“Онези, чиято мисия да говорят за свръхсетивното произтича от знанието им за духовните светове преживяват това като настоятелна необходимост, на която те по никакъв начин не могат да се противопоставят. То би било голям грях, ако се противопоставеха. Те го усещат като необходимост да разпространяват откровенията за свръхсетивните светове”
Д-р Рудолф Щайнер
И аз се придържам към писаното по-горе от д-р Р.Щайнер. Пристъпвам към изложение на познанието за живота ни след смърт, във Висшия Духовен свят, с най-голямо смирение, преклонение и благоговение към него. Искам да помогна на много хора жадни за това познание. Разбирам това от многобройните телефонни разговори и писма на читатели, които искат да продължавам да пиша за духовното знание.
Източник на тези познания е духовната наука антропософия развита от д-р Рудолф Щайнер, който е “един от най великите мислители на всички времена, чието схващане за съвременните науки се равнява на неговото дълбоко изучаване на древните знания” – пише Ръсел Девънпорт. Д-р Р.Щайнер е един от Великите Посветени, който е притежавал древната космическа мъдрост. Както се вижда от горния цитат д-р Р.Щайнер е чувствал създаването на антропософията като настоятелна необходимост за духовно образование на нуждаещия се от него съвременен човек.
“Антропософията е езикът, който ще бъде използван и от живи и от мъртви – тези във физическия свят и тези между смърт и ново раждане” – пише д-р Р.Щайнер.
За живота ни след смърт в сферата на Юпитер
След сферата на Марс, ние продължаваме пътя си на духовен живот в сферата на Юпитер. В живота ни на Марс се запознахме с разбирането на Космическия говор заедно с Музиката на Сферите.
В сферата на Юпитер се намират прототипите на Космическата мисъл. Те са живи същества, жива реалност. Това е мъдростта на Вселената. Докато нашите обикновени мисли в живота ни на Земята са само сенки, бледи отражения на Космическите мисли. Мисловния живот на човека принадлежи на Духовния свят. И това, което просветва в човешките мисли е сянка, отражение на действително Мисловно същество, част от което е самият човек.
Тук духовния зародиш на главата се изгражда така за следващото прераждане, че да разбира Космическия говор /в сферата на Марс/ и Космическата мисъл - в сферата на Юпитер. Така той влиза във връзка и разбира дейността на Духовните Същества на Космоса – най-напред от Музиката на Сферите /на Слънцето/, на Космическия говор /на Марс/ и тук, на Юпитер – на Космическата мисъл и на Космическата дейност на Висшите Духовни Същества.
“Съществата от Висшите Йерархии не само дават живот и съзнание на планетите и ги карат да се движат по своите орбити с най-голяма точност, но те също ги свързват правилно една с друга, поддържат тяхната хармония, а също свързват нашата Слънчева система с други системи” – пише антропософската писателка Бъредин Джоселин.
Също така в сферата на Юпитер се намират зародишите на всички живи същества. Тук всичко е в непрекъснато движение, блика от живот, който се създава и циркулира навсякъде като живо единство /подобно на циркулацията на кръвта у човека/ Този живот прониква навсякъде.
На Земята всяко същество е проява на тези прототипи на живи Същества от сферата на Юпитер.
На тази сфера много е важно да сме придобили в земния живот качества на набожност, благоговение, единство с всички живи същества и хармонията на света. Тогава тук ние получаваме дарове на мъдрост и сила в следващия живот на Земята.
В тази сфера ние можем да променим своята религия и да продължим до по-висш религиозен импулс. Можем да променим която и да е религия с истинско християнство, с придобиване на съзнание за Христовия импулс - Любов съм към всички хора и целия свят.
За живота ни след смърт на Сатурновата сфера
Животът ни след смърт достига до сферата на крайната планета от Слънчевата система. Тук се намира Космическата памет – Акашовата Летопис /Хроника/. В нея се записва не само всичко преживяно на цялата Слънчева система, но и преживяното от всяко отделно човешко същество. За да разберем това, необходимо ни е непредубедено себепознание, точна преценка за себе си. Тук се намират най-висшите космични морални сили и най-висока справедливост във Вселената.
Като се запазват спомените на всеки човек - се поддържат съдбовните връзки от един земен живот – за следващия.
В сферата на Сатурн се намират зародишите на душевния живот. Тук са прототипите на всички души и това, което те съдържат – чувства, страсти, нагони. Първообразите на душевния свят са живи мисловни Същества – сбор от първообрази на чувства, желания, страсти.
Непредубедено себепознание означава да знаем какви сме в действителност. Тогава ние още по-съзнателно изготвяме духовно бъдеще за следващия земен живот. Ако имаме висок морал и духовност ще имаме ясно съзнание и можем да разбираме най-висшата йерархия, обитаваща Висшия Духовен свят – Тронове, Херувими, Серафими.
На тази сфера, от плодът на изминалия земен живот, подготвяме - качества, талант, способности, умения на физическия организъм за следващия живот. Като например казваме за някой човек: “роден музикант”, “роден художник”, “роден артист” и пр. Тук организъма се разработва, за да се прояви талантът, способностите, да се проявят те в следващото прераждане. Духовният зародиш ни довежда до родители, които ни дават физическо тяло с правилно онаследяване – например специална структура на ухото - телесна основа за един музикант. Такава е фамилията Бах- редица музиканти произхождат от тази фамилия.
Във сферата на външните планети – Марс, Юпитер и Сатурн се променя духовния зародиш на бъдещата глава. Това става чрез преобразяване на енергиите на вътрешните органи, като се обръщат отвън навътре за устройството на главата в следващия земен живот. Например енергиията на бъбреците се променя в енергия на очите; на кръвната циркулация – в енергия на нервната система; на черния дроб – в енергия на ушите и др.
Духовния зародиш на починалия за следващия земен живот се изработва от самия индивид, заедно със Съществата от Висшите Йерархии, според неговата Карма /Съдба/.
“Ако искаш да познаеш Себе си, погледни в Космическото пространство. Ако искаш да обхванеш Космическото пространство, погледни навътре, в собственото си Себе” – пише Бъредин Джоселин в книгата си “Граждани на Космоса”.
Един пример – постоянният ритъм на сърцето и дишането в минута и тяхното съотношение зависят от движението на планетите. Този ритъм е: едно дишане за четири сърдечни пулсации. При дихателен ритъм 18 дишания в една минута, сърдечните пулсации са 72.
Така животът ни е свързан с целия Космос и Висшите Същества в него, както на Земята, така и в Духовния свят.
Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.
