Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.04.2017 11:34 - СЪРЦЕТО - НАШЕТО ВЪТРЕШНОП СЛЪНЦЕ
Автор: ivankakirova Категория: Други   
Прочетен: 1113 Коментари: 0 Гласове:
1



         СЪРЦЕТО – НАШЕТО ВЪТРЕШНО СЛЪНЦЕ

 

                                                   Сърцето ми е галопиращ кон –

                                                   с окървавени хълбоци,

                                                   стремглаво

                                                   гони своя хоризонт.

                                                   Копитата кънтят оптимистично

                                                   Дъх на прегазена трева,

                                                   ликуващ вятър

                                                   и ярост в ноздрите трепери.

плющи камшикът,

шпорите се врязват –

хвърчат искри

и капе кръв.

    Михаил Кендеров

 

        Сърцето е нашето Слънце, от което светят нашият Дух и душа. То е център на нашата жизненост. Сърцето ни реагира на всяко душевно вълнение. Често в тежки изпитания ние го претоварваме. “Сърцето ми е галопиращ кон – с окървавени хълбоци. . .”. Но, то при радостни вълнения е устремено и оптимистично, сърцето - “стремглаво гони своя хоризонт. Копитата кънтят оптимистично.” Така поетът Михаил Кендеров чувства своето сърце!

        Човекът е един малък Космос, затворил в себе си, във вътрешните си органи цялата планетна система и в средата сърцето -  нашето Слънце!

 Човешкият Дух /Аз/ има за свой инструмент сърцето и кръвообращението. В далечно бъдеще,  човешкото същество ще бъде толкова духовно извисено, че  ще може да променя волево ритъма на сърцето си. Както сега имаме автоматичния ритъм на дишането, но  можем да го променяме и  волево. Затова  още сега нашето сърце и подготвено за бъдещото си развитие. То е  единственият вътрешен орган, който има гладка и напречно набраздена мускулатура. Известно е, че гладката мускулатура на вътрешните органи извършва автоматични движения под влияние на вегетативната нервна система. Докато крайниците ни имат напречно набраздена мускулатура, за волеви движения.

Цялото познание за вътрешните органи, като отражение на планетите е дадено от духовния учен д-р Рудолф Щайнер, основател на духовната наука антропософия.

              Сърцето като Слънцето в планетната система

Кръвоносната система с нейния център – сърцето е в средата на организма, както Слънцето в планетната система. От едната му страна са далакът, черният дроб и жлъчката, отговарящи на действието на външните, далечните планети – съответно Сатурн, Юпитер и Марс. От другата страна на сърцето са белите дробове,  бъбреците и възпроизводителните органи – с влияние на вътрешните, близките планети на слънчевата система – Меркурий  Венера и Луна.

Външните планети /Сатурн, Юпитер и Марс/ имат влияние върху духовните процеси, изразено като светлина, а вътрешните планети /Меркурий, Венера и Луна/ - с влияние върху материалните процеси /изразено в силите на гравитация/.

Слънцето поддържа равновесието между духовното и материалното във Вселената. Слънцето поддържа реда, установява ред всред силите проникващи в нашият материален свят. Светлината е тази, която непрекъснато преодолява тежестта. Слънцето е в центъра, създавайки хармония между материалното и духовното.

По същият начин в тази пълна противоположност между долният полюс на организма, с преобладаващи материални процеси /трансформиране на храната, храносмилане/, и горният полюс  - глава, с духовни процеси – в средата е вместено сърцето с неговата  хармонизираща дейност, отговаряща на Слънцето.

Сърцето и кръвта са нашият жив инструмент на Духа /Аза/. Кръвта като табло излага себе си на външния свят. Веднъж материално – директно, на въздуха – чрез дишането и индиректно – на хранителните сокове преработени от органите на вътрешната планетна система /далак, черен дроб и жлъчка/. Освен това сърцето и кръвта подлагат себе си на нематериалния, душевен живот. Например при страх побледняваме и получаваме сърцебиене. Когато се срамуваме - почервеняваме. При силни вълнения, дори радост пулсът се ускорява. Сърцето и кръвообращението ни реагират на всяка емоция!

