“Всичко, което принадлежи на външния сетивен свят, подлежи на времето. Но всичко, което се ражда във времето има своя произход във вечното. Само че вечното не е достъпно за сетивното възприятие. Но на човека са открити пътищата за възприятие на вечното. Той може да развие дремещите в него сили така, че да може да познава това вечно”.
Д-р Рудолф Щайнер
Еволюцията на човечеството и цялата култура в човешката история от древността до днес се направлява и ръководи от духовната космическа мъдрост дошла до хората от Великите Посветени в храмовете и светилищата, наречени мистерийни центрове.
За мистерийните центрове
В тях са били обединени религия, изкуство, познание и култура.В мистерийните центрове се извършвали тайнства – мистерии.
Мъдреци, жреци, избрани духовни индивидуалности наречени йерофанти са обучавали в дълбока тайна, устно ученици – наречени неофити.
От най-дълбока древност, до Съвременната епоха са съществували такива центрове по цялата Земя. От Атлантида и във всички следатландски културни епохи: Древно Индийска, Древно Персийска, Асирийско-Вавилонско-Египетска, Гръко-Римска и в нашата Съвременна епоха, в която живеем /започнала в 1413г.сл.Хр. и ще продължи до 3573 сл.Хр./ е имало мистерийни центрове. Това са били тайни места и нищо от тайната мъдрост не трябвало да се изнася от храма. Обаче, навън всред хората все пак прониквала мъдростта от храмовете и давала отражение върху цялата религия, култура, познание и изкуство. От това отражение се раждали митовете, сагите и легендите.
Ученикът, неофит, изминавал дълъг път на пречистване на душата /катарзис/, на изпитания, даже на болка, за да достигне прага на духовния свят. Той е живял в уединение, аскетично оттеглял се е от светския живот. Това е бил пътя на посвещението /инициация/.
Обучението, уроците давани на ученика от йерофанта били устни.
Когато обучението на ученика привършвало и той бил готов да получи духовната мъдрост, със специален мистичен ритуал йерофантите го потопявали в дълбок сън, подобен на смърт, който продължавал три и половина денонощия. Този сън приличал на смъртен, защото освен Духът и душата, както било при обикновен сън, било извличано в голяма степен и етерното /жизнено/ тяло и само тънка нишка го свързвала с физическото тяло. С други думи ученикът напускал физическото си тяло и пребивавал в Духовния свят, научавайки космичните тайни. През цялото това време йерофантите били около тялото на неофита /ученика/ и поддържали слабата връзка на духовните му тела с физическото.
След изтичане на три и половина денонощия неофитът бил връщан от йерофантите, пак с мистичен ритуал. Ученикът бил вече Посветен. Етерното тяло съхранява паметта. Тъй като и етерното тяло е било извлечено заедно с Духът и душата – всичко преживяно в Духовния свят се запечатвало като спомен в етерното тяло. Неофитът поемал цялата космична мъдрост от преживяванията си всред Духовните Същества, която свалял на Земята. След връщането неофитът получавал ново име като нов човек, като новороден духовно същество.
Това е древният път на посвещение, т.е. достигане до Духовния свят и получаване на духовна мъдрост.
“Посвещението” е източник на цялата духовна мъдрост, всичко, което Посветените са изливал навън екзотерично /външно/ - всред хората – религии, науки, изкуства, цялата култура.
Всеки Мистериен център, или храм е давал част от звездната мъдрост. Така че Великите Посветени са преминавали последователно през няколко мистерийни посвещения по време на един, или няколко живота. Такива са: Питагор, Ману, Исус /преди въплъщението на Христос/, Тома Аквински, Кристиан Розенкройц. В деветнайсти век е посветен в розенкройцерското езотерично християнство д-р Рудолф Щайнер.Той има още няколко посвещения – предихристиянски и следхристиянски.
Всички религии произхождат от Велики Посветени, избрани индивидуалности, адепти: Моисей, Буда, Хермес, Рама и пр.
Големите древни философи и писатели също са били посветени: Аристотел, Платон, Сократ, Хераклит, Емпедокъл, Софокъл, Есхил, Омир, а в по ново време – Гьоте. Тяхната духовна мъдрост е в основата на създадените от тях философии, науки, изкуства.
