“Това, което може да бъде почувствано като
най-ценната вътрешна топлина на душата, като утеха в най-тежките положения в живота, като подкрепа в най-тежките преживявания, това е именно проникването с Христовия Импулс”
д-р Рудолф Щайнер
В нашата епоха съществува голямо затъмнение по отношение на познанието за Духовния свят, за Исус Христос, а също и за личната духовна и душевна връзка с Него. Днешният материалистично мислещ човек преживява двата най-големи празника в годината – Рождество Христово и Възкресение Христово /Великден/ много често само като традиционни празници, изпълнени с мисли за семейни сбирки на богата трапеза и подаръци за близките. Някои от хората се чувстват християни когато на тези празници отидат на черква, за да запалят свещ и да послушат празничната литургия.
Но, малко хора имат духовното познание, че Христос е в сърцето и душата на всеки човек на Земята, не само на християните. Защото Той е водачът в еволюцията на цялото човечество. Затова е необходима духовна просвета.
В днешно време има пълно прекъсване на връзката с Духовния свят. Защото човечеството е загубило духовните си сетива за пряко възприемане на Космоса. Това е било необходимо, за да може човек да не бъде директно ръководен от Духовните Същества, да бъде самостоятелен и да опознае материалния свят чрез все по-голямо развитие на интелекта си. Днес само малко хора имат запазено атавистично ясновидство и ясночуване. Още по-малко са избраните личности, посветени, които пряко възприемат Духовния свят.
Отворени духовни сетива за възприятие на Духовния свят са имали народите от отдава отминали времена. На това се дължат: голямата духовна култура отразена в древните писмена: “Веди”, “Упанишпади”, Бхавадат Гита през Първата следатландска епоха – Древноиндийската; великите строежи, недостигнати и днес през Втората и Трета следатландски епохи – Древно Персийската и Асиро-Вавилонско-Египетската, както и през Четвъртата - Гръко- Римската епохи. Част от тези строежи са в списъка на чудесата на света. Тогава Духовните Същества се имали пряко ръководство над хората.
Днес се намираме в Петата следатландска епоха, която е започнала в 1413 година сл. Хр. и ще продължи още 1500 години /до 3573 г. сл. Хр./. Характерно за нашата епоха е развитието на съзнателната /духовна/ душа. Но тъй като сме в началния период на тази епоха все още хората макар и с високо развит интелект – /създаване науките за опознаване на материалния, сетивен свят/ все още нямат духовно познание, а атеистите даже отричат съществуването на Духовен свят. Това познание трудно си пробива път, а няма и къде да се получи. Днес няма вероучение в училищата, духовна и религиозна просвета към черкви, читалища, клубове и др. Просто голяма част от хората са духовно неуки, макар и много високо образовани.
Но въпреки това, у много личности съществува силен копнеж за духовно познание, за духовна просвета. Те се терзаят от въпроси като: “Какво представлява моят Дух, моята индивидуалност?; “От къде съм дошъл?”; “ Има ли прераждане и живот след смъртта”; “Имаме ли връзка с душите на починалите?”. На всички тези въпроси отговаря духовната наука антропософия, създадена от духовния учен д-р Рудолф Щайнер. Той е притежавал духовни сетива и познания извлечени от Духовния свят чрез ясновиждане /имагинация/, ясночуване /инспирация/ и прозрение /интуиция/. Едно от основните направления на антропософията е дълбокото, истинно познание за Исус Христос и Мистерията на Голгота.
Разтърсващо и проникновено духовно познание е дадено в книгата на д-р Р.Щайнер - “Христос и човешката душа”, изнесена първоначално като лекционен цикъл, а след това издаден като книга преди повече от 100 години /1914 г./ Тя е още по-актуална днес. Дори, ако само тази книга прочете човек - може да се промени целия му живот, целия му светоглед. Личността получава познание и жизнена сила, както и опование, утеха от съвсем личния и животворящ Христов импулс за общочовешка любов. За този импулс Апостол Павел е казал: “Не Аз, Христос в мен”. Така мислещият, жадуващ за духовно познание днешен човек ще осмисли живота си, ще има цел да се стреми да върши добри дела за други хора, да мисли и говори истинно, да се стреми към съвършенство, за да заслужи да си казва “Не Аз, Христос в мен”.
