“Вяра, Любов и Надежда са дълбоко вкоренени в цялото наше същество. Независимо колко страх, омраза и отчаяние са примесени в едно човешко същество, ние знаем, че Боговете са ни надарили с обвивки за вяра, любов и надежда, които служат като потир на Аза.”
Бъредин Джоселин
Нa 17 септември ние честваме Светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов. Това е християнски празник почитан и вкоренен в народните традиции.
Тук ние ще разгледаме Вяра, Любов и Надежда като духовни сили, с които е надарен всеки човек, независимо от неговата вяра, според антропософското познание, дадено от големия духовен учен д-р Рудолф Щайнер.
За Вярата
Вярата е дълбоката вътрешна същност на душата. При употреба на понятието “вяра” обикновено се счита, че е нещо противоположно на знанието, защото не може да се докаже. То е нещо свързано с чудесата. “В библейски смисъл вярата е силата да знаеш вътрешно онова, което не се вижда външно; това е сила, която причинява нещо да се случи; тя води до действие и изпълнение на неща” – д-р Рудолф Щайнер.
Според Св.Апостол Павел “Вяра е същността на неща, за които се надяваме, доказателство за неща, които не се виждат” /Послание до евреите, 11 гл./.
В библията има многобройни примери за постигане на велики дела чрез вяра от Авраам, Мойсей, Давид и пр.
В Евангелията са описани как с вяра са осъществени много излекувания от Исус Христос. Той казва: “Твоята вяра те спаси” /Марко 5:34/.
Вярата има чудодейна сила, когато човек се обръща с молитва към Бога. Той помага тази сила да влезе в действие за извършване на добри дела. Вярващите само на природните закони наричат това “чудо”, т.е. нещо необяснимо.
В цялото развитие на човека, във всички епохи, във всеки живот на Земята нашият Аз постепенно облагородява, преобразява и пречиства телата ни. Най-напред се пречиства и одухотворява астралното тяло /душата/. В нашата Пета следатландска епоха се развива Съзнателната /Духовна/ душа. Сега има зачатък на висшето облагородяване на душата наречено “Дух Себе”, който ще се развива в бъдещата еволюция на човека. Тогава душата ни ще бъде изцяло пречистена от всички нагони, влечения, неовладяни страсти, омраза, злоба, ненавист, агресия, завист и пр.Тя ще бъде напълно духовно тяло.
В още по-далечно бъдеще Духът ни ще пречисти етерното /жизненото/ ни тяло, който се казва Дух Живот.
И на върха на своята еволюция, човек ще е изцяло духовно същество, Десетата духовна йерархия в Космоса. Тогава нашият Аз /Дух/ ще облагороди и пречисти самият духовен енергиен носител на физическото тяло /фантома/ наречен Човек Дух.
Вярата е сила на душата, която дава положително отношение към живота. Тя е сила пречистваща и облагородяваща астралното тяло като зачатък на Дух Себе. Личност запозната с духовната наука приема вярата не като недоказано знание, което се случва. Тя знае, че вярата укрепва и развива душата. С вярата в съществуването на Бога като реалност, като истина, човек изгражда морални ценности. Те импулсират преживяванията и делата на човека в живота на Земята. И всяка нощ, в съня, се включват в духовния зародиш и озаряват вечната индивидуалност на човека за следващите прераждания на Земята.
Вярата дава отражение, рефлекс върху Аза Духа/ на човека. И това е пламенният характер на вярата.
Молитвата е лично послание, лична връзка на човека с Бога. Ако тя е дълбока, съкровена, изпълнена с вяра сътворява сила в душата. От механично изречена молитва, като задължение, няма никаква полза.
Освен осъзнатата вяра в Бога, много важна е вярата в самия себе си, в своите духовни и душевни сили, защото човек е божествено същество, той има висш Аз/Дух/. Вярата дава смелост, ентусиазъм за извършване на действия, за които човек не подозира, че е способен да извърши. Ако вярата в Бога е обединена с вяра, доверие в собствените сили, способности и умения, човек може да извърши много големи дела в полза на другите.
Искам да дам един пример от работата ми като лекар за лечение на българските работници по дърводобива в АССР Коми.
В една бяла нощ през месец юни имаше много силна буря с гръмотевици и светкавици, силен вятър и дъжд, който се изливаше в струи вода. Този дъжд беше предизвикал наводнения от придошлите реки.
Извикаха ме по спешност за спасяване на четиринайсет годишно момче, от близко руско селище, простреляно от пияния му баща в главата. Детето беше в съзнание, с отворени очи и стенеше, беше в шок. Беше го превозил по бурната река рибар, придружено от млада акушерка - за оказване на спешна помощ в нашата здравна служба в селище Благоево.
Главата не детето беше превързана с кървав пешкир. Когато махнах превръзката се откри ужасяваща гледка. Куршумът беше отнесъл едното ухо и част от черепа. Виждаше се оголен, кървящ мозък с дребни костици набити в него.
