, който пространствено е по-обширен, излизат от физическото тяло главно през главата.

При събуждане астралното тяло /обгърнало Азът/ се връща във физическото тяло  през върховете на пръстите на ръцете и краката и постепенно се разпространяват през крайниците на човека, през тялото и накрая влизат в главата в течение на целия ден. Затова при събуждане е добре човек да не скача изведнъж, а да си остави пет, десет минути бавно да се протегне, леко да задвижи крайниците си и тогава да стане.  Така че астралното тяло и Азът се намират в непрекъснато течение и през деня и през нощта. Но даже когато са още в пръстите /сутрин след събуждане/ чувстваме астралното тяло и Аза в цялото тяло.

С нашето етерно и физическо тела ние сме здраво свързани с физическия свят, с астралното тяло и Азът всяка нощ в съня си пребиваваме в духовния свят. Тези два свята действат съвместно, доколкото са обединени в самата двойнствена природа на човека материална и духовна. Както е казал поетът Михаил Кендеров: “С близкия ми непознат, неназовимият, с този, който съм на сън”.

                                                 Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.