“На Юпитер има обединяване на всички сили на живота в огромен океан от потенциален живот, циркулиращ като кръвта на човешкото тяло и през всички живи същества”
Вили Зухер
Небесно тяло, разположено най-външно, ограничаващо слънчевата система е Сатурн и на него отговаря човешкият далак. Следва Юпитер, а в човека – черен дроб, третата планета е Марс и на него отговаря жлъчката. Сърцето заема централно място в организма както Слънцето. Следват по-близките до Земята планети – белите дробове, които отговарят на Меркурий, а бъбреците – на Венера. Луната отговаря на генетичните /възпроизводителни/ органи.
Далак
При свръхсетивно наблюдение далакът изглежда като светещо небесно тяло, приведено в постоянни ритмични движения чрез многообразни вътрешни сили.
Небесно тяло, което първо е излагало себе си на Вселената е Сатурн. Далакът е много важен орган, който пръв се подлага на кръвния поток, затова е наречен вътрешен Сатурн. Подобно на него далакът предпазва нашата вътрешност, като представлява мощната преграда срещу нахлуващите чужди тела, затова е един от най-важните органи за имунитета ни.
Устройството на далака е предназначено да придава определен ритъм на живота на човешкия организъм, който се отличава с това, че е по-малко ритмичен, в смисъл че е с неравномерен ритъм. И това е така, защото далака има известни взаимоотношения с храносмилателния апарат.
У човека ритъма на движението на кръвта трябва да бъде съвсем точен, винаги един и същ, за да може животът да протича по правилен начин.
Но има друг един ритъм, който при съвременния човек и начина му на живот – става все по-неравномерен – това е ритъма на храна и приемане на течности. Правилно е човек да се храни винаги в точно определени часове на деня, а не когато има време, или работната му позволява. Вредно е също безразборното похапване между основните три хранения. Това неритмично подаване на хранителни вещества в кръвта може да наруши нейният правилен ритъм. Органът, който уравновесява неритмичността на храненето спрямо необходимата ритмичност на кръвния ток е далакът. Той е превключвател уравновесяващ неритмичността на дейността на храносмилателния тракт, така че хранителните субстанции ритмично да се подават в кръвта.
Ритмичните движения на далака са зависими от приема на храна и се излъчват в целия организъм, действувайки уравновесяващо. Така например след обилно нахранване далакът е набъбнал и той отново се свива след определено време, уравновесявайки подаването на храната в кръвта. Тази ритмизираща функция на далака е много важна за функциите на целия организъм.
Далакът чрез ритмизиране на хранителното подаване в кръвта позволява кръвообращението да се извършва по ритмичен и правилен начин.
Чрез собствения кръвен ритъм човек е обособен в самия себе си. Със своят Дух /Аз/ и със своето кръвообращение човешкото същество е отделено от външния свят. Всяко подобно индивидуализиране, поставяне на дадено същество в независимо положение да развие ритмичност в себе си и чрез себе си, в духовната наука се нарича сатурново.
Всички налични сили, в цялата слънчева система предназначени да изолират от околния свят и да индивидуализират са дадени в лицето на сатурновите сили, в тази най-външно поставена планета. Затова в същността на сатурновите сили се съдържа това, което слънчевата система затваря в себе си. Това дава възможност на слънчевата система да разгърне собствена ритъм, различен от света извън нея. В нашия организъм далака изпълнява такава роля.
Далакът е изключително духовен орган. Даже когато се налага той да се отстрани оперативно – човек може да живее. Защото в организма продължават на действуват свръхсетивните тела на далака, които осигуряват функциите в организма, присъщи на далака.
Черен дроб
Главната функция на черния дроб е като инструмент на етерното /жизнено/ тяло.
Жизнената дейност на всички живи организми във Вселената са свързват с планетата Юпитер. В сферата на Юпитер се намират първообразите на живота. Тук е всемирният модел на жизнените сили, на постоянно променящите се течащи потоци и цели океани. Тези жизнени сили действуват не само в човека, но и във всички живи същества. Затова черният дроб е свързан с планетата Юпитер.
Древните римляни са нарекли тази планета Юпитер – на името на върховния бог – Юпитер. Черният дроб очовечава храната, създава човешко жизнено вещество, изграждащо нашите тъкани. Черният дроб е изключително важен за нашият организъм, защото създава самият живот, поради което носи названието вътрешен Юпитер.
Черният дроб е толкова жизнен орган, че ако бъде разрушена голяма част от него и има запазена само 20% от неговата тъкан, той може да се възстанови, да регенерира.
Бях лекар в град Благоево в Коми АССР. В кабинета ми докараха младеж, дървосекач, тежко ранен при катастрофа.Той беше в предсмъртно състояние с размачкан черен дроб и голям вътрешен кръвоизлив. Заедно с още един лекар и медицинските сестри успяхме да го реанимираме и закараме в гр.Усогорск в българската болница. Там оперираха черния дроб на младия човек. Беше запазена малка част от дроба. След лечението на младежа в специализирана болница в България, черният му дроб се възстанови и той даже се върна на работа в Благоево.
Черният дроб е главен орган на жизненото /етерно/ тяло и на водния организъм на човека. Той е важен за жизнените функции, създава живот на веществата, оживотворява ги. Черният дроб в ембриона е много важен за изграждането на тъканите му. Затова той е един от първите органи изграден в човешкия зародиш още в третата ембрионална седмица. Черният дроб позволява на Азът да се въплъти на Земята, в ембриона, да нахлуе в човешките живи субстанции.
Черният дроб заема централно място в ембрионалния живот и играе главна роля за изграждане на целия организъм на плода.
По време на ембрионалното развитие черният дроб има мощни органообразуващи функции под влияние на космически сили и на собственото етерното тяло. Те изграждат микрокосмоса – човек и го подготвят за въплъщаване на душата и Духът. Самият духовен зародиш при въплътяването носи със себе си космическа ударна етерна вълна, която действа за изграждане на ембриона. Човек носи цял живот със себе си тази мощна космична етерна вълна, която му дава жизнена енергия.
Според д-р Рудолф Щайнер духовен учен, ясновидец, създал духовната наука антропософия – човекът бива изграден от мощни духовни сили, които достигат своят завършек в черния дроб. От тези сили, приковаващи човека към Земята го откъсват онези сили, които той поема от въздуха и които се изразяват в неговото дишане.
И след раждането главните функции на черния дроб са процесите на изграждане и растеж, градивни сили, като главен орган на строителното, етерното тяло.
От раждането на детето до седмата година етерното му тяло е заето изцяло с растеж и изграждане на неговите органи. В тази дейност жизненото тяло и черният дроб се подпомагат от космическите етерни сили още при зачатие. При смяната на зъбите около седмата година на детето, етерното тяло, чрез черния дроб, е извършило основните растителни и изграждащи функции на организма. Сега вече част от етерното тяло служи на мозъка за мисловна дейност, за учебна работа и развиване на интелекта.
Черният дроб изгражда органични човешки субстанции: видове специфични белтъчини, гликоген, масти.
Известна е детоксичната функция на черния дроб, елиминиране на отровните вещества, действащи срещу живота.
Разгледахме по-важните функции и особено свръхсетивните действия на духовните тела /етерно, астрално и Азово/ на нашите вътрешни органи: далак – Сатурн, и черен дроб - Юпитер.
Нека се отнасяме към тях с нужното уважение и респект като към планети и им създаваме благоприятни условия чрез природосъобразен живот!
Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.
