Постинг
21.08.2018 18:44 -
ЗАГАДКИТЕ НА СТАРОСТТА
ЗАГАДКИТЕ НА СТАРОСТТА „Не бива да считаме, че средствата на природата са ограничени! С помощта на човешкото изкуство те могат да станат безгранични” Ламетри Познанието за духовната, душевна, жизнена, физическа същност и устройство на телата при стария човек е необходимо на всеки. Защото старостта може да бъде възраст изпълнена със спокойствие, свобода, творчески изяви и благословение, ако човек е разбрал това. Старият човек не бива да допуска да е недоволен, отчаян, ненужен, без надежда за оставащите му години живот. Но, ние трябва да се подготвим за старостта още от младостта си. Личността държи здравето в ръцете си, ако осъзнава това. Първото нещо, за да може човек да поддържа добро физическо, психическо и духовно здраве е самопознанието. Необходимо е всеки човек да има познание за телата си: физическо, етерно/жизнено/, астралното /душа/ и Дух /Аз/. Ако старият човек е духовно просветен и знае, че смъртта не е край на съществуването му, че има прераждане и следващи животи на Земята, няма да е отчаян и без надежда. Това познание е съществувало в християнската религия до шести век, когато на Вселенски християнски събор в Константинопол през 553 година от религиозните канони е извадено познанието за прераждане. Всеки човек, всеки християнин трябва да знае това. Най-напред е нужно да имаме познание за същността и дейността на физическото тяло и неговите възможности. Тялото ни има много съвършени механизми за собственото си лечение, поддръжка, обновяване, адаптация, защита и пр., които обикновено ние не осъзнаваме. Човекът е най-висшето живо същество на Земята, което само се поддържа, поправя, възстановява, саморегулира и усъвършенства. Той обновява напълно всичките си клетки, с изключение на мозъчните, на всеки седем години. И това най-сложно и съвършено устроено същество е част от живата природа и физическо му тяло се управлява от природните закони. За да се усъвършенства, човек трябва да живее в хармония с природните закони и да се съобразява с тях. Системното нарушаване на природните закони, особено характерно за днешния човек, води до болести и преждевременно остаряване. За да живеем природосъобразно и да използваме естествените фактори за укрепване на здравето трябва да знаем за закономерностите управляващи човешката природа. Равновесие, постоянство на вътрешната среда /хомеостаза/ Равновесието на вътрешната среда обуславя живота на човека като затворена биологична система. Всеки жив организъм има две среди: външна, в която се намира организмът, и вътрешна – в която живеят елементите на тъканите. Вътрешната среда – това е течната среда на организма – кръв, лимфа, гръбначномозъчна течност, ставна течност, междутъканна течност. Тази среда обмива, облива всички клетъчни елементи. Човекът се състои повече от течности – твърдото вещество е само десет процента /при децата/ и тридесет процента /при възрастния човек/ от цялата телесната маса. Външната среда дава всичко необходимо за човешкия живот – вода, кислород, храна, енергия – необходими за изграждане на постоянно разрушаващите се тъкани на организма. Външната среда постоянно се променя, но въпреки това организма съществува нормално благодарение на способността си да поддържа постоянна вътрешна среда. Централната нервна система осъществява контактите с външната среда, а вегетативната нервна система поддържа хомеостазата /постоянството/, която е условие за запазване на живота. Постоянството на вътрешната среда се поддържа с помощта на сложни биологични механизми – хомеостатични. Такива са: постоянство на температурата на тялото, киселинно-алкалното равновесие, постоянен йонен състав на телесните течности, постоянно ниво на кръвната захар и пр. Тези механизми работят на принципа на саморегулацията. При стареене намаляват възможностите на организма за саморегулация. Саморегулация и самообновяване. Нашият организъм е много мъдър, съвършен, но ние не винаги си даваме сметка за това, за да го поддържаме в добро състояние. Основна природна закономерност е свойството на живия организъм за саморегулация, сомообновяване и