“Човек е много повече от земно същество, той е космично същество. Всеки човек е една космична тайна – сбор от тайните на световете и от делата на свръхфизични Същества, от Ангели до Серафими”
Бъредин Джоселин
Освен през време на космичния ни живот /от смърт до ново раждане/, всички сили от сферите на планетите и звездите ни влияят през цялото време докато живеем на Земята, независимо дали сме съзнателни за това или не.
При разглеждане на функциите на вътрешните ни органи, главно при извършване на храносмилателни процеси, ние виждаме нещо необикновено, даже мистично - концентриране на планетния свят и особено на Слънцето в няколко вътрешни органа.
Това познание ни е дадено от духовната наука антропософия, чиито основател е духовният учен д-р Рудолф Щайнер.
След д-р Щайнер в същото направление са работили известните антропософи д-р Олаф Кооб, написал книгата “Ако органите можеха да говорят”, и американската писателка Бъредин Джослин, авторка на книгите: “Граждани на Космоса” и “Познай себе си гражданино на Земята”.
Тайнствения акт на въплътяване на духовния зародиш.
Човешкото същество очакващо прераждане то самото, и с помощта на Висшите Духовни Същества, търси подходяща родителска двойка, в подходяща за него страна и място, които ще предложат най-добри условия за реализиране на способностите му и изпълнение на неговата карма. В окололунната сфера, непосредствено преди въплътяване духовният зародиш преминава в сънно съзнание. Огромното космическо съзнание на духовния зародиш трябва да бъде стеснено и замъглено на лунната сфера, за да влезе в тесния затвор на физическото тяло.
При зачатие целият огромен духовен зародиш, едно космическо творение слиза, свива се и се съединява с физическия зародиш /оплодената със сперматозоид яйцеклетка/. Материята за изграждане на ембриона е наследствена, получена чрез родителите, обаче самият зародиш е духовен. Това е индивидуалността претърпяла много прераждания в различни личности, в различни минали епохи за да се развива и усъвършенства на Земята.
Оплодената яйцеклетка се разпада след нахлуването на духовния зародиш, който от тази разпаднала се, но жива материя съгражда ембриона. Така се обединява духовният и материален зародиш, миниатюрния космос на новият човек. Със силите на духовния зародиш, който включва материята на родителите се сътворяват всички вътрешни органи, цялостният човек. Материята е на родителите, обаче самите строителни, живи сили, извайващи органите, идват от целия Космос, от живота на духовния зародиш на индивида между смърт и ново раждане. Материалният поток на наследствеността се съединява с духовният плод, който е последствие на живота на Аза и душата в Космоса, под влияние на Висшите духовни същества. Между смърт и ново раждане човек изживява онова, което после той влага в изграждането на своите органи. Нашите органи са изградени така, че да съответстват на нашата карма, на това което носим от предишния си земен живот.
Три седмици след зачатие етерното тяло, астралното тяло и Азът слизат от лунната сфера, но постепенно стават деятелни в ембриона: етерното /жизнено/ тяло след около седмица, астралното /душевно/ тяло – по интензивно около седмия лунен месец, а Азът – при приближаване на раждането.
Функции на органите наречени вътрешна планетна система.
След раждане, с първото ядене, на хранителният поток нахлуващ отвън се противопоставя етерното ни тяло, което преобразува хранителните вещества в храносмилателния тракт. Хранителните субстанции, преобразени от етерното тяло се превръщат в жив поток и се включват в силите и вътрешната подвижност на организма. След това във вътрешните органи: най-напред далак, черен дроб и жлъчка, хранителния поток се подлага на противодействието на астралното тяло на човека. То преобразява хранителните вещества до степен да бъдат обхванати от силите на Аза, от самата кръв /сърцето и кръвта се инструменти на Духа ни/. Така че самият Аз чрез кръвта трябва да слезе надолу до храносмилателните органи, за да поеме хранителния поток.
