“Ако храненето започва с молитва
на благодарност към Бога човек
задоволява нуждите си с много
по-малко храна и тя е наситена с
много повече жизненост и енергия”
Бъредин Джоселин
Известният учен, антропософ, специалист по храненето, който написва книга за правилно хранене във връзка с духовните тела пише в предговора на книгата си: “Трябва да знаем какво точно значи да се даде на човечеството правилната храна, която да даде възможност на човека да си изгради здраво тяло, в което неговите душевни и духовни дейности биха могли да живеят и се развиват”.
Трансформиране на материята
Според материалистичната наука за хранене човешкото устройство и физиология се обясняват само с трансформиране и усвояване на веществата. Според нея главното значение на храната е да доставя вещества в човешкото тяло и да се изхвърлят непотребните вещества от него, т.е. става въпрос само за циркулация на материя. Едва ли не човекът е като машина, в която хранителните вещества горят и се отделя топлина.
Но физическото тяло е храм на Духа, на Аза, на душата и жизненото тяло.
За разлика от животните всички храни /животински, растителни, минерални/ влизащи в храносмилателната система са чужди за него. Човешкият организъм не търпи чуждо тяло в себе си. Затова храната трябва да се разпадне напълно и да се синтезира отново като човешка храна, с човешки жизнени сили.
При животните храната продължава да действува вътре в тях, тя не се трансформира напълно, както при човека. Защото човекът освен материално е и духовно същество и трябва напълно да трансформира храната си, в което участвуват всички духовни тела, чак до Аза /Духа/. Иначе човек не би бил духовна, независима личност, щеше да зависи от не напълно трансформираната храна. Но личността с помощта на Духа, душата и жизненото тяло така преработва приетата храна, като я разпада и синтезира отново, че тя става годна да се влее направо в кръвта /носител на Духа/.
Човешкото хранене е съвсем индивидуално
Трудно е да се установят общи правила и диети към които хората да се придържат. Защото всеки човек е неповторима индивидуалност, затова храненето е съвсем индивидуално. Най-правилно е храненето продиктувано от инстинкта. Затова всяка личност трябва да обърне внимание кои храни му подхождат, към кои храни има склонност и желание и да се съобрази с това.
Установено е, че малкото дете дори пеленачето има мощен инстинкт и съвсем точно реагира кои храни предпочита и кои не иска да приема – даже ги изплюва. Родителите трябва да се доверяват на детския точен инстинкт, незаглушаван от разсъждения коя храна е полезна за него и коя не. Понякога неподходящата храна давана на детето насила може да доведе до свръхчувствителност, алергия и пр.
Всеки човек има такава индивидуална способност да различава подходящата и здравословна храна за него, ако се довери на инстинкта си, а не на диети, правила и реклами.
Всяка храна е чуждо тяло за човека
Ето защо бебето, освен майчиното мляко, подходящо за всяко дете, се учи да яде други храни малко по малко, лъжичка по лъжичка, докато организма му я приеме. Иначе се получават хранителни разстройства, а даже непоносимост за цял живот към някои храни, когато бебето е неправилно захранено.
Човек при всяко хранене поема различни храни – а те са напълно чужди за човека. Преработването им е много сложно и отнема много от енергията на организма. Те трябва да претърпят сериозна трансформация, за да нахлуят направо в кръвта като човешка субстанция. Ако една непреработена в организъма храна се вкара направо в кръвта – тя действува като отрова. С висшите си тела човек непрекъснато се противопоставя на чуждото тяло, каквато е храната, докато я очовечи и усвои и то след сложна преработка за внедряване в тялото си.
Това е един от начините човек да отстоява себе си към околната среда като свободна индивидуалност.
Двете лица на хранителния процес
Да си припомним, че човек е троично същество състоящо се от: Горен човек /глава с нервно-сетивна система/; Среден човек /с ритмични системи – дишане, кръвообращение, гръден кош/; Долен човек /корем, таз, веществообмен и двигателна система – крайници/.
Храните, които ние приемаме са чужди за нашия организъм, те имат извънчовешки качества. За да може човек да ги абсорбира, необходимо е те да бъдат лишени от техните собствени жизнени /етерни/ сили. Това именно става в храносмилателната система Тук под влияние на душевните /астрални/ сили излъчвани от горния човек /главата/, хранителните вещества се разрушават, лишени от техните извън човешки етерни сили. В усилието да побеждава чуждите етерни сили, нашият организъм също се засилва и именно в това се състои смисъла на хранителните процеси. Не са важни толкова приетите вещества, колкото нашите сили - на духовните тела, които побеждават жизнените енергии на храните.
След като бъдат напълно разрушени хранителните вещества преминават през лигавицата на тънките черва в кръвта. Тогава те се насищат със специфични човешки етерни и астрални сили.
Астралното тяло действува по противоположен начин в двата полюса на организма – Горен човек и Долен човек. Душата /астралното тяло/ тръгва от главата към корема /метаболитната веществообменна система/, където внедрява процеси на деструкция, разрушаване.
Противоположният процес извършван от астралното тяло е когато то тръгва чрез кръвообращението и кръвта от долния полюс /метаболизъм, корем/ към горния полюс – глава /нервно-сетивна система/ - тогава внедрява процеси на изграждане.
А в Средният човек /гръден кош, ритмични системи – кръвообращение и дишане/, душата /астралното тяло/ се колебае постоянно между тези две тенденции – разрушаване и изграждане. Така чрез ритмичните системи астралното тяло балансира тези процеси на изграждане и разрушаване.
Нека тук да цитирам стихотворение от поета – антропософ Михаил Кендеров, което е във връзка с тази статия.
.
Цял живот треперим
оплетени в нерви,
залостени с кости –
шепа планктон
захвърлен в Космоса.
Клето тяло – наше разпятие,
за тебе се трепем,
а живеем с душата.
И така при човека привидно най-материалния процес на храносмилане и веществообмен на храните е преди всичко борба и очовечаване на субстанциите извършвана от духовните ни тела – Дух, душа и жизнено тяло.
Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.