“О, човеко ти си умаленият свит образ на света.
О, свят ти си разлятото в Космоса същество на човека!”
Рудолф Щайнер
Трябва да разглеждаме човека с чувство на страхопочитание като най-значителния израз, най-великото творение на Земята, създадено от духовните светове. Човекът е изграден от силите на космоса и се е родил от световете като един малък космос, отделен от макрокосмоса. Той ни се показва като процес – чудо: концентриране на звездни и планетни светове в човешки органи, изкристализирали като такива в хода на безкрайни времена.
Когато гледаме физическите тела на планетите и звездите трябва да осъзнаваме, че светенето на техните сфери произхожда от енергиите и деятелността на висшите духовни същества, на Духовните йерархии, които ги обитават.
Ако изключим физическата материя и погледнем с ясновидски поглед нашите вътрешни органи заедно с висшите тела, които ги съставят ще видим, че те също светят като звезди и планети, а сърцето – като слънце!
Според духовната наука антропософия, създадена от духовния учен д-р Рудолф Щайнер ще разгледаме човешките вътрешните органи, функциите и импулсите на невидимите висши тела, които се въплътяват в тях. Последните действат не само локално в съответния орган, но и в целия организъм.
Нашите вътрешни органи са заложени първоначално още в ембриона чрез невидимите силови системи на етерното, а след това на астралното тяло и Азът. Висшите тела вграждат материалните частици, за да се сътворят високо специализираните човешки вътрешни органи.
След раждане приетите отвън хранителни вещества се обработват и оживотворяват до степен на човешки вещества. После се отвеждат от кръвта до местата на различните органи и духовните ни тела /етерно, астрално и Аз/ ги вграждат със своята притегателна сила. Отделните хранителни вещества биват всмукани чрез невидимите тела по различен начин, по специфична, човешка устройствена схема.
Етерното /жизнено/ тяло е най-близко до физическото и е залегнало като невидим образ на целия организъм, както и на всеки вътрешен орган още в ембрионалния период. То е диференцирано с различни силови системи, според предназначението на съответния орган. Астралното /душевно/ тяло може да се присъедини едва след като са подготвени физическия и етерен организъм. Внедряването на Азовото /духовно/ тяло предполага преди това присъствието на другите три тела малко преди раждането на детето.
Някои вътрешни органи са определени предимно от силовите системи на етерното тяло, други – на астралното тяло, трети – на Азът и четвърти - на физическото тяло. Материалното тяло също има своя силова система, с която влияе обратно върху свръхсетивните тела, даже върху Аза /Духа/. Главен орган на физическото тяло е белият дроб, на етерното /жизнено/ тяло – черният дроб, на душевното /астрално/ тяло - нервно-сетивната система и бъбреците, на Духът /Азът/ - сърцето и кръвообращението. Като изключим вградените в тялото материални вещества, всичко останало в човешкия организъм има в основата си свръхсетивен, невидим характер, това са силови системи и процеси.
Хранителните вещества не могат да се приемат в човешкия организъм без предварително подготвени в него силови системи изхождащи от духовните светове. В тази вътрешна силова система “човекът” със специфичната му форма трябва да е предварително заложен като такъв.
Това, което трябва да си представим изцяло свръхсетивно и което вгражда материалния пълнеж, като силово устройство се нарича “фантом”, или човешка форма. Тя е специфична силова система сътворена от духовните същества, не като торба за материални частици, но като нещо духовно, силова конструкция, която обуславя физическата форма на човека. Това става в духовния свят при изграждането на духовния зародиш преди индивидът да се прероди за живот на Земята. Едва чрез това, че в свръхсетивната форма се вгражда материя, човек се превръща във физически, видим организъм след зачатието и внедряването на духовния зародиш в ембриона.
В цялата материална природа, не само в човека действува един закон, наречен в духовната наука принцип на формата. Например веществата, които кристализират, трябва да бъдат обхванати от силова конструкция с определена форма. А тук всъщност е принципът на формата на кристализацията – например кубична, пирамидална, цилиндрична и пр.
