Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.09.2016 19:35 - КАКВА Е СЪЩНОСТТА НА АНТРОПОСОФСКАТА МЕДИТАЦИЯ
Автор: ivankakirova Категория: Други   
Прочетен: 437 Коментари: 0 Гласове:
0



 КАКВА Е СЪЩНОСТТА НА АНТРОПОСОФСКАТА МЕДИТАЦИЯ

                                                                     Птиците с радост

                                                                     разгласят деня,

                                                                     земята се буди

                                                                     с лъх пеперуден

                                                                     от цветопотопа,

                                                                     на милионите мравешки стъпки

                                                                     под неуморния тропот.

                                                                     Стрък безимен

                                                                     в тревата притихвам

                                                                     и душата потръпва

                                                                     със всемирния ритъм.

                                                                               Михаил Кендеров

 

          Съвременният човек има силно развит интелект, ярко изразена свободна индивидуалност и Азово самосъзнание. Старите методи за получаване на духовни познания и откровения, използвани някога в мистерийните центрове, не подхождат на днешния човек.

          Характерно за висшето устройство на сегашните хора е развитата съзнателна душа и логичното мислене, чрез които се изявява техният Аз.

          Гледната точка на д-р Рудолф Щайнер е, че нашият Аз чрез душевно пречистване и преобразяване на абстрактното мислене в образно и съзерцателно, може да познае себе си като духовно същество в духовния свят. Той дава съвсем прецизни и практически изпълними напътствия как да се постигне това развитие чрез концентрация на мисълта и медитация в книгите си “Как се постигат познания за висшите светове”, “Тайната наука, “Езотерично обучение”.

          Този път на познанието е средство за самовъзпитание, изисква активност и смелост на мисленето, отхвърляне на догматизъм предубеждение, предразсъдъци, скептицизъм и на удобни мисловни клишета и стереотипи.

          При антропософската медитация мисленето в будно съзнание и Азът са пътят към духовния свят. При нея мисълта постепенно претърпява дълбоко преобразяване. Мисловния живот става задълбочен, жив, проникновен, образен, много активен и подвижен. Азът като ръководна и творческа същност на човека се изявява в познанието чрез медитация. За да се прави тази медитация човек трябва да вземе обмислено, зряло решение и да го следва с постоянство, търпение и самодисциплина.

                              Как действа антропософската медитация?

          При всички форми на разширено съзнание /свръхсъзнание/,  древни и съвременни, се цели “разхлабване”, “излъчване” на етерното тяло извън физическия организъм. При това излъчване на етерното тяло се получава ясновидство – виждане на неща и същества в духовния свят в образи и картини.

          В древността е съществувало така нареченото атавистично /естествено/ ясновидство, което е било присъщо на човека поради специфичното устройство на организма му /халтаво, слабо свързване на етерното с физическо тяло/. По-късно то е изчезнало, защото при съвременните хора етерното тяло е свързано плътно с физическото.

          Днес само някои хора имат все още частично проявено атавистично ясновидство.

          Според духовната наука мисълта в дневно будно съзнание се отразява от физическия мозък. При антропософската медитация част от етерното тяло се излъчва, отделя в областта на главата /това е важно/, не от друга част на тялото. Това освобождаване на етерното тяло от главата има за цел да служи като отразителен инструмент вместо физическия мозък. Част от етерното тяло на главата отразява духовно-душевните изживявания.

          Поради това, че етерното тяло е много подвижно, динамично, трептящо, мисловните образи се превръщат в живи, ярки картини, които разкриват духовното състояние на нещата или съществата. В това образно /имагинативно/ изживяване на мисълта и то в будно съзнание /не в транс/ се стига до обективно /а не субективно/ познаване на нашата истинска, вечна духовна индивидуалност – нашият Аз и на духовния свят.

                              Как се прави утринна медитация?