Съвременната физиология представя сърцето като механичен уред – като помпа, чиито ритъм и налягане движат кръвта до всички органи, до периферията на тялото. Но това не е така. Точно обратното е вярно. Движението на кръвта е първично. И това движение, кръвния ритъм кара сърцето да пулсира. Циркулацията на кръвта, която задвижва сърцето е отзвук на ритъма предизвикан от движенията на планетите. Както буйният поток задвижва воденичното колело със своята тяга, и не воденичното колело задвижва потока.

Човешкото същество като микрокосмос е  зависимо и включено в целия ритмичен макрокосмичен процес. Така че човешкото сърце е не само централен орган в тялото, но принадлежи на целия световен процес.

                 Сърцето като етерен /жизнен/ орган

Вселената е изпълнена с етерни сили от край до край. Етерният организъм на човека е тясно свързан с кръвта  и сърцето на човека. И точно с етерното си тяло човек влиза във връзка с движението на планетите. Планетните движения се намесват в процесите и ритъма на нашия кръвен поток. Движението, пулсирането на човешката кръв започва преди да се е развило сърцето на ембриона.

Сърцето е сетивен орган възприемащ движението на кръвта и не то изпомпва кръвта в кръвоносната система. Може ли един орган, тежащ 300 грама да изпомпва при покой, без да се умори  8000 литра кръв за едно денонощие? И това става през целия живот, ден след ден, година след година. Разбира се, че не може.  Пулсирането, ритъма на кръвта е един космически ритъм, който тук на Земята е в зависимост и тясна връзка с дихателния ритъм, който също е зависим от движенията на планетите. С първия си дъх новороденото бебе задвижва своят дихателен ритъм в съотношение с кръвния пулс 1:4, т.е. при едно вдишване има четири пулсации.

На Земята ние разгръщаме извънредно правилен и точен дихателен и кръвен ритъм. Ние живеем във въздуха, но с двата ритмични процеса – дихателния и на кръвоносната система създаваме предпоставките и условията на земния живот.

 

 

Сърцето като духовен и душевен орган

При развитие на детето до пубертета етерното му тяло има сферична форма. През пубертета от периферията на етерното тяло се събират лъчи, които се събират в центъра в самото място на физическото сърце. Така се създава собствено, постоянно етерно сърце. След етерното сърце тук се образува астралното /душевно/ сърце, което е строго индивидуализирано. То записва всички преживявания на човека. Всичките ни действия  във външния свят се записват като памет в душевното сърце. И така тази душевна памет запазва като  карма всичко, което ние извършваме добро или лошо.

“След пубертета се създава централен орган, в който се записва цялата наша човешка дейност - орган, който превъзхожда какъвто и да е компютър. Този астрален орган се намира в самата област на физическото сърце. Важно е за разгъването на живота ни, ако по време на пубертета нашето етерно сърце е достатъчно централизирало силите на Космоса, за да може да получи онова, което астралното сърце извлича от действията на човешкото същество във външния свят. След пубертета всички наши дейности се вмъкват посредством астралното тяло, израснало от образите на Космоса. Това общо свързване на космическото и човешкото е от огромна важност, тъй като сърцето е точката, където космическия процес се свързва със съдбата /кармата/ на човека. Само в областта на сърцето – никъде другаде в човешкия организъм – се намира толкова интимно свързване на астралното  с етерното тяло. Този непрекъснат досег и вмъкване на етерната същност на всичко, което вършим тук, дава възможност през целия живот да вмъкваме нашите човешки дейности в същността на Космоса” – пише антропософската писателка Бъредин Джоселин, позовавайки се на д-р Рудолф Щайнер.

Към двайсет и първата година напълно е въплътено и нашето Азово тяло, нашият Дух, чиито главен орган е сърцето, в което има вече образувани етерно и астрално сърце.

Сърцето е центъра на всичките ни душевни и духовни преживявания. Висшите тела на сърцето носят също и нашата памет.

Духовното усъвършенстване на човека в днешно време предполага да развиваме не само абстрактно мислене, а и сърдечно мислене. То е живо, образно, пропито с топлина, и ако носи Христовия импулс на общочовешка любов ни дава правото да мислим – “Не Аз, а Христос в мен!”

                                  Доц. д-р Иванка Кирова,к.м.н.

 

  

 




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ivankakirova
Категория: Други
Прочетен: 896114
Постинги: 849
Коментари: 119
Гласове: 621
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031