Клепачите ми падат –

                                                 преграда

                                                 между мрака на нощта

                                                 и мрака в мен.

                                                 Зазидан в себе си

                                                 до сутринта се блъскам

                                                 във тъмните придънни ребуси

                                                 на същността си.

                                                 Но зората

вдига всички шлюзове

и хаотичен,

денят

с порой от образи потича.

Безкрайната река на светлината

нахлува в моите очи . . .

И все не може да изпълни

във мене пропастта бездънна.

              Михаил Кендеров

          Има две много важни методики в духовната наука, които ни помагат да осъзнаем Кармата си. Едната е вечерната ретроспекция /преглед на изминалия ден/ която беше разгледана в предишната статия. Другата методика е осветяване на Кармата чрез утринните мисли.

                              Как се подготвят утринните мисли?

          Според д-р Рудолф Щайнер: “Утринните мисли осветяват Кармата. Но вечерните мисли идват, за да подготвят това просветление”. Това представлява непосредствения опит всяка сутрин да прозрем, да надникнем в съдбата си. За да настъпи сутрин “просветлението”, вечер преди заспиване трябва да направим преглед на изминалия ден – ретроспекция. Това е подготовката за нощта.

          Във времето от заспиване до събуждане, в дълбокия сън преминават преражданията на човека, от последното до първото. Така за краткото време на съня преминават със светкавична бързина много минали животи. В няколко минути сън може да премине цял един минал живот. Поетът Михаил Кендеров така е прозрял съня си: “Зазидан в себе си  до сутринта се блъскам във тъмните придънни ребуси на същността си. . .”. По време на съня се подготвя последствието от минали действия в предишен живот, което ще се реализира в следващия ден.

          Спомнете си как в някои дни се събуждате напрегнати, сякаш “предчувствате нещо”, докато то се случи и тогава напрежението спада. Или при събуждане ви изпълва необяснима радост в очакване на хубаво събитие. Човек спи, за да подготви Карма за бъдещето и от друга страна да си спомни Карма за миналото.

          Ако правим вечерна ретроспекция, преработването на събитията през нощта е различно. То е много по-добро. Сутрин се събуждаме с позитивна нагласа, доверие в съдбата, с мисълта: “Всеки ден е нов шанс в живота ми”. Така се наблюдава засилване на Аза – чрез осмисляне на Кармата. Ретроспекцията подпомага Аза да стане по-силен. Особено, когато при ретроспекция си отговаряме на въпроса: “Кога днес бях най- много Себе си”, или на въпроса: “Какво добро направих днес?”. Ако си отговорим положително означава, че сме засилили Аза си.

          Сутрин при събуждане забравяме за преживяното по време на сън – но плодовете от тази работа са в импулсите на нашата воля. Тогава идват най-добрите хрумвания и решения за даден проблем, който ни измъчва от известно време. Затова много трябва да внимаваме, да запомняме сутрин първите появили се мисли, идеи и да ги реализираме в настоящия ден.

                    Защо са важни утринните мисли?

          Има една народна мъдрост: “Утрото е по-мъдро от вечерта” Това е точно така.Нощно време със силите на нашия висш Аз се преработва Кармата от изминалия ден и се подготвя новата ни Карма, която ни среща през деня, спред д-р Р.Щайнер.

Методиката на духовната наука за решаване на труден проблем е следната: Вечер си поставяме пред душата /умствено/ някой нерешен проблем или въпрос, на който търсим решение. На сутринта трябва да внимаваме какви мисли най-напред ни спохождат. Това са прозренията, верните решения, новите идеи. Може би първия път да не получим отговор  на сутринта. Тогава всяка вечер поставяме мислено същия проблем. И внимаваме на сутринта да обърнем внимание на първата мисъл, идея, решение. Повтаряме поставянето на същия проблем, докато една сутрин получаваме решението.

Вечер човек с ретроспекция поглежда в миналото, сутрин – с нови сили и идеи върви към бъдещето. Всеки има да изплаща Карма и си я изправя, независимо дали го осъзнава, или не. Но не всичко е предопределено. Със своите нови дела по личен избор – добри или лоши, човек създава нова Карма. Създава добри или лоши последствия още за този или за следващия си живот.

Много важно е сутрин да не се будим рязко, с будилник, а постепенно. Тъй като Духът и душата, които по време на сън са в Духовния свят, постепенно се вмъкват във физическото тяло. Това е моментът, в който трябва да внимаваме за новите идеи и решения, които идват като отговор на нерешения проблем. Те ни се дават от нашия висш Аз под въздействие на Духовни същества по време на дълбок сън извън нашето съзнание. Но ние не винаги ги забелязваме и често ги пропускаме и не се съобразяваме с тях. А това е важно за сътворяване на новата ни Карма.

Нека да заострим вниманието си  върху двете много важни методики за живота и осъзнаването на Кармата, които можем да правим и които зависят само от нашата воля и постоянство. Това са: вечерната ретроспекция /преглед на събитията от изминалия ден/ и първите идеи и решения сутрин, които идват от работата на нашия висш Аз през нощта в дълбок сън. Те са ръководни да действията ни в идващия ден и за начина по който сътворяваме съдбата си за бъдещето.

Една френска мъдрост, която научих от известния холандски антропософ д-р Йооп ван Дам гласи: “Този ден е първи от остатъка от моя живот, пълен с надежда, пълен с кураж, изпълнен с любов към живота, който Господ все още ми дава и който ми остава”.

                    Има ли обща Карма на човечеството?

Кармата на всеки човек е свързана с усъвършенстването на неговия Дух /висш Аз/ в редица прераждания на Земята в различни епохи. Само в живота на Земята може да се реализира съдбата.

Нашият  Аз живее много животи на Земята, но между смърт и ново раждане пребивава в духовния свят. Затова Духът ни строи мост между живота на Земята и живота след смъртта. Освен изплащане, изправяне на старата Карма, от нас зависи да създадем благоприятна съдба за бъдещия си живот.

Ние всички на тази земя сме зависими един от друг. Най-доброто, което човек може да прави, е да служи на другите с любов и радост, а не по принуда и задължение.

Чрез своите дела и труд хората са свързани един с друг. Да вземем за пример един хляб, който е основната ни храна. Много хора са се потрудили, за да можем да задоволим жизнената си потребност от насъщния хляб: посяване на зърното, отглеждане на реколтата, смилане на зърното, приготвяне и опичане на хляба и доставянето му до нас. Това ни дава съзнанието за солидарност, благодарност и любов към всички хора по Земята. Човечеството е едно цяло, затова то има обща Карма, всеки народ – също има своя съдба.

Целта на цялата еволюция, на земното развитие на човечеството е да постигне любов между всички хора.

Иисус Христос донесе в сърцата ни импулсът за развиване на любовта към ближния по своя воля, със свободен избор на своя Аз.

Чрез великата саможертва на Голгота, един Бог премина през най-големите човешки страдания, изпитания и болка, за да спаси човечеството, тръгнало рязко надолу към деградация. С човешката смърт и Възкресението си Христос се свърза завинаги със земните хора. И сега, за да помогне на човечеството в неговата еволюция, Той е Господарят на общочовешката Карма и особено Кармата на бъдещето.

                                       Доц.д-р Иванка Кирова, к.м.н.