“С голямото си растително разнообразие човек може да задоволи всичките си хранителни нужди и да живее само с растителна храна. Но човек не може да живее само с животинска или само с минерална храна”
Д-р Юджин Долиско
“Кръвта е най-живото, най-етерно наситеното нещо в човека”
Д-р Юджин Колиско
Отново ще припомним за троичното устройство на човека, открито и описано от д-р Рудолф Щайнер. То обхваща както физическия организъм, така и преобладаването на дейността на всяко от духовните тела в съответната част. Те са: Горен човек /глава/с главна дейност на нервно-сетивната система и душата /астралното тяло/; Среден човек /гърди/ с предимствено действие на ритмичните системи – дишане и кръвообращение и най-изявена дейност на Азът /Духът/; Долен човек /корем, таз, крайници/. Тук се извършва главно обмяна на веществата, размножение, двигателна дейност, с най-голяма активност на жизненото /етерно/ тяло.
Храносмилането, метаболизмът, трансформирането на храната в човешки вещества също е свързано с троичното човешко устройство.
От една страна физическият организъм се самоизгражда от веществообмена. Това е дейността на неговия телесен живот, която осигурява: регенерация, самоизграждане, размножение и растеж на тялото.
От друга страна нервно-сетивната система почти не регенерира, не расте, не се самовъзстановява, тя е отделена от общите хранителни процеси. За своята нервно-сетивна и духовна дейност човек има нужда преди всичко от дихателната дейност в човешките гърди.
Когато хранителната материя се разпределя в различните органи на човешкото тяло чрез дейността на кръвта /която непрекъснато се подновява от трансформираната и очовечена храна/, то в целия организъм имаме дейности свързани с етерните /жизнени/ сили. Това са процеси на хранене и растеж, вегетативна дейност подобно на растенията. Хранителните вещества непрекъснато се пренасят навсякъде в организма и се хармонизират с човешките етерни /жизнени/ процеси. Но човек не съзнава това.
Етапи на храносмилане на храните
Трансформирането на храните, влизайки отвън и слизайки надолу и навътре също се извършва в три етапа. Първият етап е в устата, където освен механичното раздробяване и храносмилане на скорбялата, човек се свързва с храната по психично-сетивен и духовен начин. Втори етап – в стомаха, смилане на белтъчините, полусъзнателен процес. Трети етап - в тънките черва, несъзнателен процес, при който храните са напълно преобразени, мъртви, лишени от тяхната специфичност и жизнени сили. Тези мъртви храни преминават през чревната лигавица в кръвта.Това се извършва в Долния човек.
Оттук – от кръвта започва процес на изкачване отново на храната също в три етапа. Първи етап – ожитворяване на храната, насищане с човешки етерни сили. “Кръвта е най-живото, най-етерно наситеното нещо в човека.” – пише д-р Юджин Колиско.” Втори етап – кръвта отнася храната до белите дробове – в Средния човек, където тя се свързва с дишането, насища се с кислород. Тогава при вдишването става процес на горене. Когато храната се свърже с кислород, живият процес бива подтиснат и дишащият процес става съзнателен. Затова в този процес човек не е само автомат, като едно растение, а може да се развива неговия душевен живот, защото има волево, съзнателно дишане. Трети етап – храната чрез кръвта отива в Главата – нервно-сетивната система, както и по периферията на тялото. В главата няма регенерация на нервно-сетивната система, материята на мозъка е сравнително мъртво вещество. Тук етерните сили служат не за регенерация, а за друга дейност – за образуване на мисли, усещания, впечатления и представи. Сетивно-нервната система е постоянна, не е вкоренена в жизнения процес, който е подвижен и променим. Тя е отдалечена от него и вследствие на това може да бъде опора, неподвижна основа на човешкото съзнание.
Веществообмен на минералните храни
Минералите, солите не са истински храни. Солевият метаболизъм не става чрез храносмилането, но действува върху нервната система и костите, които са депо на минерални соли, и особено калций. Мозъкът е заобиколен от черепа, който е нещо като черупка от калций. Солите са напълно отделени от сферата на живот, защото се намират главно в нервно-сетивната система, скелета и кожата – т.е. в Горния човек и по периферията. В кожата се намират нервните окончания на сетивните нерви. Солта стимулира нервната система и сетивата, които възприемат външния свят, увеличават концентрацията на мислите и яснотата на съзнанието. Това дава възможност на човека да работи по-добре със своите духовни способности. Нервите се нуждаят от непрекъснато съхранение, консервиране, т.е. “посоляване”, което прави възможно съзнанието да бъде свободно. Солите са опора на будното, ясно съзнание.