          Д-р Рудолф Щайнер в книгата си “Указания за езотерично обучение” ни дава медитация, която се прави рано сутрин веднага след събуждане. Извършва се по следния начин:

          Сутрин, след събуждане, докато не са нахлули впечатления от деня, още в леглото /или седнали с изправен гръб/ се отдаваме на своята медитация. Със затворени очи, отпуснати и спокойни се отклоняваме от външните впечатления, от наши спомени, грижи и безпокойства. За постигане на вътрешна тишина насочваме вниманието си към една от представите “покой”, “тишина”, “почивка”. Така се отпускаме. След като сме се потопили в тишината оставяме тази представа да изчезне от съзнанието, без никаква мисъл в умствена тишина. Това се постига трудно, но все пак след известно практикуване се получава. Тогава казваме в себе си умствено в продължение на пет минути следните редове:

                              “В чистите лъчи на светлината

                              Мировият Бог блести.

                              В чистата любов към всички същества

                              сияе моята Божествена душа.

                              Аз почивам в мировия Бог;

                              Аз ще намеря Себе си

                              в мировия Бог.”

          Аз практикувам редовно тази медитация. Тя ме успокоява, дава ми импулс за действие и смисъл на делата ми през деня. С нищо не може да се сравни душевното равновесие, благодат и мир в душата, които ми дават тези пет минути чувство за единение с Бога.

Препоръчвам горещо тази медитация на всеки искрено желаещ да напредва духовно.

                              Кога медитацията е плодотворна?

          Модерното естество на антропософията е, че тя е най-подходяща за духовния живот на западния човек, защото отвежда към ясното, отговарящо на Аза самостоятелно мислене, а  не в транс.

          Методите на концентрация и медитация, дадени от д-р Рудолф Щайнер усилват и укрепват вътрешните разсъдъчни сили, те получават по-голяма мощ. Придобива се способността да се изключва всичко смущаващо, идващо от външния, както и от вътрешния свят /разсейващи спомени, образи, чувства/  и да се изгради тази форма на чиста, ясна и жива мисъл в пълно будно съзнание. Преди медитация трябва да е постигната концентрация на мисълта.

          Съдържанието на медитацията се превръща в благодат, възвишено изживяване с мисъл и чувство. Тогава тя е плодотворна. Това се постига постепенно, с търпение и активна вътрешна работа, самодисциплина и постоянство. Няма лесни и бързи резултати Духовното узряване става бавно и трябва да сме много търпеливи и да умеем да чакаме. Но с всяка следваща медитация засилваме, активизираме вътрешния си душевен живот.

          Това е пълна противоположност на модерната обикновена душевна настройка, при която сме подложени на напрежение, стресове, сензации, информация, агресивни реклами и пр. Тогава мисълта е пасивна, без духовни импулси.

“Срещу посоченото опошляване, като последица от модерната цивилизация и нейната невротичност, медитацията предлага оздравителния процес на съзерцанието. Гьоте е имал “съзерцателна разсъдъчна способност””, сочи д-р Валтер Бюлер.

Това активизиране на вътрешните сили на душата чрез медитация, преобразява астралното и етерно тяло и развива техните духовни сетива за нови духовни изживявания. “Обучено, проникнато от мъдрост съзнание е резултат от медитация”, според д-р В.Бюлер.

Когато човек е постигнал колкото е възможно по-будно възприятие, ръководено от Аза, а не от външния свят, тогава може да затвори очи и да се вслуша в това, което се надига в душата. Преобразуването на мисленето и превръщането му в духовно съзерцание не може да бъде овладяно само чрез мисленето, а също и с другите сили на душата – чувства и воля.

От състояние на мир и тишина при медитация извират могъщи сили, с които човек изпълнява своята работа много по-успешно. След упорита духовна работа, понякога с години, може да имате щастието да усетите огромна радост от разливане на вътрешна светлина, а по-късно да постигнете и чуването на вътрешен говор. Поетът Михаил Кендеров е изразил това така: “Стрък безимен в тревата притихвам и душата потръпва със всемирния ритъм”.

                                       Доц.д-р Иванка Кирова, к.м.н.

         

 

 

          




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ivankakirova
Категория: Други
Прочетен: 452287
Постинги: 526
Коментари: 77
Гласове: 323
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930