“Важно е да се разбере, че в целия свой хранителен процес човек е индивидуалност и, че всичко прието от външната природа като нещо чуждо бива напълно трансформирано в човешки субстанции и енергии, за разлика от всички живи същества”.

                                           Д-р Юджин Колиско,

известен австрийски учен, антропософ.

Човешкото храносмилане се извършва в три основни етапа. Първи етап – в устата. То зависи изключително от духовно-душевна и сетивна дейност и има много по-малко  храносмилане.

Втори етап – в стомаха. Тук се извършва полусъзнателна дейност и смилане предимно на белтъчини.

Трети етап – в дванадесетопръстника и тънките черва – несъзнателна дейност и основно трансформиране на живите храни до неорганични вещества, които могат да преминат направо в кръвта. Тук действува предимно неосъзнатите импулси на волята.

                         Храносмилане в устата

        В устата най-съществено е не храносмилането, а психическата, сетивна и духовна дейност. Много важен е вкусът на храната, видът й, дали я харесваме или не. При вкусната храна се отделя много слюнка, което подтиква отделянето на стомашен сок, а даже и на сокове в червата. Ако храната е прекрасна, но ние не я обичаме, няма много полза от нея. Имат значение и другите сетива – мирисът, гледката на храната. Казва се например, че човек може “да яде с очи”, когато храната е приятна за окото. Изключително важна е обстановката, добре подредената маса, емоциите по време на хранене. И така можем да кажем че в този етап при вкусването на храната се отваря апетит и че основна роля има духовно-душевната и сетивна дейност. Затова отделянето на слюнка са нарекли “психически сок”. Даже при представата за  вкусна храна се отделя слюнка. Тук “човек се свързва с храносмилателните процеси по много фин, духовен начин . . . и човек участвува с цялата си личност” – пише д-р Ю.Колиско.  Извършва се и механично раздробяване на храната. Но освен това според д-р Рудолф Щайнер зъбите на човека, както и целият скелет се явяват пряк израз на духовните функции на човешкия Аз

        При алкална реакция в устата започва храносмилане на  нишестето, скорбялата, която под въздействието на фермента амилаза се превръща в захари.

                 Храносмилане в стомаха

        Тук имаме полусъзнателна дейност, като сън със сънища. Но храносмилането в стомаха много се влияе от душевният живот – мъка страх, грижи, притеснения и ако действат дълго време могат да доведат до заболяването му. Стомахът прилича в някои отношения на сърцето, което също се влияе от психичния живот, и има като него ритмични движения на свиване и разпускане.

        В стомаха се извършва интензивно храносмилане на белтъците, които под влияние на фермента пепсин в кисела реакция се разпадат до полипептиди – т.е. не се храносмилат докрай – до аминокиселини. Тук се досмила нишестето от погълнатата слюнка.

Храносмилане в дванадесетопръстника и тънките черва

        Храносмилането тук е несъзнателен процес, дълбоко в организма, подобно на сън без сънища. В червата е основното и най-активно храносмилане, което превръща всички хранителни съставки до крайни съставки, годни да влеят в кръвта. Това се извършва в алкална реакция.

В дванадесетопръстника се извършва главното храносмилане под влияние на соковете на задстомашната жлеза и жлъчката. Най-трудно е смилането на мазнините. Под въздействието на фермента липаза те се разпадат до глицерин и мастни киселини. Живите белтъчини от растения и животни се лишават от етерните /жизнените/ си сили и под влияние на фермента трипсин се разпадат до крайните продукти – аминокиселини /неорганични вещества/. Въглехидратите, под въздействието на фермента амилаза се превръщат в монозахариди /прости захари/.

В тънките черва главният процес е всмукването на течната храна, разпадната до неорганични съставки, лишена от живот /от етерни сили/. Тази  млекоподобна течност,  наречена хилус се всмуква през лигавицата направо в кръвта.

По-нататък хранителните отпадъци  преминават в дебелото черво и се изхвърлят като изпражнения.

Човешкият организъм е толкова съвършен, че за 24 часа отпадат повърхностните клетки на цялата лигавица на стомашно-чревния път и  в нея се регенерират  нови клетки.

        За ферментите участващи в храносмилането

Ферментите действащи в храносмилателния процес  са нещо  много специално - те са част от етерния  организъм на човека. Под тяхно влияние се разпадат и лишават от етерната си сила хранителните вещества от растения и животни. Ферментът не е материално вещество, а част от етерната сила на храносмилателния процес и се отделят само в живия организъм на хората.

След като храната е разпадната и превърната в течен  неорганичен, умрял краен продукт наречен хилус в края на тънките черва той се всмуква през лигавицата направо в кръвта. Ако не е доразпадната тази храна преминала в кръвта действува като отрова за организма, получава се хранително отравяне. Чревната лигавица при здрав човек е бариера и пропуска само напълно трансформирана храна в кръвта. В нея тя се насища с човешки етерни сили, оживява и може да бъде асимилирана и да участвува в обмяната на веществата, да служи за градивни процеси и регенерация на тъканите.

Само човек може напълно да трансформира храната, за разлика от животните, защото неговото хранене е духовен процес. Защото само човек може да отнеме жизнените сили на храната и да я насити със свои, да очовечи храната си. “Ние  не ядем, само за да приемаме различни вещества, които абсорбираме, а защото имаме в нас огромна сила за трансформиране на храната, която трябва да задвижим, за да  разрушим онова живо нещо /храна/, което идва от заобикалящата природа. Ние трябва да използваме тази сила. Ето защо не е здравословно да се приема предварително трансформирана храна” пише д-р Юджин Колиско в книгата си за хранене. Човек се нуждае от силата на духовните си тела, за целия труден и сложен процес на храносмилане. И той трябва да я ползва. Прекалената кулинарна преработка и продължително варене развалят храната, защото не предоставят възможност да се употреби именно тази  духовна сила. Ето защо суровата храна, която с наши сили преработваме, за да стане от жива - в нежива,  в неорганични вещества, подтикват тези сили в действие. Както е например с мускулите – ако не се движим – те атрофират. “Изобщо човек се нуждае от много по-малко храна от нашите представи, но това да е жива, сурова храна. Човек има нужда от духовни сили, но за да ги получи той трябва да трансформира напълно живите храни, отнемайки етерните им сили, живота им, и след това да им придаде човешки живот, човешки етерни сили” отбелязва д-р Ю. Колиско.

Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.