От клисурите мъгли извират,

                                                           пълзи нагоре приливът им,

                                                           върховете – острови самотни,

                                                           давят се като в потоп всемирен.

                                                           Така със всички гледки

                                                           потъва в нас света,

                                                           и ние с него

                                                           едновременно потъваме

                                                           в бездънното око на Времето.

Михаил Кендеров

          За съвременният човек антропософската медитация, предложена от д-р Рудолф Щайнер, е съответстващият истински и безвреден път на духовно познание.

          Медитацията е пътят на духовно познание чрез преобразуване, трансформиране на мисълта и превръщането й в орган на духовно съзерцание – “съзерцателно-разсъдъчна способност”, както се изразява  Й.В.Гьоте.

          По този път всяка личност може с дълбоко проникновение да разбере своята и космическата духовна същност, с което ще допринесе за развитието  на общочовешката култура.

Защо е необходим антропософският път на духовно познание чрез медитация?

          Философът Елън Уотс казва: ”Всред  младите хора цари един душевен, религиозен или дори метафизичен глад, който не може да бъде задоволен от традиционните религии. Традиционните стандартни религии боледуват столетия наред от една кардинална грешка – те проповядват. Наистина те ни казват какво трябва да правим, но не са вече никакви извори на сила. С други думи: те не се пренасят в нашия начин на мисли и чувства, в нашия Аз, а само говорят и предупреждават. Този е един от уроците, които историята ни дава: проповядването не струва нищо” /цитат отп Валтер Бюлер от книгата “Правилни и погрешни пътища в духовния свят”/.

          Днешният човек, особено младите хора, имат належаща нужда от нов път на духовно познание, получено чрез собствени сили и личен опит, а не от старите пресъхнали извори на религиозни догми.

          Обаче младежта е склонна да задоволи любопитството за тайните на Космоса бързо, веднага, без нужната подготовка на мисленето и душевно пречистване. Така младежите попадат, чрез наркотици и опиати в изкривеното, карикатурно разширение на съзнанието. Дрогата към която се пристрастява човекът води до деформация на съзнанието и психиката, лишаване от Аз и воля, а често и до смърт.

          Пресъхналите стари религиозни извори на сила могат отново да бликнат по нов път на духовно изследване , който да ги замени.

          Точно такъв нов път на антропософска медитация подходящ за съвременния човек ни дава д-р Рудолф Щайнер /методиката е представена в миналия брой на вестника/. Тази медитация не е вредна за европееца и американеца, а напротив – води духовните му сили в духовния свят, чрез здрава, трезва мисъл и лично получено обективно духовно познание.

          Душата на всеки човек се нуждае от подходяща за нея духовна храна, за да се развие правилно и пълноценно.

          Д-р Рудолф Щайнер пише : “Във всяка човешка душа съществува един жив подтик, една жива любов към духовния свят, също и в материалистичните души. Само че хората сами правят себе си безсилни по отношение на този стремеж”. Ако тези подтици не бъдат задоволени навреме, те се превръщат в извращение, в порочни влечения. Това е наркоманията, която за жалост взема все по-големи размери всред младежта. Наркотици и опиати не само, че не водят по правилния духовен път, но са опасни дори за живота на младите хора.

                    Защо съвременният човек се нуждае от медитация?

          Днешният забързан, претоварен с информация човек, е зависим от целия поток на ежедневни сетивни мисли, които са десетки хиляди и запълват цялото му ясно дневно съзнание. Той не остава “насаме” с духовно-душевната си същност. За това вътрешно изживяване са нужни усамотяване, качествата мекота и дълбоко вътрешно мълчание, вглъбяване.

          С обикновеното сетивно мислене човек не може да достигне до духовната същност на нещата. Той задържа мисленето само върху материалната им видима страна.

          Медитацията ни дава спокойствие, благодат и  най-важно - чувство за единение с целия свят. Поетът Михаил Кендеров в медитацията си така е  почувствал това: “Така със всички гледки потъва в нас света, и ние с него едновременно потъваме в бездънното око на Времето”.

          От моят личен опит мога да кажа, че при медитацията, след като успокоя водовъртежа на ежедневните мисли и настъпи вътрешна тишина – изпитвам умиротворение, чувство на хармония, тиха радост, благодат. Медитацията ми дава градивна сила на истината, усещане на единение с целия свят, ставам спокойна, уверена, уравновесена. От нея блика сила за живот, а не апатия и отпуснатост. След медитация извършвам всичко по-успешно, готова съм да посрещна предизвикателствата на ежедневието. Тогава разбирам хората по-добре, по-толерантна съм към тях. Не зная дали има нещо друго, което да ми носи такова удовлетворение и душевен мир в моя живот, както и чувство на жива връзка с Бога.

          Медитацията е много важна за развитие на съзнателната /духовна/ душа у човека. При днешното отчуждаване на хората един от друг тя спомага за разбирането на другия човек. Тя е път към Аза, същността на хората, с които общуваме.

          Известният холандски учен, антропософ Рон Дуселман казва: “Медитацията е път към човечността. Изпитвате ли радост от дейност, която  извършвате от сърдечна доброта? Това е медитацията за радостта от постъпка извършена  от сърдечна доброта”. Когато се постигне този идеал да се радваш на доброто, което си направил на друг човек, без да очакваш благодарност за това, а така просто да се радваш на радостта му означава че  медитацията извършена с благородни чувства е допринесла  за това.

          Всяка искрена, съкровена, дълбока молитва, отправена към Христос, произнесена с благоговение, любов и сърдечна топлота може да се счита също като вид медитация. Защото импулса на любовта донесен на цялото човечество, във всяко човешко сърце, ни води към нашето духовно усъвършенстване.

          Подходящи за медитация са следните изречения, дадени от Евангелието на Йоан7

          “Христос е Светлината на света”.

          “Христос е Хлябът на Живота”.

          “Христос е Пътят, Истината и Живота”.

          “Христос е Възкресението и Живота”.

          А ето и една молитва дадена от д-р Рудолф Щайнер за медитация:

          “Божествена светлина,

          Христос – Слънце!

          Стопли сърцето ми,

          озари главата ми,

за да е добро това,

          което от сърцето основавам

          и от главата се стремя

целенасочено да направя”.

          Медитацията, концентрацията на мисълта и упражненията за укрепване на мисъл, чувство и воля, разгледани в предишни мои статии във вестника, не отнемат много време, а са изключително важни за усъвършенстване на съвременния човек. Те са изложени подробно в книгите на д-р Рудолф Щайнер “Как се постигат познания за висшите светове” и “Езотерично обучение”. За тези упражнения е необходимо известно усилие за вътрешна дейност на душата, за да се преодолее душевната леност. Затова е нужна организираност, желание, постоянство и самодисциплина.

          И тогава след упорита духовна работа, идва ден, в който резултатите от тази работа възнаграждават за всички усилия – човек прониква отвъд прага на Духовния свят.

           Още по време на духовните упражнения става ясно, че мисленето на човека е станало проницателно, живо, образно, волята е засилена, чувствата са уравновесени. Той се усеща един силен, самостоятелен, свободен Аз, който стои стабилно и уверено в живота, и приема предизвикателствата му без страх.

          Д-р Рудолф Щайнер пише: “Духовната наука, приета като нещо живо поддържа човека млад, тя не ни позволява да остаряваме така, както бихме остарявали, ако не живеехме с нея”.

                                                  Доц.д-р Иванка Кирова, к.м.н.