самоподдръжка. Самото отклонение от нормата е стимул за връщане към нормата – саморегулация. Саморагулацията осигурява равновесието между организма и средата, в която живее. Могъщите регулаторни сили на живия организъм са насочени към установяване на постоянство на вътрешната среда в условията на променяща се околна среда. Например при горещо време човек се изпотява, за да запази постоянната температура на тялото. Самосъхранението и самообновяването са основни условия за съществуването на живия организъм. Той непрекъснато се обновява и преустройва структурата си. Това се извършва, без да се прекъсва изпълнението на другите функции. Точно чрез функционирането си организмът съхранява своите структури. Ако спре да функционира, започва да се руши – основна разлика на живият човешки организъм от „неживата машина”. Самооздравяване Физическото ни тяло е храм на нашите висши, невидими тела: жизнено /етерно/, астрално /душа/, Дух /Аз, Себе, Его/. Вибриращото, трептящо, вечно движещо се етерно тяло е нашият живот, нашата жизненост. То извършва оздравителните функции на човешкия организъм. Всички процеси на възстановяване на увредени тъкани, болестни увреждания се извършват от етерното /жизнено/ тяло. При много заболявания в повече от седемдесет процента се извършва самооздравяване. И ако лечебните методи успешно допълват тези тридесет процента човек бързо се възстановява. Най-добре действа природосъобразното лечение с използване на безвредни природни фактори, които са присъщи на човека като: правилно хранене, дишане, достатъчно оводняване, движение, равновесие между работа и почивка, достатъчен сън и пр. Движение Движението се извършва от етерните потоци на жизненото ни /етерно/ тяло на всички нива в човешкия организъм. Такива са: движение на всички течности в тялото, трептене на клетъчните елементи, мускулни движения на вътрешните органи /сърдечни пулсации,перисталтика, дишане/, на части от тялото и на цялото тяло. Нарушаването на този основен двигателен закон – обездвижването на днешния човек е в основата на редица тежки заболявания.То води до затлъстяване, от което страда днес 30-40% от населението, включително и деца. Наднорменото тегло създава условия за редица заболявания – сърдечно-съдови, ендокринни, нервни и пр. Природосъобразния живот налага всеки ден да извършваме програма от двигателни упражнения, гимнастика, пешеходство, фитнес и пр., за да си възвърнем естественото за човека движение и да сме в хармония със собствената си природа. Тогава можем да дочакаме старческа възраст. А и старият човек трябва да има двигателна програма, съобразена с възможностите му. Самозащита и приспособяване към околната среда /адаптация/. Механизмите на саморегулация осигуряват постоянно приспособяване към различните промени на околната среда. Всички промени във вътрешната и външна среда на организма се регистрират в централната нервна система. Ако тези промени застрашават организма, той включва защитни механизми, за да ги уравновеси и осигури своето съществуване. В приспособяването на организма към околната среда участват централна и вегетативна нервна система и хормонални механизми. Използване на природните фактори за профилактика и закаляване повишават адаптивните и защитни възможности на организма към постоянно променящата се и често вредна околна среда. Ако през целият живот човек използва, оздравителните и закаляващи фактори на природата, той запазва жизнено и здраво тяло и на старини. Такива природни фактори са: слънце вода, въздух, движение, правилно хранене и др. Те увеличават адаптивните и защитни механизми чрез постоянство в тренирането им. Всеки ден човек трябва да отделя време, колкото и да е зает – от детство – включително до старост, за прилагане на тези природни фактори и тогава държи здравето в ръцете си. От природата - в тялото се натрупва потенциал от сили, т.нар. резерви на здравето. Тогава човек е устойчив на вредните, болестотворни външни влияния. Такива резерви на здравето може да има и старият човек, ако полага системни грижи за това. Доц. Д-р Иванка Кирова, к.м.н.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
