Ясно-земен мирис ме пронизва,
весел лъч докосва нещо в мен.
Може би това е оптимизма,
който през сърдечната ми призма,
връща се в усмивка отразен.
И се гмуркам в синята прозрачност
на деня. Като въздишка лек,
сякаш стълба слънчева изкачвам,
пряко през браздите крача
над зарити стъпки на човек.
През стебла, през корени, през пори
от земята бликат гласове . . .
Всеки сам по своему говори,
сякаш таен ходник съм отворил
към съкровени светове.
Михаил Кендеров
Въздействието на висшите Духовни същества и сили от Слънцето върху живота на човека е толкова съществено и мощно, че обхваща цели три седемгодишни цикли.
В началото на слънчевото влияние около двайсет и една година става огромно събитие в човешкия живот ражда се /въплътява се/ най-висшето тяло – Азът или Духът на личността. Ето защо е правилно за пълнолетие да се счита именно тази възраст, когато младежът е достатъчно зрял и свободен да взима самостоятелни решения, с вече роден индивидуален Аз.
Правилното разгъване на живота на човека до двайсет и една годишна възраст изисква раждането и хармоничното развитие на трите по-низши тела – физическо, етерно /жизнено/ и астрално /душа/. Въпреки че Азът присъства още от момента на зачатието и действува в ембриона, както и през първите три цикъла от живота, чак сега той е узрял и може да прояви своите сили и активност в пълна степен.
Четвъртото раждане – на Азът /Егото, Себето, Духът/ изисква като предпоставка най-напред влиянието на силите на вътрешните планети /Луна, Меркурий, Венера/, за да се изяви духовното влияние на Слънцето чрез раждането на човешкия Дух. Едва на двайсет и една годишна възраст Азовият организъм е напълно завършен и личността става напълно самостоятелна.
До седем години родителите и семейството направляват детето, което все още не може да се ръководи от собствения си Аз. От седем до двайсет и една години отговорност за насочването и възпитанието на младия човек поемат също учителите, възпитателите, преподавателите, защото той още не е самостоятелен. Но от двайсет и една годишна възраст всеки сам поема вътрешното си ръководство и свободно направлява живота си като индивидуално, себесъзнателно същество.
Влияние на слънчевите сили от двайсет и една до двайсет и осем години.
През трите слънчеви цикли Азът набира опитност от живота си на Земята, започва да разбира себе си и света. Същността на Аза е духовна. Но при живота си на Земята Азът трупа познания и опитности и изразява себе си като работи за усъвършенстване на душата на човека.
В течение на цялата еволюция на човека, през всички културни епохи Азът е развивал и усъвършенствал астралното тяло /душата/. Така по време на Египетско-Халдейско-Вавилонската културна епоха /2907 до 747 г. преди Христа/ в цялото човечество е била развита сетивната /чувстваща/ душа. През Гръко-Римската културна епоха /747 преди Христа до 1413 г./ се е развила интелектуалната /разумна/ душа. В нашата, съвременна епоха /от1413 г. до сега и ще продължи до 3573 г./ се развива съзнателната /духовна/ душа.
В трите слънчеви цикли на човешкия живот се сдържа цялото еволюционно развитие на душата в трите й разновидности: сетивна /от 21 до 28 г./, интелектуална /от28 до 35 г./ и съзнателна /от 35 до 42 г./
През първия слънчев период се развива сетивната душа, която е свързана с възникване на чувства, предизвикани от сетивни впечатления. Тя отразява човешките реакции към света. Действията на младежа пред този период се ръководят предимно от усещанията, свързани с чувствата: симпатия и антипатия, удоволствие и неудоволствие, желания, пориви, страсти и инстинкти.
Докато получава предимно сетивни впечатления и преживява чувствения отклик от тях, Азът си служи с неясни, мъгляви размишления в сетивната душа. Решенията в този период се взимат предимно според чувствата, а не по разум.
Влияние на слънчевите сили от двайсет и осем до трийсет и пет години.
През този период Азът става по-съзнателен за себе си – той проблясва в интелектуалната душа с размишление, като осмисля онова, което се възприема, влага разум в чувствата и действията си.
Интелектуалната душа е ръководена от Аз, който има отношение не само към света, но и към себе си като самосъзнание. Интелектуалната душа на личността е осветена от мисловна, умствена дейност. Мислите са по-малко зависими от сетивните чувства. Без влияние на сетивните впечатления разумната душа се стреми към истината. Защото чувствата със сетивен характер, инстинктивните действия,ь поривите, страстите замъгляват и изкривяват истината.
Работейки върху сетивната душа Азът я прочиства и изфинява, осветява я с мисловна светлина и тогава тя се превръща н интелектуаална. Азът има силата вече да владее и ръководи страстите, инстинктите, желанията. Може да се каже, че чрез интелектуалната душа узряващият Аз взема в свои ръце възпитанието и усъвършенстването си, стреми се към истината, която преживява като вътрешна светлина.
