“Човек беше изгубил в течение на земното развитие от началото на Земята насам тези сили, чрез които му бе скрито неговото безсмъртие, така че тези сили отново да дойдат при него чрез Мистерията на Голгота. С побеждаването на смъртта при Голгота се родиха силите, които можеха отново да запалят загубените сили в човешката душа. И човешкият път по време на земното развитие ще бъде по-нататък такъв, че поемайки все повече Христос в себе си, човекът ще открие в себе си онова, което ще обича след смъртта; това значи че човекът като една безсмъртна индивидуалност ще може да застане пред своя Бог. Ето защо след Мистерията на Голгота станаха верни думите: ”Обичам Бога повече от всичко, а  ближния като себе си.”

                                                Д-р Рудолф Щайнер

          Днешният човек с развиваща се Съзнателна /Духовна/ душа може да проумее от Духовната наука, с интелект, чрез  познание следното: безсмъртие означава, че човек след смърт запазва съзнанието си и  може да обича. Като вечна индивидуалност смъртта за човека не е край на живота, а едно явление, което отделя живота на Земята от живота в Духовния свят.

          Но, това знание не винаги е било такова. В миналото то е било затъмнено, душата е била  с неясно съзнание за своето безсмъртие. Човек в течение на много епохи е развивал постепенно различни части от душата – Сетивната, Разсъдъчната /Интелектуалната/ и едва в нашата Пета следатландска културно-историческа епоха се развива Съзнателната /Духовна/ душа.

          За всеки човек възприемането на материалния свят със сетивата е нещо естествено, дава сигурност, увереност.Човек знае, че Слънцето, в новия ден - и утре ще изгрее. Също така, че Земята ще се покрие с растителност през пролетта, през лятото тя ще даде плод и семена, а през следващата година от семената отново ще се покрие със зеленина.

          За да бъде личност, човек се нуждае първо от свободна воля да избира между истина и лъжа, между добро и зло между красиво и грозно.

          От друга страна човек трябва да обхване Божественото така, че то да проникне в душата, тя да се изпълни вътрешно с Божественост.

           Това са двете цели в развитието на човешката душа на Земята.

          Човечеството има два религиозни дара. Единият религиозен дар внася в човешката душа силите, които водят до свободата – до различаване на истината от фалша, доброто – от злото, красивото – от грозното. Този дар е представен в Стария Завет  - при създаването на Адам и Ева  - с картината на изкушението и грехопадението, с които плаща за своята свобода.

Вторият религиозен дар ни е даден от Христос  с Мистерията на Голгота, така че човешката  душа отново да намери пътя към Бога, в нея да прониква Божественото.

“С тези два религиозни дара е включено всичко най-важно от земната еволюция…което душата може да изживее в нейните най-дълбоки глъбини и което е най-дълбоко свързано със същността  и развитието на човешката душа” – пише д-р Рудолф Щайнер в книгата си “Христос и човешката душа”.

Какво трябва да знае човек за Христос? Той трябва да знае, че Христос извърши делото за смисъла на човешкия живот – човешката душа да намери пътя към Божественото. Названието “истински човек” да бъде цел на неговата еволюция.

По времето на Христос при Мистерията на Голгота същността на човешката душа е била затъмнена и той е загубил  истинския смисъл и целта на живота си. Затова тълпата беснеела и крещяла срещу Исус Христос – “Разпнете го”. Хората, със затъмнената си душа не съзнавали,че Христос дава силите на човека да се осъществи в своето развитие и да стане безсмъртна душа.

В първите векове след Мистерията на Голгота е имало просветлени християнски учения написани от християнски отци. Тогава Свети Августин е казал: “Във всички религии е имало нещо истинно и онова което е било истинно във всички религии е било християнство.”

          Защото във всички древни религии Христос – Богът Слънце е бил почитан: в Древно-Индийската  следатландска  културно-историческа епоха под името Вишва Карман; в Древно-Персийската - като Аура Маздао; в Древно-Египетската - като Ра; в Древно-гръцката – като Аполон. Но тогава Христос е бил на Слънцето, не на Земята.

 Истинските християни знаят и вярват, че богът Христос винаги е изпращал сили за развитие на човечеството, през цялото земно развитие.

 Древният еврейски народ не е познавало Христос в неговата същност. Затова в Стария Завет Христос е бил представян като глас, който дава на Моисей заповеди да води еврейския народ. Това е ставало чрез чудесата, природните явления, които Моисей е извършвал със силата на Христос, но не знаел, че това е Той. “Моисей водеше евреите така, както самият той беше воден от своя Бог” – пише д-р Рудолф Щайнер.

Писано е в Стария Завет: Моисей водеше евреите, когато морето се раздели пред тях и те го прегазиха. Когато Моисей преведе евреите от Египет в пустинята – пред тях денем се движеше облачна /водна/ колона, а нощем се движеше огнена колона. За да утоли жаждата на хората Моисей удари по скалата със своя жезъл и от нея бликна вода.

 Тези действия, тези чудеса чрез Моисей винаги са били извършвани от Христос, но дори и самият Моисей не Го  е познал, че неговият Господ – това е Христос. Защото за хората от Стария Завет Йехова е бил лицето на Христос.

В Стария Завет, на планината Моисей получил десетте Божи заповеди, с които се изисква от хората подчинение на волята на Бога. На хората е била дадена волята на Бога, но те  не го познаха, не познаха Божественото свързано с човешката душа.

В Древните Мистерии също е съществувал Христос. Когато ученикът е бил готов - в тридневен смъртен сън душата и Духът му са напускали тялото и пребивавали в духовния свят, за да получа космическата мъдрост  от Бога. Душата можела да получи духовната мъдрост само, ако е извън тялото.

Но,  преди Мистерията на Голгота човешката душа, е била затъмнена, загубила силата си и не осъзнавала своето безсмъртие. Затова древните гърци казвали: “По-добре да бъда просяк в Горния свят, отколкото Цар в Царството на сенките”.

Дневното съзнание на човека е между раждане и смърт. Смисълът на човешкото безсмъртие е, че човек пренася през портите на смъртта своето ясно съзнание.

И така древните евреи стигали до Бога чрез волята -  с десетте Божи заповеди. Езичниците, в Древните Мистерии, достигали до Бога чрез мъдростта.

Но, човешката душа днес може да познае Бог съзнателно, с ясно съзнание само чрез любовта.

Преди Мистерията на Голгота човешката душа е била затъмнена, съзнанието затъмнено и след смъртта. Човек е бил загубил съзнанието за своето безсмъртие.

 Христос донася на човека не само Азът с ясното съзнание, но пренася след смъртта му сърдечната бликаща любов. Безсмъртие означава  човек да  пренася  ясното съзнание и да обича след смъртта. Така смъртта е само една Порта, която отделя живота на човешката вечната индивидуалност на Земята, от живота в Духовния свят. Личността се преражда многократно в различните епохи. Това е базсмъртието.

С Мистерията на Голгота Христос донесе силите за осъзнаване на човешкия Аз,  с който той осъзнава скритото дотогава безсмъртие. С побеждаването на смъртта от Бога Христос в човешкото тяло на Исус се запалват изгубените човешки душевни сили на безсмъртието и това, че човек може да обича  с ясно съзнание и след смъртта. И личността застава след Портата на смъртта пред сиянието и благодатта на Христос с безсмъртната си индивидуалност  и озарен от любовта Му – той може да обича.

Придобитите отново сили на човешката душа дадени от Христос са безсмъртието и любовта  към всички хора, както в живота на Земята,  така и след смъртта.

                                       Доц.д-р Иванка Кирова, к.м.н.