Но Божия план ще се сбъдне,
пространството в мен
ще се свие до точка,
слънцето – до искра
и след миг ще съм в отвъдното,
че в края на самия край,
е и началото на началата също,
където Бог е вързал двата края на Безкрая.
От там започва всичко, там и свършва.
Михаил Кендеров
Човешкият живот протича в ритми, зависими от Космоса. Ритъмът на дишането и сърдечният ритъм зависят от движението на планетите. Ритъмът ден и нощ зависи от Слънцето. Луната оказва въздействие върху месечния ритъм. Зодиака влияе върху годишния ритъм.
Но, за човека най-продължителният, създаван от цялата Вселена е Божествения ритъм – живот на Земята и живот в Космоса. Може да се каже, че човек ритмично в повтарящи се животи е гражданин на Земята и след това на Вселената. През раждането и смъртта неминуемо и естествено минава всеки човек. Може да се каже, че се ражда на Земята, а след Портата на п смъртта е новороден в Космоса.
При разгъване на човешкия живот на Земята в седем годишни периоди въздействат всички планети и Слънцето. Но, животът на Духа и душата в Небесния свят, който следва земния, протича в течение на цели столетия. Той е много, много по-дълъг от земния живот. Обикновено човек се преражда два пъти в една културно-историческа епоха, която трае 2160 години, веднъж като жена и веднъж като мъж.
Влиянието на планетите в седем годишни периоди върху развитието на човешкия живот на Земята е в следният ред: Луна, Меркурий, Венера, Слънце, Марс, Юпитер, Сатурн. Животът на Духа и душата след смъртта на индивида протича сред душите на починалите близки и Духовните същества отново в сферите на Луна, Меркурий, Венера, Слънце, Марс, Юпитер, Сатурн. Достигайки до Зодиака в така наречения “Дванайсети среднощен час” - Вечният човешки Дух решава да се върне на Земята, за да изпълни своята Съдба /Карма/ и да преживее нови дейности и развитие. И образувайки сам и под влияние на Духовните същества нов Духовен зародиш започва спускането през планетите, но в обратен ред – от Сатурн през външните планети, Слънцето, през вътрешните планети до Лунната сфера, където подготвя новото си прераждане за земен живот.
От големият, Божествен ритъм се вижда, че няма смърт като край на живота, само има смяна на земен и небесен живот на вечната човешка индивидуалност.
При живота на човека в планетните сфери, всред човешки и Духовни същества, се придобиват много важни опитности и развитие, за които малко се знае. “В дома на моя Отец има много жилища” / Ев. на Йоан, гл.14,ст,2/. За живота на душите в Небесния свят може да се научи от духовната наука антропософия, създадена от ученият ясновидец д-р Рудолф Щайнер
Няма почивка и бездействие на душите в Духовния свят. Там те работят усилено като променят условията на живот на Земята, намесват се и помагат в дейностите на хората. Мъртвите много помагат на близките си, ако се направи правилна връзка с тях. Човек трябва да си представи образа на любимият човек, който е починал, да се обърне към него мисловно или с тих шепот с любов и молба за помощ при трудни решения и разрешаване на проблеми. Те много ни помагат, много повече отколкото ние съзнаваме. Получаваме мисловно съвет и помощ от тях. Понякога отговорът от починалия идва ненадейно, проблясва като светкавица в ума ни и ние дори не осъзнаваме, че идва от него.
Мога да кажа от личен опит. Отивах по работа и вървейки по улицата ме спря мисълта: ”Върни се веднага и отиди при внука Сашко, побързай!”.Светкавичната мисъл беше категорична като заповед!
Имах вече опит от духовната си връзка с починалия ми съпруг и незабавно отидох при детето, което живееше при другата си баба. Оказа се, че е било с болки в корема цяла нощ. При прегледа установих, че има апандисит и апендиксът е спукан. Незабавно го откарахме в хирургията, диагнозата ми се потвърди. Детето беше оперирано веднага и след това оздравя без последствия. То беше спасено! Защото един перитонит можеше да го погуби, ако не беше опериран навреме.
Този случай и много други подобни връзки с починалия ми съпруг, който винаги ми помагаше при нужда, съм описала в книгата си “Живях в Коми от сумрака на тайгата до светлината в Духа”.
Когато съпругът ми почина аз бях искрено и дълбоко вярваща християнка, академичен учен без познания за духовния свят, за живот след смъртта, за прераждане и Карма.