Също и в скелета се депонират соли. Особено ценни са солите на растенията. Те действат за солевия изграждащ процес на организма.
Храносмилане на животинската храна
Всяка животинска храна има свой, специфичен белтък /албумин/. Ако се смеси животинска кръв с човешка възниква борба – едната разрушава другата. Докато при растенията няма специфичен белтък и няма такава борба. Когато специфичният животински албумин навлезе в човека, той трябва да се бори и да разруши животинския белтък и в процеса на храносмилане да го трансформира в човешки белтък. Когато животински нетрансформиран албумин навлезе в човешката кръв – става борба, която предизвиква болест и треска /серумна болест/ и даже може да се стигне до отравяне. Храносмилането на животинската храна става в храносмилателния тракт, под въздействие на човешките етерни сили, в сферата на метаболизма – т.е. в Долния човек. Най-интензивно е храносмилането на животинската храна в тънките черва, където става битката между животинския и човешки албумин.
Месото е много веществена, материална храна. Чрез надделяване на човешките етерни сили над животинските етерни сили в организма се освобождава топлинна енергия и се увеличава мускулната сила. Така че за физическите работници е подходящо животинската храна да е повече от растителната.
Храносмилане на растителна храна
При растителната храна храносмилането е коренно различно от това на животинската. С голямото растително многообразие човек може да задоволи всичките си хранителни нужди и да живее само с растителна храна. Но човек не може не може да живее само с животинска или само с минерална храна.
Растенията се хранят при изграждането си главно от въздуха, и по-малко от веществата на почвата. Те се изграждат предимно от въглерод чрез трансформиране на въглероден двуокис от атмосферата под въздействие на слънчевата светлина /фотосинтеза/, като отделят при това кислород. Растението зависи до голяма степен от атмосферата. Ние дължим кислорода и възможността да дишаме на съществуването на растенията, които поемат въглероден двуокис, издишван от нас и отделят кислород.
Основната съставка на растенията – нишестето /брашно/ се превръща в захари. Те навлизат в кръвта, изгарят и накрая ги издишваме като въглероден двуокис. Същото става и с растителните киселини /лимонена, ябълчена и пр./, при които крайният продукт на метаболизма им е издишването на въглероден двуокис. Така че при трансформацията на растителната храна освен храносмилателен, имаме и дихателен процес. Можем да кажем, че голяма част от растителната храна, освен трансформирането й я издишваме.
Важно е да се знае, че в растителната храна се съдържат всички жизнено необходими белтъчини, както и в месото, обаче по-лесно смилаеми в сравнение с месото. Но, вегетарианците трябва да се научат правилно да съчетават своите храни, така че да се съдържат в тях жизнено необходимите белтъчини /аминокиселини/. Например да се включват в менюто различни видове ядки, бобови растения, зеленолистни зеленчуци, пълнозърнест хляб, а също така и пчелен мед.
Освен това растенията не само се трансформират, но променят някакъв ритъм в човешкия организъм. Например при пиене на кафе се стимулира не само ритъма на храносмилането, но даже ритъма на мисловния процес, концентрира го и става по-лесно възникване на идеи. Черният /силен/ чай усилва ритъма на бъбречните процес и отделянето на урина. Също така той променя ритъма на мисленето – засилва разпиляване на мисли и идеи. Но, черният чай и кафето не са истински храни, защото в много големи количества действат като отрови.
Така че растенията не само се храносмилат, те се издишват, а също така променят ритъма на фините процеси на организма, свързани с ритмичните процеси, стимулират и метаболитните процеси.
Растенията съдържат витамини, биологично активни вещества, които влияят върху изграждащите процеси на кръвта. Растенията се включени в много важното и физиологично лечебно направление - билкотерапия.
Най-важното при растенията като храна не е, че техните вещества биват трансформирани с помощта на човешкото етерно тяло /материално храносмилане/, но че тяхната сфера на действие се простира много по-далече и поражда промени в ритмичните процеси на човека. Това поражда силни реакции в душевния ни живот, на неговите емоции, а той пък е свързан дълбоко с нашата дихателна система. Растителната храна влияе и върху нашият Дух. Така че храненето с растения, освен вещественото хранене, обхваща всички духовни тела на човека.
Ако сме в гора с аромат на смола, или росна ливада с хубави пролетни цветя и билки, ние сме запленени от растителния свят. Д-р Рудолф Щайнер казва: “Цветята са нещо като материализирани мечти на човека”.
Доц. д-р Иванка Кирова