Още при първия дъх на бебето, от дейността на черния дроб, жлъчката, далакът, белите дробове и т.н. биват задържани нахлуващите в организма сили, принадлежащи на хранителните вещества и на въздуха.
Формообразуващите сили от хранителните субстанции и от въздуха, които нахлуват в нашата вътрешност са чужди за организма и се преобразуват от споменатите вътрешни органи. Те са наречени вътрешна планетна система. Вътрешните органи премахват етерните сили на приетите вещества в човека. В нашата вътрешна планетна система тези сили, които преобразяват вътрешната подвижност на веществата, се превръщат след това в движение – в движещи сили на организма.
Черен дроб, жлъчка, далак, бял дроб, сърце, бъбреци се наричат вътрешна планетна система, защото функциите им, които описахме са подобни на планетните движения и дейности. Вътрешната планетна система, чрез далак, черен дроб и жлъчка осъществяват един възходящ процес на хранителна трансформация достигащ до кръвта, в която се изливат очовечените хранителни субстанции. Тя също реализира един низходящ процес на отделяне на отпадъчните продукти чрез бъбреците и въглеродния двуокис чрез белите дробове. И балансираща роля между двата процеса играе сърцето – вътрешното Слънце!
И така човекът е един микрокосмос, съдържащ в себе си вътрешни органи подобни на планети и сърце – нашето Слънце!
Дейностите на вътрешната планетна система са в силна степен оттеглени от съзнателния ни живот. Ако ние ги осъзнавахме това би смущавало много душевния ни живот. Тогава по ужасен начин бихме съпреживявали процесите на хранене и храносмилане. Това, което извършват вътрешните органи бива задържано от симпатиковата нервна система, за да не нахлува в човешкото съзнание, а да остава в подсъзнанието. Но при заболяване на някои от тези органи, усещания като болки, спазми и кризи избликват от подсъзнанието, за да сигнализират за болестен процес. Така астралното тяло /душата/ чрез тези симптоми ни дава знак да обърнем внимание за лечението на започващо, или изявяващо се заболяване на съответния орган.
В китайската традиционна медицина известни душевни качества се отразяват на някои от вътрешните органи: сърцето – на радост, белите дробове – на тъга и скръб, черен дроб и жлъчка – на гняв, бъбреците – на страх.
Даже и при това непълно разглеждане на функциите на тези органи, главно при извършване на храносмилателни процеси ние виждаме нещо тайнствено нещо като концентриране на планетния свят в няколко човешки вътрешни органи.
Човекът в днешно време има силно развит интелект, има задълбочено познание за природните науки и създава невероятно сложна техника, базирани на сетивното познание. Но повечето хора са напълно невежи и неуки за другият, нематериалния и много по-съществен - за духовния свят. Висшите Същества от Космоса изграждат човека с неговите невидими тела. Духовните тела на индивида, въплътени във физическото тяло и неговите органи ръководят функциите на организма ни на Земята. Те се развиват все повече в Космоса при живота ни между смърт и ново раждане. Мнозинството хора не познават себе си, своите физически органи и не знаят за своята същност, нито като земни обитатели, нито като граждани на Космоса.
Анатомията и физиологията на вътрешните органи са познати и проучени в детайли. Но даже и в медицинското образование не е известна функцията на вътрешните, така наречени планетни органи от гледна точка на жизнеността, душевността и духовността им. Защо например толкова важният за нашата жизненост орган – черният дроб, ако бъде унищожен и е останала само 20% част от него, той може да се възстанови напълно? Как да се обясни от анатомична гледна точка, че даже ако бъде отстранен целият далак, който е толкова важен орган за имунитета и за вътрешния ритъм на подаване на трансформирания хранителен поток и човек може да живее. То е защото въпреки премахване на материалния далак, остават да функционират невидимите му тела – духовно и душевно.
“Станете духовно интелигентен! За основното знание за човека като съставен от тяло, душа и Дух, свързани с Духът и душата на Вселената се изисква ново разширено образование и възпитание” пише Бъредин Джоселин.
Доц. д-р И.Кирова