При тази гледка нашият фелдшер се свлече на пода, припадна. Мисля, че това беше един от най-тежките моменти на отчаяние в живота ми. От мен зависеше живота на това дете Саша. Мобилизирах се, стегнах се и отправих гореща молитва: “Господи Исус Христос, моля те от все сърце помогни ми да спася това дете. Господи, не позволявай да умре, моля Те, помогни ми да направя най-доброто на което съм способна като лекар”.
Изведнъж почувствах прилив на сили и смелост, започнах да действам без страх, с ясен ум. Знаех какво да правя. Сложих инжекции за обезболяване и против шок. Промих раната и извадих забитите костици от мозъка. Поставих намокрена марля със серум върху раната, бинтовах главата. Извърших всички необходими действия за реанимация и бърза помощ в условия на селска здравна служба В двете ръце едновременно течеха банки със серум и необходимите лекарствени средства. Саша нямаше парализа. Беше в съзнание и слабо простенваше. Бях оказала животоспасяваща първа помощ.
Започна втория период на страшното изпитание. Трябваше да закараме със сестрата детето в българската болница в гр.Усогорск за хирургична операция. В бурята с проливен дъжд и път, залят като река, превозвахме детето. Аз държах главата му в скута си, а сестрата поддържаше иглите да не се измъкнат за да тече серумът във вените му. Милвах детето, говорех му и го успокоявах. Два и половина часа трая безкрайното пътуване от 45 км. до болницата. Благодарих на Исус Христос за голямата подкрепа.
В болницата направиха първична операция. Детето беше закарано със самолет и оперирано в болница в Москва. То се възстановило, без парализа, без мозъчни увреждания - почти напълно, но без едно ухо и не можело да движи малкия пръст на единия си крак.
Беше истинско чудо спасяването на това дете. Силната вяра в Христос, който ме подкрепи и помогна, вдъхна ми сила и увереност в собствените сили и умения, даде ми смелост и така можах да спася това дете в невиждано тежки условия. “Хората ще чуват утешителните думи на Христос сякаш чрез своето собствено сърце. То може да наподобява физическото чуване.” – казва д-р Р.Щайнер
За Любовта
В наше време започва, но в бъдеща епоха ще просияе потребността от християнската любов. Важно е да вършим нещата от любов, а не по задължение. Гьоте казва: “Дълг при който човек сам си заповядва.” Не са му необходими външни заповеди. Той се ръководи от висшия си Аз /Дух/.
Любовта е свързана със същността на жизненото /етерното/ тяло, чиито жизнени сили поддържат самия живот. Когато в бъдеще Духът /Азът/ ни пречисти етерното си тяло и се превърне в Живот Дух, тогава ще се запали силата на любовта към всяко създание. Ние ще чувстваме това, което ще възпламени тази любов в човешката душа. От жизненото тяло ще бъдат извлечени особени сили на любовта, които ще усъвършенстват човешката природа.
В бъдеще ще има съвпадение на моралността, етиката и интелектуалността. Днес все още моралът и интелигентността не вървят ръка за ръка. Но при развиване силите на любовта, която ще просиява от жизненото тяло в нашия Аз /Дух/ тези две качества на човешката душа няма да съществуват независимо едно от друго. Едва при такава хармония между моралност и ум може да бъде разбрана мистерията на Голгота в нейната пълна дълбочина. Христос преживя човешките мъки и страдания, за да внесе в човешките души и сърца импулса на любовта, за да може човекът да се развива и еволюира като духовно същество. Любовта е най-великата сила, дадена на човека от Бога.
За Надеждата
В днешната епоха, когато има толкова много атентати, срещу невинни хора, войни без граници, агресия, страхове и неизвестност за бъдещето, много се увеличиха заболяванията на хората от депресия. Материалистичната култура, без познание за духовния свят води до безнадеждност, неведение за бъдещето на Земята и на човечеството.
Духовната наука ни разкрива, че силата на Надеждата е свързана с духовната същност на физическото тяло. Минералните вещества на физическото тяло се разпадат в края на земния живот. Но, дар от Бога е сигурността чрез Надеждата, когато в бъдещи времена, физическото тяло бъде напълно одухотворено и ще се превърне в Човек Дух. Сега имаме сигурността, че чрез много бъдещи прераждания силата на Надеждата, предавана чрез духовния ни зародиш ще избликне в преобразения човек - в Човек Дух. Силата на Надеждата ни дава сигурността за живот след смъртта и за следващи прераждания, че Земята няма да се разруши от някакви катастрофи и човечеството няма да изчезне.
Ап. Павел пише: “Смъртта се поглъща от победа” /Първо послание към Коринтяните гл.15/.
Човек и днес притежава известни сили на Вяра, Любов и Надежда. Но, за да могат те да засияят със сила в душата му, трябва да приеме съзнателно импулса на Христовата любов в сърцето си.
Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.
