Господнята молитва
Отче наш
който си на небеса,
да се свети името твое;
да дойде царството твое;
да бъде волята твоя,
както на небето
така и на земята;
хлеба наш насъщни,
дай го нам днес;
и прости ни дълговете наши
както и ние прощаваме
на нашите длъжници;
и не въведи нас в изкушение,
но избави нас от лукавого;
защото е твое царството
и силата и славата во веки.
Амин
Евангелие на Матей /6: 9-13/
По време на живота си на Земята всеки човек, осъзнато или неосъзнато, търси възможност за контакт с духовния свят. Това е копнежът за осъществяване на лична връзка с Бога. Най-дълбокият и съкровен зов на душата се изразява с молитва. Чрез молитвата ние се стремим да усъвършенстваме своят Аз, да достигнем до хармония с духовната ни природа.
Д-р Каръл, нобелов лауреат пише: “Молитвата е най-мощната форма на душевна енергия, която човек може да генерира. Тя е реална сила, като земното притегляне. Когато се молим, ние се свързваме с тази неизчерпаема енергия, която движи Вселената. Молим се част от Божествената енергия да ни бъде изпратена за помощ. Дори само от това, че отправяме зов, изчерпаните душевни резерви се попълват и ние се изправяме по-бодри и по-силни”.
Винаги, когато се обърнем към Бога с гореща молитва, променяме душата си и тялото към по-добро. Не е възможно човек да се моли с цялата си душа, дълбоко, искрено и смирено, без това да доведе до нещо хубаво!
Молитвата е израз на нашата безрезервна и искрена вяра в Бога.
От прадревни времена, през всички епохи, при всички религии - най-разпространения начин за връзка с Бога е молитвата на вярващия човек.
По време на молитва личността се стреми да затвори сетивата си, да заглуши всички мисли и благоговейно да изпрати зов към Бога. Трябва търпеливо да очаква, за да долови истинни мисли и откровения от преминаващите през света духовни послания. Този контакт с Висшите Духовните Същества се осъществява чрез висшия ни Аз, който е над нас, в Духовния свят, но е във връзка с обикновения ни Аз, въплътен в тялото ни.
Каква трябва да е молитвата?
Молитвата не трябва да е егоистична – за придобиване на власт, материални блага или удобства. С молитва ние усъвършенстваме нашият Аз, молейки се за помощ за извършване на добри дела, за изпълнение на целите и идеалите ни – смисъл на живота ни. Молим се да ни помогне да се излекуваме, ако сме болни. Молим се да ни даде сили да преодоляваме премеждия и трудности, както и да понесем съдбата си каквато и да е тя.
Молитвата прилагана всеки ден е нещо, което ни дава увереност, тя осмисля живота ни, укрепва ни да устояваме на трудностите, изпитанията и болестите. Тя ни помага да премахнем страховете си за утрешния ден, дава ни сили да понесем съдбовните удари а също - увереност и надежда за бъдещето.
Молитвата е нужна на всеки човек. Много важно е малкото дете да бъде научено да се моли още щом започне да говори. Родителите имат голяма отговорност за духовното обучение и възпитание на децата си, което им дава силата и вярата - необходими за цял живот. Това е особено нужно днес в материалистичната епоха, в която много от хората са с атеистичен мироглед, опирайки се само на природните науки. Те считат, че не е доказано и не е научно да се мисли, че има Бог. Те се оповават само на сетивата си. Но за Духовния свят трябва да са отворени духовните сетива, каквито в бъдеще ще развие всеки човек. Сега само малко хора имат развити свръхсетива. Такъв човек е д-р Рудолф Щайнер, който е духовен учен и създател на духовната наука антропософия. Ще разгледаме молитвата “Отче наш”в тълкувание според духавната наука, защото зад всяко слово има скрит, дълбок, символичен смисъл .
За молитвата “Отче наш”.
Молитвата “Отче наш” е важна за всеки човек. Тя е единствената молитва дадена от Исус Христос, затова е наречена “Господнята молитва”. Има я в Евангелията на Матей /6: 9-13/ и на Лука /11:2-4/. Самият Исус Христос се моли на Отца. И след молитвата той дава важни послания на Апостолите и учениците си. Тогава те помолили Исус Христос да ги научи да се молят, и той им дал молитвата “Отче наш”, която е за цялото човечество.
Повече от две хиляди години целият християнски свят практикува молитвата “Отче наш” като най-съвършената и най-дълбока молитва за духовното усъвършенстване на човека.
Антропософското духовно познание разкрива зад външния текст, достъпен за сетивния ни ум – дълбоката духовна същност на “Господнята молитва”. Всеки ред, всяка дума на тази молитва съдържат цели светове и епохи от еволюцията на човека – до сега и в бъдеще.
“Отче наш, който си на небесата” е обръщение на молещия се човек към Бога, който ни е създал и който е в Духовния свят. С тези думи ние копнеем да установим нашата лична, съкровена връзка с Бога. Важно е да се знае, че Бог има лична връзка с всеки човек, както и обхваща цялото си творение.