Веществата преди да встъпят в принципа на духовната форма, нямат нищо общо помежду си. Те биват впрегнати, приети по този принцип на формата и така се образува физическо тяло.
По този начин всичко, което като хранителни вещества постъпва в човешкия организъм, предполага наличието на най-низшето свръхсетивно /невидимо/ тяло на невидимата конструкция – форма на вътрешен орган, както и форма на физическото тяло.
Планетна еволюция на човека
За да се разбере връзката на вътрешните органи с планетите ще се спрем накратко върху планетната еволюция на човека между смърт и ново раждане, според духовната наука антропософия.
Част от планетите на слънчевата система са разположени между Земята и Слънцето, т.нар. вътрешни планети. Това са Луна, Венера и Меркурий. В центъра е Слънцето. След него са разположени т.нар. външни планети – Марс, Юпитер и Сатурн. След Сатурн се намират Нептун, Уран и Платон.Те първоначално са били комети и по-късно - се прехвърлили към планетни орбити и се присъединили към Слънчевата система. На тях няма да се спираме, защото не оказват влияние на вътрешните органи, а на цялостния живот на хората в различни периоди от възрастта над шейсет и четири години /подробно разгледани в предишните статии във вестника/.
Слънчевата система е оградена от дванадесетте съзвездия на Зодиака.
След смърт духовно-душевното тяло на човека /духовен зародиш/ върви по един възходящ път на развитие, преминавайки през сферите на планетите и Слънцето и достига до констелацията на звездите от Зодиака. През всичките тези сфери човешкият духовен зародиш се усъвършенства под въздействието на Духовните Същества от Висшите йерархии. Това са: Ангели, Архангели, Архаи /Начала/, Елохими, Духове на Движението, Господства, Престоли, Херувими, Сарафими/. Те обитават планетите, Слънцето и звездите.
И в определеното време за съответната индивидуалност, когато духовният зародиш е готов да се преражда, започва обратният път – спускане от сферите на звездите, Слънцето и планетите. Това става, за да може индивидът да продължи да се усъвършенства и развива в различни епохи, в различни личности, с житейски уроци на Земята, както и да изпълни законът на своята съдба /Карма/.
От силите на Духовните същества обитаващи звездите на Зодиака се изграждат енергийните структури на физическото тяло с неговите органи. Така в своя физически организъм и в своите физически органи човек е дълбоко свързан със силите на звездите.
Движенията на планетите влияят върху етерния организъм на духовния зародиш, както и на човека след раждането в течение на целия живот. И точно със своят етерен организъм, индивидът влиза във връзка с действията, с движенията на планетите по техните орбити. Ритъмът на нашето кръвообращение и дишане е пряко отражение на планетните движения.Човек внася на Земята етерния космичен плод, който се създава при преминаване на духовния зародиш през планетните сфери.
Индивидът сам конструира себе си и своите органи под въздействие на Висшите Духовни Същества от звездите, Слънцето и планетите.
Етерният космичен плод продължава да се развива и по-нататък в човешкото етерно тяло по време на животът на Земята. При раждането си, още в първия миг, с първия дъх детето има в етерното си тяло ударна вълна на жизнена /етерна/ сила, която му придава жизненост през целия земен живот.
Човек претърпява развитие и усъвършенстване в живота си между смърт и ново раждане под влияние на Бог, Христос и Висшите йерархии. Той слиза от духовния свят в земно въплъщение като единно цяло от физическа силова форма /фантом/, етерно, астрално тяло и Дух /Аз/, заедно с неговата Карма, която той донася от предишния си земен живот. Съдбата се отразява в Космическата ударна вълна на етерна сила, която индивидът извлича от планетите и Слънцето. От планетните сили под форма на етерен космически плод в човек нахлува само това, което е целесъобразно!
Тази жизнена сила, както и съвършено устроените органи, целия човешки организъм е дар на човека от Бог, от Христос и от Висшите Духовни йерархии. Затова трябва да им благодарим всеки ден от живота си.
Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.