Духовно просветеният човек в личната си връзка с Христос, която е всеки ден и нощ, в живота, и след смъртта, ще търси помощ, утеха, озарение, ще се почувства уверен и спокоен за своето бъдеще и за живота си след смъртта. Така Исус Христос става наш водач не само в нашата религиозна вяра, а със съвсем личната връзка с Него ще го следва във всяко свое действие, труд, професия, отношение на разбирателство и съчувствие към другите хора. Такъв човек ще се чувства ентусиазиран и подмладен, значим като личност.
Христовият импулс дава не само вяра, надежда за бъдещето и най-важното любов към целия свят, но увереност, че Христос е винаги с човека, независимо дали го осъзнава или не.
Свикваме да усещаме, че Христос вижда нашите дела и старанието ни в Негово име да вършим всичко добре, да не огорчаваме, обиждаме и вършим зли постъпки към ближния си, да мислим, говорим и пишем истинно. И това вече е осъзнат път към Христос.
Всяка душа на всеки човек днес, даже и да е простоват, не много образован, дори и на дете, може да разбере и почувства този Христов импулс и да усети своето духовно и Божествено достойнство.
Много важно е всяка вечер човек да си прави самооценка, като изповед пред себе си, да премисли за добрите си дела и къде е сбъркал, или сторил зло и да се стреми да ги поправи, да се извини на човека, ако е сторил зло, а ако самият той е засегнат с нещо - да прости. Това се превръща в съвест на истински християнин.
Ако човек има някаква чудесна идея да извърши добро дело и решава с всичките си възможности, дарби и талант да работи, за да я осъществи – тя се превръща в идеал. Христос помага да се осъществят такива идеали. Изведнъж човек ще почувства огромен прилив на сили и ентусиазъм, необикновена концентрация на мисли и съсредоточаване на всички знания, умения и способности за извършване на делото за своя идеал.
Мога да дам един пример за мои лични изживявания при реализиране на идеал. Преди много години работих като лекар в Коми, тогава Автономна република към СССР. Отговарях за здравето, а понякога и живота на над 6000 работници, дървосекачи при дърводобива в тайгата на Далечния север. Налагаше се на място да оказвам понякога животоспасяваща помощ на пострадалите до закарването им в българската болница в селище Усогорск, отстоящо на 45 км. от нашето селище – Благоево. Моят идеал беше с всички възможни средства, с оскъдната и остаряла медицинска техника, да не допускам смъртни случаи. Така на място, понякога само с лекарства и медицински инструменти, съдържащи се в куфарчето за спешна помощ и благодарение на моята осъзната и дълбоко проникнала в душата ми мисъл - “Не Аз, Христос в мен”, можах да спася шест млади хора вече в клинична смърт, или близо до нея. В такъв момент се чувствах сякаш съвсем сама в целия свят с умиращия човек и повиквах с всичката сила на душата и Духът си Христос за помощ. И изведнъж се успокоявах, преставах да треперя от страх дали ще успея, в този миг почувствах прилив на сили, спокойствие, бързо изплуваха всичките необходими медицински познания какво трябва да направя. Извършвах го и човекът се връщаше към живот. Велико нещо е, щастие е да почувстваш силата на Христос!
Имам приятелка, дълбоко вярваща християнка, която след дълго боледуване усещала, че вече умира. Но в този миг с всичката сила на душата се помолила на Христос да я спаси. Веднага почувствала, че я залива огромна бяла искряща светлина, която пронизала цялото й тяло. Тя чувствала, че това е Христос. От този миг започнало оздравяването й.
Важно е да се знае, че ние можем да работим за нашите идеали не само на Земята. Христос пренася идеалите ни и след нашата смърт. Така душите на починалите помагат на своите близки, които са на Земята. Д-р Рудолф Щайнер в гореспоменатата книга дава два примера за две личности, овладели антропософията, които след смърт помагали много в работата на цялото антропософското общество.
Ако имаме Христовият импулс в нас, ние можем да помагаме на починалите наши близки, а също и да получаваме помощ от мъртвите, които изпитват любов към нас.
Нека да си пожелаем да бъдем такива личности, проникнати от Христовата сила на любовта, с достойнствата на съзнателната /духовна/ душа. И тогава можем да кажем с думи от библията: “Обичам Бог повече от всичко, а ближния като себе си”!
Защото Христос е нашият утешител, осветяващ мислите ни, помагащ ни да преодолеем всяко изпитание и трудност в живота, да осъществим идеалите си, ако осъзнаваме винаги мисълта – “Не Аз, а Христос в мен”!
Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.
Господ няма да спаси никой в греха и против волята му. Човек трябва да пожелае да бъде спасен от греха за да му помогне Господ. Спасението е личен избор.