“Да се свети твоето име”. Това означава да е свещено всяко от имената на нещата, в които се отразява Бог – човек, животно, растение минерал, планети, звезди. Ние трябва да се опитаме да си представим Бога като творяща същност, която по своя воля жертвено излива своята духовна субстанция и сътворява светове Ние трябва да се възхищаваме, да се прекланяме и благоговеем пред всяко Божие творение, защото е свято, божествено. Святото име на Бога е неговият образ, във всичко около нас и в нас. Да се научим да осветяваме, да виждаме святото в цялото творение и във всяка отделна негова част.
“Да дойде царството твое, да бъде волята твоя, както на небето така и на земята”. Ние се молим да дойде духовното царство за нас тук – на Земята. Ние се нуждаем от духовните сили, които Бог ни дава, от духовната храна, с която Бог ни храни. Но също се нуждаем от всички царства, създадени от Бога /животинско, растително, минерално/.
Ние молим Бога да ни даде неговата творческа воля, с която твори не само в Духовния свят, но да твори и тук на Земята.
“Хлеба наш насъщни, дай го нам днес”. Ние се молим Бог да ни даде необходимите храни за поддържане на физическото ни тяло, което попива в себе си духовните ни тела. Без това тяло ние не можем да съществуваме в земен живот. При поемане на всяка храна човек трябва да благодари на Бог, че му я осигурява. Със свещено благоговение и молитвена благодарност трябва да се обръщаме към Бога, че ни я осигурява, че ни дава “насъщния хлеб”. Преди всяко хранене трябва да казваме молитвата “Отче наш”, защото храненето е също и свещенодействие. Затова Исус Христос казва на Апостолите на “Тайната вечеря”- “Яжте хлеба, това е моето тяло” и “Пийте вино, това е моята кръв”. Хляба това е символа на физическото тяло, на Земята, проникнати от Христовия Дух. Кръвта е олицетворение на Аза, там той се въплътява, тя е негов инструмент. Виното, гроздовия сок е символа на Христовата кръв, на Христовия Аз. Божествената кръв, пролята на Голгота и наситила цялата Земя и е проникнала в и в човечеството, за да поеме чрез Неговата кръв частица от Христовия Аз.
“И прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници”. Етерното ни тяло съдържа постоянните ни дълготрайни качества характер, темперамент, навици и привички. Темпераментът е характерен за даден човек през целия му живот. Докато астралното тяло /душата/ съдържа непостоянните настроения, чувства, страсти, желания. Те често са бързопреходни и нетрайни. Психическите прояви на етерното тяло характеризират хората от един народ. С тях човек е в една общност със своя народ, с обществото. Например темперамент, нрави, обичаи характеризират душевността на българина, италианеца, руснака и пр. Чрез етерното тяло човек влиза във връзка с хората от общността, обществото в което живее. Грешките, които човек допуска към другите хора в обществото и принадлежат към етерното тяло се наричат “дългове”, или “вина”. Ние се молим за помощ да изчистим етерното си /жизнено/ тяло от “вина” или “дълг”, които допускаме към другите хора при животът си в обществото.
“И не въведи нас в изкушение”. Човек греши като изпада под властта на низките си страсти, влечения, пороци, властолюбие. Това са “изкушенията”. Те се дължат на душевните нападения на демоничните същества, които и ни изкушават.Ние се молим за изчистване на астралното ни тяло от изкушенията на демоните, които ни свличат в низките страсти, към животинското в нас.
“Но избави нас от лукавого” / или от дявола/. “Лукавия” ни навежда към злото. Това са греховете на Аза. Човек по свободна воля може да избира между добро и зло да убива, да разрушава, да проявява агресия. Молбата ни е да се засили нашият Аз, за да се съпротивяваме на злото, дошло на Земята с цялото войнство на демоните. В наше време е особено важно тази осъзната сила на Аза за съпротива на злото, защото демоничните същества обсебват човешката душа, обсебват дори мислите. И човек със слаб Аз може да бъде плячка на демоните. Такива са фанатиците, които унищожават днес десетки хиляди невинни хора в атентати, в тази война без граници.
“Защото е твое царството и силата и славата во веки. Амин”. Молейки се не механично и абстрактно, а с дълбоко, искрено чувство на смирение, благоговение и преклонение, вярваме в помощта на Бога, който е създал царствата и духовната сила и неговата слава ще бъде винаги, във всички бъдещи епохи.
В средните векове, дълбоките християни, приели съзнателно Христовия импулс, са имали дълбоко, съкровено и сърдечно обръщение с тази молитва, което наричали “Unia mystica” - “Мистично съединение с Бога”
Молейки се с молитвата “Отче наш” човек очаква осъзнато Бог да засили както физическото, така и етерното /жизнено/, душевно и духовно тела, за да бъде истински духовно развиващ се човек - тук на Земята.
Доц.д-р Иванка Кирова, к.м.н.
