“В парадоксалното и странното се крие истината”

                                                           Д-р Рудолф Щайнер

        Преди да бъдат разгледани основните принципи на здраве и болест в светлината на духовната наука, трябва да се разбере свръхсетивното устройство на човека. Материалистичното схващане за човека и здравето му, обхващащо само физическото  и отчасти душевното му здраве, трябва да се разшири със знания за невидимите му тела и устройство. Това може да стане на базата на антропософската духовна наука, чиито основоположник е д-р Рудолф Щайнер. Тя е истинско, духовно, проникновено познание.

        Какво представлява проникновеното познание? За разлика от интелектуалното, изсушено знание, в което участва само абстрактната мисъл – в проникновеното познание участва цялата същност на личността – мисъл, чувства и воля. И тогава знанието, обогатено от емоциите и волята става действащо начало, насочващо целия ни ежедневен живот /според д-р Бернард Ливахуд, изтъкнат антропософ/.

        Тези духовни познания на пръв поглед изглеждат странни и като че ли противоположни на досегашните ни знания от сетивната, материалистична сфера. Но “в парадоксалното и странното се крие истината”  /д-р Р.Щайнер/.

        С антропософската медицина не се отричат постиженията на съвременната академична медицина. Напротив – тя се обогатява и разширява с нови, ценни познания за ефикасно лечение, получени чрез научни духовни методи. Защото академичната медицина лекува преди всичко или почти само физическото тяло, докато с антропософското лечебно изкуство се повлияват също етерното, астрално /душевно/ и духовно /азово/ тяло.

        Да си припомним някои неща от предишни статии необходими за днешното разглеждане на темата.

        Човешкият организъм се състои от видима /сетивна/ част – физическо тяло и три свръхсетивни /невидими/ тела: етерно /жизнено/, астрално /душевно/ и духовно /азово/. Всичките четири тела се проникват едно в друго. Духовните тела са по-обширни и се излъчват извън границите на физическото тяло, образувайки невидим  /свръхсетивен/ светлинен ореол.

        За различните човешки тела и взаимоотношенията между тях.

        За да имаме пълна представа за цялостния човек, трябва да знаем как в него действат физическото, жизнено, астрално тяло и Азът, и какво е взаимоотношението между тях. Основен принцип е, че равновесието между телата обуславя добро здравословно състояние, а нарушеното равновесие води често до заболяване.

        Д-р Р.Щайнер проучва и описва трикратното устройство на човека: глава /нервно-сетивна система/ - горен човек; гърди /с ритмичните системи – дихателна и кръвообращение/ - среден човек; крайници с веществообменна система – долен човек.

        При равновесие на трите части на тялото има условие за здраве, а при надвишаване функциите на една от тези части над останалите, се пораждат причини за болести.

        В човешкия организъм също така се наблюдават два полюса: горен /нервно-сетивен/ - на съзнанието и долен /двигателно-веществообменен/ - без съзнание, но с мощни жизнени процеси. Границата между тях е диафрагмата.         Характерно за горния полюс е ясното съзнание , свързано с деструктивни процеси и липса на регенерация на нервната клетка. В долния полюс има буйна регенерация и жизненост, размножителни процеси, но без съзнание.

        На добрия лекар антропософ е необходима интуиция, за да прилага правилно лечебното изкуство, защото той лекува не само физическото тяло, но и неравновесието и променящите се съотношения между свръхсетивните тела, водещи до заболяване.

        Астралното тяло в горния полюс разрушава, етерното тяло от долния полюс съгражда, а Духът /Азът/ действащ предимно в средната част  /чрез сърдечно-съдовата и дихателна система/, регулира проявата на дисбаланс между етерното и астралното тяло. Нежелателно е надмощие на нервно-сетивната система над двигателно- веществообменната, така че съзнанието да доминира над жизнените процеси, работещи в несъзнаателното. Неблагоприятно е обратното – жизнените  процеси от долния полюс да преобладават в съзнателните процеси в горния полюс - глава.

        Ритмичните системи /дишане и кръвообращение/, ръководени от Аза, регулират съотношението между нервно-сетивната част и двигателно-веществообменната. Ако ритмичните системи не изпълнят своите тежки задачи за уравновесяване, тогава болестта ще се появи в дихателната  или сърдечно-съдовата системи. Сърцето е подложено на най-голямото напрежение и усилието да задържи равновесието между горния и долен полюс на организма, защото всеки от тях се стреми към надмощие. И когато сърцето не се справи със своята задача, да възобнови този баланс, то самото се разболява.

        При надмощие на жизнения и веществообменен полюс  се получават възпалителни процеси в сърцето – ендокардит, перикардит и др. А при надмощие на нервно-сетивния полюс, характерен с деструктивни процеси се появяват заболявания с тромбози и склерози – миокардиосклероза, коронарна болест /гръдна жаба/, инфаркт и др.

        Когато сетивата се преуморят от прекалено много информация, или емоционално се претоварят със стресови фактори и негативни чувства, сърцето реагира остро с ритъмни нарушения, сърдечна невроза и др.

        Нормалната активност на астралното тяло е в горния полюс. Когато активността му слезе в долния полюс, тогава се получава спазъм на червата /спастичен запек, метеоризъм и пр./.

        И обратно, ако веществообменните импулси от долния полюс се възкачат в нервно-сетивната система /главата/, където не име мястото, се получава остра болка в главата /мигрена/.

        При силно надделяване на етерните сили /които са характерни за долния полюс/ в нервно-сетивната система /главата/, се появяват възпалителни процеси – менингит, енцефалит и други болести, проявяващи се в областта на главата.

        Как се зараждат болести при неравномерно потъване на духовните тела във физическото тяло.

        Здравият човек не чувства вътрешните си органи. Това е така, когато различните тела са правилно разположени едно спрямо друго. Когато астралното тяло се потопява по-дълбоко във физическото тяло,  отколкото това става при здрав човек, се получава болка в съответния заболял орган, т.е. явява се ненормална чувствителност  на място, където не трябва да има такава. Също така астралното тяло при потъване във физическото тяло води до спазми, проявяващи се с болка.

        Когато Азовият организъм потъне по-дълбоко във физическото тяло от нормалното, тогава се получава парализа на крайниците.

        При не много голямо потъване на Аза или астралното тяло във физическото тяло има начало на заболяване, което се регулира веднага чрез самоизлекуване.

        Лечителните сили се намират главно в етерното /жизнено/ тяло. Следователно при редица болести причината за възникването им трябва най-напред да се търси в намалената жизненост на организма. Друга причина е  в астралната и Азова възможност да потъват по-дълбоко във физическото тяло, отколкото е нормалното. А лечението трябва да се състои в освобождаване на прекалено дълбоко потъналите  астрален и Азов организъм от физическото тяло.

        И така, човекът е микрокосмос съдържащ в себе си всички космически светове: духовен, астрален, етерен и физически. Това са знаели мъдреците още в древна Елада. Пред храма на Аполон в Делхи бил издълбан надпис : О, човеко себе си познай и ще познаеш Вселената и Боговете”.

                                                   Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.