Новият път на посвещение - след Христос
Посвещенията могат да се разделят на предхристиянски и следхристиянски. След Христос пътят на посвещението не преминава през смъртен сън и извличане на етерното тяло. Последното такова посвещение е извършено от Исус Христос на Лазар, който е считан за умрял и Христос го посвещава /връща към живот/ с ново име Йоан. Това е Йоан “любимият ученик” на Исус Христос, който единствен от всички Апостоли е бил под кръста при разпятието на Христос. Той също е Йоан, авторът на Евангелието на Йоан. Това Евангелие е било записано от инспирациите от Духовния свят от деветдесет и две годишният Апостол Йоан, заточен от римляните да работи в каменни кариери на остров Патмос
Христос донесе на човечеството Азът и свободата. Сега Азът си служи с разума, с интелекта.
Новият път на посвещение след Христос е също път на духовно усъвършенстване, на душевно пречистване от ниски страсти, нагони и инстинкти /катарзис/. Но познанието за духовната мъдрост се постига не чрез душата, преживяваща три и половина денонощия извън тялото като в смъртен сън, а чрез разума, мисълта в пълно съзнание, чрез Азът на личността.
Новата форма на християнско посвещение и получаване на Духовната мъдрост, подходяща за нашето време е чрез мисъл, познание получено в съзнание. От средните векове до днес най-известно е посвещението в Духовните Центрове на Кристиян Розенкройц.
Към края на деветнадесети век, когато човечеството е затънало в най-мрачния и сковаващ материализъм, в който е било загубено познанието за Духовния свят, чак до атеизъм, се налага духовната мъдрост да се изнесе от тайните Мистерийни Центрове във външно, открито /екзотерично/ познание. Тогава Великият Духовен Посветен, учен с екзактно ясновидство д-р Рудолф Щайнер създава Духовната наука Антропософия.
За първи път това духовно познание, духовна мъдрост наследяваща и обхващаща всичко – цялата мъдрост от древните Мистерийни школи, и дълбоката езотерична християнска мъдрост, е открита за всички и създава възможност за ново, познание за Духовния свят и дейността на Духовните същества. В настоящата епоха тя проблясва в новата култура на света.
Д-р Рудолф Щайнер е трябвало да намери подходяща терминология за да изрази с думи Духовната мъдрост, която се е получавала в образи, в картини от Духовния свят, за да я изложи в неговите трудове /364 книги/. Неговото образование в природните науки и философия му помогнали да предаде с подходящи научни термини това познание. Като Велик Посветен Д-р Щайнер е притежавал свръх сетива и за трите степени на висше познание: ясновидство /имагинация/ виждане на картини в астралния свят; ясночуване /инспирация/, възможност на чува духовният говор на Висшите Същества,“Хармонията на сферите” и разчитане на духовната азбука от Небесния свят; и интуиция /стигане до духовните първопричини на нещата// - да разчита “Акашовата хроника”, от Висшия Небесен свят.
В Духовната наука антропософия е събрана мъдростта от Древните Мистерии, както и на езотеричното християнство и най-вече на мъдростта от окултната християнска школа на Кристиян Розенкройц.
Днешният човек може да схване и се образова в Духовната мъдрост, ако е развил логичното и проникновено мислене с всички сили на душата: мисъл, чувство и воля. Той трябва да полага усилие със своя Аз, при мисленето и четенето на книгите за Духовна наука. Сега се развива Съзнателната душа на личността и с чувство за истина приема с разбиране духовната мъдрост, а не само с дълбока вяра, както досега.
В книгата си “Как се постигат познания за висшите светове” д-р Рудолф Щайнер е изложил пътя за получаване и възприемане на духовната мъдрост от съвременния човек с проникновена мисъл: “Но на човека са открити пътищата за възприемане на вечното. Той може да развие дремещите в него сили така, че да може да познае това вечно” – пише д-р Рудолф Щайнер. Тази книга е преведена на български език.
Много важно е в днешно време истините от духовната мъдрост да бъдат прилагани в практическия живот и в образованието, особено на децата. Духовно образованите личности трябва да прилагат тази мъдрост в живота си, да извършват дела за доброто на хората. Те ще се справят по-добре и ефективно в ежедневието си, ще изпълняват още по-добре житейските си задължения, ще вземат по-бързи и правилни решения. Такива личности ще имат самостоятелно мислене, ще бъдат по-ентусиазирани, енергични и жизнени, те няма да се поддават на волята на Авторитета, ще са свободни и самостоятелно мислещи индивиди. Задача на духовно образованият човек е да одухотворява физическия свят чрез мисъл и действие.
Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.