Но, когато изведнъж се появиха много силни мисли, с които ми се помагаше, а аз знаех, усещах, че това е съпругът ми, който сякаш ми говори. В началото помислих, че полудявам от скръб по починалия. Тогава потърсих духовна наука, която да ми обясни това явление.
Първо попаднах на философията на йога. Но, това не ме удовлетворяваше.
Тогава не случайно бях заведена при писателката Вера Гюлгелиева, която ме запозна с трудовете за духовната наука антропософия от нейния създател д-р Рудолф Щайнер.
Преди 35 – 40 години Вера Гюлгелиева беше една от малкото антропософи у нас. Тя беше превела на български език около 120 книги по антропософия. Запознавайки се с антропософията живота ми се промени напълно. Имах нов мироглед и направление в живота си , с нови цели и идеали.
“Всяко човешко пътуване в Космоса до известна степен е индивидуална опитност. Вашият собствен земен живот и космически живот след смъртта ви са свързани един с друг, така както са вашите собствени две ръце. Онова, което сме на Земята, определя какъв ще е нашият космичен живот, а той от своя страна обуславя нашия следващ живот. Тези познания за живот след смърт в Небесния свят премахват преградата между живи и “мъртви” и скръбта за тях става по-лека, някак по-спокойна и тиха. А страхът от смъртта на живите изчезва, знаейки че ги чака живот след смърт заедно със своите близки души.
Всяка мисъл, всяко чувство и всяко дело на Земята има свой прототип в световете на душите и Духът” пише известната писателка антропософ Бъредин Джослин.
Когато, доверявайки се на чувството си за истина човек приеме това познание, пада преградата между живи и мъртви, издигната в наше време. Ние живеем по-спокойни за своето бъдеще. Променят се начинът на живот и идеалите ни. Имаме друг поглед за света – реален, обхващащ този най-дълъг ритъм – живот на Земята последван от живот в Космоса. Чувстваме се поданици не само на Земята, но и на Небесния свят.
Тогава изчезва празнотата в душата, защото земния живот считан за единствен не може да задоволи душата и Духът ни.
Добре е възрастният човек, или болен, който очаква смъртта да се освободи от притежания – имоти, пари и пр. Също така да поиска прошка от тези, които е наранил или им е навредил. Това позволява на душата и Духът спокойно да се подготвят за преминаване на Прага към Духовния свят. Някои души силно привързани към материалните придобивки и към земните неща, остават привързани към Земята и след смъртта и дълго не могат да се освободят от тази зависимост. Ако душата е обременена от самосъжаление, горчивина, омраза - не преминава спокойно през Портата на смъртта.
Блажени са добрите, любящите, жертвоготовните, които създават около себе си атмосфера на обич и доброта, защото те изпитват покой, радост и благодат, когато преминат през Прага в светлината на Христос - за новото си раждане.
Наблюдаваме материалисти и атеисти, които живеят ден за ден, търсят все повече развлечения, удоволствия, материални придобивки, и удобства, за да запълнят празнотата на живота си.
Но, никога не е късно, даже и в напреднала възраст човек да се просвети с духовна наука. За духовното виждане физическата смърт се приема, като духовно раждане. Душата и Духът ще се освободят от ограничението на физическото тяло ще полетят, ще се разширят и живеят в безграничната Вселена.
“По рождение всеки в саркофаг е натъпкан,
цял живот се напъва да го отхлупи.
Приживе на малцина им се отдава,
изоставяйки тялото с Духа да отплават.”
Поетът Михаил Кендеров така чувстваше големият ритъм – земният живот ограничен във физическото тяло и отплаването на Духа за живот в безкрайният Небесен свят.
Днес рядко се срещат възрастни хора да посрещат радостно всяка Нова година, всеки сезон, всеки ден. Но, старостта носи нови възможности, защото всяка следваща година можем да израстваме духовно и да придобиваме ново познание. Би трябвало да живеем с мисълта, че човек се развива и узрява цял живот, а не само в младостта, а през цялото време между раждане и смърт. И придобитите опитност, знания, умения, таланти, развитие и усъвършенстване душата и Духът отнасят след смъртта като богатство за следващия земен живот.
“Ако е възможно в момента на смъртта човек би трябвало да си представи, че върви нагоре по една могила, от която Христос слиза надолу, за да го посрещне.Така човек влиза не в нощ и тъмнина, но в огромната светлина на Христос” – пише Бъредин Джослин. Христос внася светлина в Кармата на всяка човешка душа и нейния живот след смъртта.
Доц.д-р Иванка Кирова, к.м.н.