Влияние на слънчевите сили от трийсет и пет до четирийсет и две години.
Духовно-душевният зародиш слиза на Земята и се въплътява, надарен с голямо наследство от духовни енергии, достатъчни да поддържат човешкото същество до трийсет и пет годишна възраст, след което запасът от духовни енергии е изчерпан. С въплътяването на индивида на Земята този запас е подпомагал изграждането на всички тела, както и укрепването на собствения Дух /Аз/ на човека през първите два цикъла от слънчевото въздействие. От сега нататък Азът на личността е вече самостоятелен и отговорен за по-нататъшното развитие на живота си.
Възрастта трийсет и пет години е важна с това, че животът ни се разделя – първи период, когато духовните сили са ни били дадени, и втори период, когато ние самостоятелно изграждаме нашият духовен капитал и когато творим в Духа. Това е цикълът през който се създава и узрява съзнателната /духовна/ душа Тя се характеризира с ръководството на индивидуален, свободен и много отговорен Аз. В съзнателната душа Азът твори и създава многостранен душевен живот, обогатява света със своята дейност. Личността започва да осъзнава, че притежава един Божествен Дух, който го извисява над ежедневието, и го кара да се чувства освен физическо и духовно същество. Поетът Михаил Кендеров така е почувствал духовното извисяване над ежедневието: “Като въздишка лек, сякаш стълба слънчева изкачвам . . .”.
Докато мисленето при разумната душа е истинно, при съзнателната душа става освен това и морално. При един напреднал в духовно отношение човек развитието на съзнателната душа предпоставя да се прави добро за хората, често неизгодно за самата личност и независимо от личните предпочитания. В съзнателната душа Азът се изявява в цялата си сила и творчески възможности: готовност за защита на своите идеали, цели и каузи, както и изпълнение на дълга си към хората. В нашата културна епоха, която е едва в първата си четвърт, съзнателната душа все още не е толкова високо развита, не е присъща на всички и все още се проявява у малко хора.
Но развитието на всяко Аз-същество зависи от собствените му усилия за постигане на тези ценности тук на Земята, с което подпомага еволюцията на цялото човечество сега и в бъдеще. Ако осъзнато личността има Христовият импулс на любов към цялото творение той е създал своята духовна душа.
Сетивната душа е свързана с богатството на чувствата, разумната душа – с ясното мислене, а съзнателната душа действува и твори със силна воля. По този начин дейността на Аза в троичната душа се свързва последователно с трите части на тялото: с главата /нервно-сетивната система/ - мисленето; с гърдите /ритмичните системи/ - чувствата; с двигателно-метаболитната система – волята.
В земния си живот Азът има за свой инструмент физическото тяло, което изпълнява нашите дела. Личната съдба на всеки човек, въплътен в наше време, е вплетена в Кармата на човечеството като цяло. Важна задача на всеки съвременен човек с Аз и съзнателна душа е да се стреми към духовно познание, с което да опознае духовната същност на човека и Космоса.
Според д-р Рудолф Щайнер: “. . . духовното познание трябва да бъде прието във волята. Когато поемем духовното знание в неговото истинско значение, нещо заработва вътре в нашите души като духовно слънце”. Именно духовното Слънце просветлява нашия Аз да прониква зад външния, материалистичен образ на нещата.
Един извисен Аз с добре развита съзнателна душа ни прави свободни, независими личности, които осъзнават Духа в своето тяло и в целия материален свят. Така съзнателната душа става духовна душа.
Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.
"17 Защото Христос не ме е пратил да кръщавам, но да проповядвам благовестието; не с мъдри думи, да не се лиши Христовия кръст от значението си.
18 Защото словото на кръста е безумие за тия, които погиват; а за нас, които се спасяваме, то е Божия сила.
19 Понеже е писано: "Ще унищожа мъдростта на мъдрите, И разума на разумните ще отхвърля".
20 Где е мъдрият? Где книжникът? Где е разисквачът на тоз век? Не обърна ли Бог в глупост светската мъдрост?
21 Защото, понеже в Божията мъдра наредба светът с мъдростта си не позна Бога, благоволи Бог чрез глупостта на това, което се проповядва, да спаси вярващите.
22 Понеже юдеите искат знамения, а гърците търсят мъдрост;
23 а ние проповядваме разпнатия Христос, за юдеите съблазън, и за езичниците глупост;
24 но за самите призвани, и юдеи и гърци, Христос Божия сила и Божия премъдрост.
25 Защото Божието глупаво е по-мъдро от човеците, и Божието немощно е по-силно от човеците.
26 Понеже, братя, вижте какви сте вие призваните, че между вас няма мнозина мъдри според човеците, нито мнозина силни, нито мнозина благородни.
27 Но Бог избра глупавите неща на света, за да посрами мъдрите; също избра Бог немощните неща на света, за да посрами силните;
28 още и долните и презрените неща на света избра Бог, да! и ония, които ги няма, за да унищожи тия, които ги има,
29 за да не се похвали ни една твар пред Бога."
